Френският президент Еманюел Макрон изгуби парламентарното си мнозинство след законодателните избори по-рано този месец. Текат интензивни преговори за съставяне на правителство с достатъчна парламентарна подкрепа, които до момента не дават резултат. Френската политическа ситуация е малко българска или може би обратното.

От тази гледна точка вероятно е любопитно да видим как един държавен глава, близък по възгледи с българския премиер Кирил Петков, говори на опозицията. Той направи телевизионно обръщение след консултации с лидерите на всички политически партии, включително и на основната му опонентка Марин Льо Пен, лидерка на крайнодесния Национален сбор, която Макрон победи на президентските избори през април.

"На 24 април, вие ми дадохте отново доверието си, избирайки за президент на Републиката", каза Макрон на французите. "На 12 и 19 юни избрахте вашите депутати. Не мога ... да пренебрегна дълбоките разломи и разделения в нашата страна, които се пренасят в нашето (Национално) събрание". 

"Президентското мнозинство трябва да се разшири", продължи държавният глава. "Трябва колективно да се научим да управляваме и да законодателстваме различно. Да изградим нови компромиси в диалог, изслушване и уважение" (подчертаването е наше).

При първия си мандат след 2017 г. той разполагаше с пълен контрол над парламента. Но в неделя, същите гласоподаватели, които през април го преизбраха, сега подразнени от високата инфлация и усещането за безразличие от негова страна, решиха да гласуват за фрагментиран парламент, отбелязва Франс прес, цитирана от БТА.

В обръщението си Макрон априори изключи създаване на правителство на националното съгласие и  предложи други два сценария - плаващи мнозинства по всеки индивидуален въпрос, по който парламентът трябва да се произнесе, или създаване на коалиция.

Подобно на България, след ковид кризата и войната, Франция се нуждае от спешно законодателство, подчерта Макрон. То засяга покупателната способност на французите, спешни мерки в здравеопазването, заетостта, енергетиката и климата. Заради тях президентът призова партиите да застанат над политическите си различия и да действат "с яснота и отговорност" като се обединят около обща работна програма.

Президентът обаче предупреди, че компромисът не бива да отстъпва от програмата, с която той е бил избран - преди всичко от силния му ангажимент към Европа и към това да не се увеличават данъците и дългът, отбелязва в. "Фигаро".

Вестникът припомня, че "Републиканците" (традиционните десноцентристи) отхвърлят както идеята за коалиция, така и за споразумение за управление. Крайната левица - "Непокорна Франция" - водена от Жан-люк Меланшон, е непримирима опозиция на Макрон и увлича покрай себе си социалистите и зелените. Комунистите са затворили вратата към правителство на националното съгласие, към което преди това са били склонни. Националният сбор заявява, че няма да подкрепи правителство, което не приема неговите позиции, които са суверенистки, евроскептични, антиимиграционни и протекционистки. 

Макрон даде на политическите партии една седмица да размислят. Според "Фигаро" така той се опитва да ги накара да споделят с него отговорността от последствията на евентуален политически блокаж. Последното средство, което му остава при липсата на компромис е да разпусне Националното събрание.

През седмицата за размисъл френският президент има сгъстена международна програма. Днес и утре той е на среща на върха на Европейския съюз в Брюксел. После заминава за среща на върха на Г-7 в замъка Елмау в Бавария и от 28 до 30 юни е на среща на върха на НАТО в Мадрид.

Френската конституция позволява на Макрон да разпусне Националното събрание, след което, в 40-дневен срок, трябва да се  проведат нови парламентарни избори. Вероятността центристката коалиция на Макрон да подобри парламентарното си представителство на тях е малка. Конституцията не му позволява да разпусне отново събранието година след предишното разпускане.