Виктор Ерофеев е сред най-известните съвременни руски писатели, литературовед, радио и телевизионен водещ. Лауреат на наградата на името на Владимир Набоков (1992), кавалер на френските Орден на изкуствата и литературата (2006), Орден на почетния легион (2013), както и на Командирски кръст на Ордена на Възраждане на Полша.

На български са издадени "Добрият Сталин", сборник разкази "Живот с идиот", "Мъжете тирани, мъжете под чехъл". Ерофеев от години изказва позиции против режима в Русия, а малко след началото на войната в Украйна писателят решава да напусне родината със семейството си.

Виктор Еровеев дава изключителното право на Клуб Z да публикува есетата му на български език. Преводът е на Иван Тотоманов.

Русия за пореден път се побърква. В буквалния смисъл! Като се почне от 24 февруари огромен брой руснаци, от студенти до професори и от музиканти до писатели, напуснаха родината, понеже не са съгласни с путинската война срещу Украйна. Новото сбогуване с разума започна от септемврийския ден на „частичната“, а всъщност хаотична и безумна мобилизация, когато най-досетливите и прозорливи млади хора се втурнаха към чужбина, като преодоляваха всички трудности, стига да не ги пратят да воюват с Украйна.

Бягат с коли и на колела, с моторетки и дори пеша, през степта в Казахстан, а също и в Киргизия, Грузия, Норвегия – няма значение къде, стига да избягат.

Като губи младите си мозъци, Русия главоломно губи бъдещето си. А онези, които не избягаха, имат печалния шанс да се върнат от Украйна, както се казва в руската армия, като „пратка 200“ - в чувал или в ковчег. Военните окръжия ще компенсират роднините им с пари и едни ще си купят кола, други пък крава или прасе.

На Русия не й е първица да се побърква.

При управлението на Николай Първи философът Пьотър Чаадаев пише и публикува през 1836 г. своето „Философско писмо“, в което обяснява причините за изоставането на Русия от западната цивилизация и неспособността на страната за държавно строителство. Това е, както пише писателят и емигрант Херцен, „изстрел, проехтял в тъмната нощ“.

Царят обявява философа за побъркан. Към Чаадаев са прикрепени лекари, които редовно го освидетелстват. Трудно е да си представим по-гадна гавра. Този случай става не само факт, но и символ. Вероятно най-умният човек в Русия да бъде обявен за идиот.

Колкото до колективното изхвърляне на разума от територията на Русия, то започва по-късно, с идването на власт на Съветите.

Тази есен отбелязваме един своеобразен юбилей

Точно преди 100 години немският параход „Oberburgermeister Haken” отплава от Петроград за Германия с уникален философски товар – на него са натоварени най-добрите руски интелектуалци от онова време. Това всъщност си е чиста милост. Ленин е мислел да ги прати в Сибир или да ги разстрелят, обаче се решава да се прояви нехарактерен за пролетарската диктатура хуманизъм – отпращат умовете в чужбина. Троцки пише:

„Изселихме тези хора, защото нямаше повод да ги разстреляме, а нямаше начин да останат тук“.

По заповед на Ленин тези многоучени мъже са прогонени в безсрочна емиграция, с еднопосочен билет, като „военни шпиони“ и помагачи на белогвардейците.) В борбата с инакомислието Русия никога не се е съобразявала с нищо, насилието й спрямо неугодните на режима, включително младия Достоевски, пратен на каторга за някаква дреболия, са нещо нормално. Масовото прогонване на интелектуалния елит, предприето от Съветската власт, обаче е наистина политическо кощунство.

В писмо до Сталин от лятото на 1922 година Ленин споделя съображенията си: „ ... би трябвало няколкостотин от тези господа да ги изселим в чужбина безмилостно. Да очистим Русия за много дълго.“ Речено – сторено. С помощта на „началника на ГПУ (предшественика на НКВД и КГБ) Дзержински се прави списък на „петата колона“. В домовете на нарочените за изселване се правят обиски, професорите са поставени под домашен арест.

Много по-късно, по времето на перестройката, параходът, с който са изселени неугодните на властта мислители, красиво е наречен „философският параход“. Опозиционерите обаче, със съпругите и децата им, са много – над 270 души, - така че ги екстрадират от родината им чак до края на 1922 година – и с други параходи, и с влакове.

Що за хора са били това? Кои хора?

