"Демократична България" внесе в Народното събрание законопроект, с който предвижда в предизборна обстановка социалните мрежи да са длъжни да прилагат мерки за идентифицирането на неистински профили. Проектът за изменения в Закона за електронната търговия предвижда още въвеждането на координатор на цифровите услуги, който да е колегиален орган към Комисията за защита на потребителите.

Бившият министър на електронното управление Божидар Божанов написа във фейсбук профила си, че измененията са изготвени на базата на приетия наскоро Акт за цифровите услуги на Европейския съюз.

"Много е важно да подчертая, че това няма да се случва на база на съдържанието (статуси, коментари), а само на база на косвени признаци, детайлно описни в проекта. Т.е. нито държавата, нито социалните мрежи ще могат да определят кое е истина и кое не", пише Божанов.

Критериите за идентифициране на тролове се залагат в чл. 177 от Изборния кодекс, който забранява публикуването и излъчването на анонимни материали, свързани с предизборната кампания.

"Като става дума за модерация, въвеждаме и прозрачност на подизпълнителите. Трябва да знаем кой, от името на "Фейсбук", решава кое да изтрие и кое не. Социалните мрежи ще трябва да посочат и кой е действителен собственик на тези подизпълнители.

С проекта се задължава компаниите, които са решили да извършват модерация, да имат определен капацитет за български език. Не може да разчитаме на автомтична модерация, защото троловете се възползват най-ефективно", пише още Божанов.

Законопроектът на практика се опитва да задължи много големи платформи като Facebook, Twitter, YouTube и други, да прилагат конкретни мерки за идентифициране на фалшивите профили, да събират информация и да я изпращат на ЦИК. В добавка платформите трябва да имат и онлайн интерфейси за извънсъдебно уреждане на спорове, като това ще позволява на потребителите да бъдат защитени от координатора на цифрови услуги, ако са неправомерно наказани от платформата.

Законопроектът задължава платформите да имат и минимален брой служители, които разбират български език.

Не става ясно какво ще стане, ако Марк Зукърбърг или Илон Мъск например не спазят изискванията на българския закон. Божанов уточнява, че надеждата е България да даде пример и на други европейски държави, които да приемат подобни законови промени и по този начин да окажат ефективен натиск на големите платформи.

Координаторът на цифровите услуги, който ще е колегиален орган към Комисията за защита на потребителите, ще бъде с членове омбудсманът, министърът на електронното управление, министърът на културата, вътрешният министър, председателите на Комисията за защита от дискриминация и на Комисията за регулиране на съобщенията и председателя на Съвета за електронни медии. Председател ще е председателят на Комисията за защита на потребителите. Той ще проверява и води регистър на подадени сигнали за нарушения.

Този орган ще има правото да принуждава платформите да предоставят достъп до данни, "необходими за наблюдение и оценка" на спазването на правилата. Към новият орган ще има и обществен съвет, в който ще влизат бизнес асоциации, неправителствени организации и академичната общност.