Идната седмица в Германия се събират лидерите на Г7. Седмица по-късно в Испания ще се състои среща на върха на НАТО. И на двата форума основната тема ще е промяната в сигурността в Европа и света и новата концепция за защита от Русия и Китай. На тези срещи обаче ще има и една промяна – една от основните сили, Франция, няма да може да взима самостоятелно решенията си, а ще трябва да се допитва до различни политически партии в парламента.

На парламентарните избори във Франция вчера Еманюел Макрон загуби абсолютното си мнозинство и сега ще трябва да търси подкрепа от опозицията за всяко свое действие.

Загубата на абсолютното мнозинство ще се усети първо във вътрешната политика. Макрон ще трябва да получава благословията най-вече на левите в парламента, за да прокара належащите икономически реформи и да вдигне пенсионната възраст на 65 години.

Но и външнополитически нещата вече няма да се случват толкова лесно. Макрон ще има нужда от легитимност за всяко решение на общността, към което ще се присъединява и Франция.

Според френски политолози обаче политиците в парламента на Франция са наясно, че ситуацията изисква тясно сътрудничество и в ЕС, и в НАТО. По-вероятно е опозицията да спъва решения на социални и екологични теми, а не по въпросите на сигурността.

Преди изборите Макрон заяви, че в новия си мандат ще се концентрира предимно върху екологичните проблеми и ги обяви за „битката на века“. Премиерката Елизабет Борн е смятана точно за специалист по опазване на околната среда и по енергийните въпроси.

Изборите в неделя обаче показаха и друг проблем – френското общество е дълбоко разединено. Политологът Оливие Рукан нарича това разединение „социална и териториална фрактура, при която селото и градът се изправят едни срещу други по теми като покупателна способност и страх от обедняване“.

Според него Макрон ще трябва тепърва да се учи да преговаря с депутатите и да търси компромиси. Коалиционната култура не е типична за Франция.

На всичкото отгоре от самото начало президентът се бореше основно с крайната десница на Марин льо Пен, а сега му се отвори и втори фронт – обединението на левите партии под лидерството на Меланшон.

Льо Пен също успя да удесетори броя на депутатските си места. 

И двете формации флиртуваха с избирателите, обещавайки им гарантирани работни места и гаранции за запазване на благоденствието. Левицата флиртува открито с идеята за одържавяване на енергийните концерни и даването на големи обществени поръчки само на френски фирми. И двете формации са евроскептични по доста въпроси, а част от левите искат Франция дори да напусне НАТО.

Трудно ще е за Макрон да работи и да търси подкрепа от такава опозиция, още повече, че подобна ситуация във Франция е рядкост. За последно президентът нямаше абсолютно мнозинство в парламента между 1988 и 1991 г., когато тогавашният президент Франсоа Митеран загуби 14 места в законодателния орган и нямаше абсолютно мнозинство. Правителството му трябваше да търси подкрепата ту на леви, ту на десни формации в парламента за всяко свое решение и закон. За три години социалистите тогава трябваше да поискат 28 вота на доверие, за да прокарат идеите си. По-късно парламентът ограничи възможността за ползване на вота на доверие като инструмент и сега Макрон може да поиска само един вот на доверие годишно и то само по бюджетни въпроси. 

Преди изборите френският президент заяви: „Няма нищо по-лошо от това да прибавим френски хаос към хаоса в света в момента“.

За съжаление, предупреждението му се оказа пророческо.