Вероятно най-известният сред тях е философът Николай Бердяев. Ленин го мрази лично. Бердяев пише разгромна статия за предреволюционната книга на Ленин „Материализъм и емпириокритицизъм“ и намира в нея стотици логически грешки. Ленин нарича Бердяев Беле-Бердяев, с което визира идеалистическата му същност. И тъкмо на него иска да отмъсти възможно най-жестоко.

Дзержински обаче изненадващо успява да опази Бердяев жив. Говори с него (Бердяев е арестуван) в кабинета си на Лубянка, разбира, че такъв човек трябва да се уважава, и дори му отпуска кола, която да го откара вкъщи – но въпреки това безмилостно го изхвърля от Русия. На младини Бердяев е марксист, също като православния философ Сергей Булгаков, когото Ленин собственоръчно вписва в емигрантския списък като предател. Също като Путин Ленин не понася онези, които променят възгледите си. В споменатия списък е и Иван Илин, днес любимият философ на Путин, враг на Съветите до такава степен, че впоследствие приветства Хитлер като борец срещу комунизма. По решение на Путин прахът на Илин е пренесен в Москва и погребан с почести. Прахът на Бердяев обаче си остава в едно гробище край Париж.

Сред изселените е и световноизвестният впоследствие Питирим Сорокин (той пътува с влак до Берлин през Рига) – прославил се в Америка социолог. Много го цени студентът му в университета Джон Кенеди. Бердяев също се сдобива със слава ва Запад с книгата си за Съветска Русия, която става международен бестселър – „Новото Средновековие“. Споменавам само тези именити хора, но и останалите са ярки личности, известни на цяла културна Русия.

През Черно море пък отпращат голяма група така наречени украински националисти, противници не само на Съветската власт, но и на присъединяването към Русия. Посрещат ги доброжелателно в Прага и болшевиките направо не могат да понесат това. Други групи привърженици на свободна Украйна са пратени в Сибир.

Чекистите разрешават на стълповете на руската мисъл да вземат на философския параход направо смехотворен багаж: една шапка, едно палто, два панталона, 15 цигари, един чифт обувки (на краката). Също така е можело да вземат и по 20 долара, но това си е чист капан, понеже за притежаване на валута в Съветска Русия наказанието е разстрел. Емигрантите впрочем ги е чакал разстрел и ако се върнат противозаконно в Русия.

Днешната путинска идеология е изцяло издънена. Юбилеят на философския параход се отбелязва в Москва в Дом Русского зарубежья с голяма изложба. Не току-така в годините на перестройката изгонените от страната философи се върнаха в родината си. А книжното наследство на руската мисъл намери кой да го издава в Париж – издателство YMCA-press, активно подкрепяно от Александър Солженицин (и той прогонен от страната, но чак през 1974 година) и ръководено дълги години от Никита Струве, сина на прочутия противник на Ленин, публициста и политик Пьотър Струве, който напуска Русия през 1921 година – година преди „философския параход“.

О, боже! Май всичко най-свястно в Русия насилствено изчезва или от страната, или също така насилствено от живота.

Има ли някаква историческа връзка между емиграцията от началото на 1920-те години и днешните бегълци? Тогава емиграцията е като цяло военна – огромната Бяла армия напуска страната. Днес това е антивоенна емиграция, емиграция на хора, които са възмутени от войната и не искат да ги мобилизират. Първата емиграция дни и години си мечтае, че властта на Ленин ще е кратка. Умира Ленин – и се връщаме... Да, Ленин умира, но идва Сталин и на емигриралите наистина много им провървява, че не се озовават в ГУЛАГ от 1930-те – 1950-те години.

Дали след Путин ще дойде някакъв хиперПутин, или тази диктатура ще се пукне като мехур щом Путин слезе от власт? Надеждата е най-големият враг на всеки емигрант. Тя изсмуква силите му до капка. Но все пак какво ще е бъдещето на Русия? Дали ще се разпадне на парчета, както се разпадна Съветският съюз, – или ще си остане в рамките на Руската федерация? Властта прави всичко – с повече от съмнителни референдуми и признаването на източните райони на Украйна за част от Русия, – за да се оттласне от бреговете на световната цивилизация и да отплува, както би казал Бердяев, в Новото Средновековие. Колко още Средни векове ще има в бъдещето на Русия?

Ще ви кажа. Това е последното, путинското Средновековие. Следва или разпадане, или мъчително връщане към и в Европа с всичките днешни бежанци и с историческата памет за „философския параход“.