"Бяхме признати от компании, които вършат добро. Но това е и признание, и отговорност - защото ние имаме мисия да "заразим", да ангажираме все повече компании в България в тази дейност."

Това заяви изпълнителният директор на "Девин" ЕАД Боряна Налбантова при откриването на кръглата маса "Биоразнообразието - стратегическа цел за оцеляване и устойчиво бъдеще" по случай 30-годишнината на компанията.

В нея участваха представители на бизнеса, неправителствени организации, учени и политици, както и представители на Spadel, белгийската компания-майка на "Девин". Кръглата маса бе организирана в самия град Девин, на няколко километра от фабриката за бутилиране на минерална и изворна вода.

Налбантова отбеляза постиженията на компанията през последните няколко години - проектът за реставрация на 30 чешми за изворна и минерална вода в страната, подкрепата за проекта "Екоучилища", който ангажира с практически занимания училища, учители, деца и техните родители с темата за околната среда и устойчивостта, както и сертифицирането на "Девин" от B Corps. - световната общност от бизнеси, които са сила за доброто.

"Мисията ни е да свързваме хората и природата за един по-устойчив живот, днес и в бъдеще", обобщи тя.

Специален гост на празника на "Девин" бе и посланикът на Белгия Фредерик Мьорис, който отбеляза:

"Spadel и "Девин" са емблематични компании в своите страни. Компании, които работят за общественото благо, и за опазване на природата."

Марк дю Боа, управляващият директор на Spadel, отбеляза, че когато става дума за биоразнообразието и въвеждането на реални зелени политики, политиците, експертите и бизнеса трябва да работят заедно.

"В миналото е имало мислене да оградим извора, за да го защитим. Сега искаме да защитим целия регион. Когато отидох за пръв път в Девин, исках да видя фабриката и околностите. Ако искаш да защитиш извора, водата, трябва да защитиш това, което е около нея. Започваш да инвестираш в природата, в биоразнообразието. Ако нещо лошо се случи, то ще е вътре - грешните неща ще стигнат в извора", отбеляза той.

Но подчерта, че това може да се промени и затова компаниите от групата на Spadel ползват различни методи за установяване както на чистотата на околната среда, така и на биоразнообразието в района. И "Девин" ЕАД е една от тях.

"За мен е от ключово значение да инвестираме на местно ниво в полза на биоразнообразие. "Девин" се превръща в следващата наша марка, която върви в тази посока и провокирам екипа на "Девин" да бъдат следващите, те имат свободата да инвестират в местни партньорства", каза още Дю Боа.

Методът, който вече се ползва в България, разчита на кошери от местни пчели, които помагат по иновативен начин за изучаване на района. Компанията, която стои зад този метод, е Beeodiversity, а в кръглата маса участваше световният експерт по въпросите за намаляващите популации на пчелите и неин съосновател Бак Ким Нгуен.

"Правим различни неща - аз съм учен, но и бизнесмен. Учените имаме много инструменти за установяване на биоразнообразието - но само това е като да тичаш след влака. Нужни са по-структурни и балансирани мерки от цялото общество", коментира той.

Тома Белев от "Демократична България" даде исторически пример за променящите се държавни политики през годината - първата защитена зона в България е именно в Родопите, още от 30-те години на миналия век. През 50-те години обаче въпросната защитена територия е била забравена и статутът й се е възстановил много по-късно.

"Около 0,1% от бюджета се отделя за защита на природата. Интересува ли се държавата? Не особено. Целият бюджет за всички екологични дейности в България са около 40 млн. и все се счита, че това е твърде много и трябва да се намали", отбеляза той.

Според Румяна Иванова от Българска фондация "Биоразнообразие" опасността от замърсяване на водите е вече реален проблем, който може да се реши само с дългосрочно планиране.

"Само там, където заинтересованите страни се обединяват и търсят решение, имаме реални резултати", каза тя.

Трябва да покажем на Европа и света, че имаме реални, работещи и смислени решения, отбеляза изпълнителната директорка на WWF за България Веселина Кавръкова.

"Бизнесът играе голяма роля със своят силен глас, да постави тези въпроси в обществото, хората да го разпознаят като нещо важно, а не нещо, което ни се налага насила от ЕС и което просто трябва да изпълним", добави тя.

Как пчелите проверяват чиста ли е водата в Девин?

След кръглата маса Клуб Z интервюира Бак Ким Нгуен, един от водещите световни специалисти по защита на пчелите. Освен специализацията си в растителна биология, агрономия и ентомология, той е и съосновател на Beeodiversity - компанията, която заедно с "Девин" помага за гарантиране на чистотата на изворната и минералната вода в региона.

Как дойде тази идея - да се работи заедно с пчелите?

Моята докторска степен беше върху измирането на колониите от пчели - това става по цял свят. Как се случва, какви са причините? Анализирах всички детайли, защото може да има много различни фактори. Пестициди, тежки метали, качество на храната, болести. Събирах полени, восък, мед и пчели. 

Как точно пчелите ви помагат да установите чистотата на един район?

Ние работим със Spader в Белгия, във Франция. Имаме такива проекти в общо 17 страни. Целта беше да направим същото тук. Първата стъпка в нашия проект е да установим партньорство с местните, и конкретно с пчеларите, защото ние работим с местните пчели. Правим и изследване за ефективността - за да имаме идея дали проектът има логика в конкретния район. В града например често няма достатъчно храна за пчелите.

Всяка година започваме в един период - средата на април. И работим в четири периода за събиране на полени. Даваме всички материали на пчеларите - как да събират пробите, как да ни ги изпратят. Даваме им и ценна информация за болестите при пчелите - ако установим такива.

Четири пъти в годината те ни пращат пробите. Ние ги анализираме в нашите лаборитароии. В този случай засичаме наличие на тежки метали, пестициди и правим генетичен анализ за биоразнообразие. Цялата информация се предоставя на всеки два месеца - така могат да реагират бързо, ако има нужда от спешни мерки. А в края на годината има пълен доклад - с по-подробна интерпретация и анализ на данните.

Повечето хора разбират как мериш пестициди и тежки метали, но как точно се измерва биоразнообразието?

Всяка частичка полен съдържа ДНК-то на растение. Чрез ДНК анализ можем да съставим пълен списък с растенията, от които пчелите са се хранели. И да ги сравним с местните данни, и в дългосрочен план - с данни от предишен период.

Така можем да засичаме не само дали се увеличават или намаляват видовете в района, но и дори да засичаме инвазивни видове - и местните ековласти да ги отстраняват при нужда.

Според доклад от 2017 г. пчелите в България се увеличават като брой кошери, но пчеларите, които се грижат за тях, намаляват. Добро или лошо е това?

Не мога да кажа дали това е позитивен или негативен тренд. Пчелите започнаха да измират по света от 2003 г. насам, и цената на поддръжката на един кошер, на една колония, става много по-късно. Ако имаш малко кошери и в края на годината, когато умират най-много пчели, загинат много, в началото на следващата може просто да нямаш достатъчно, че да поддържаш бизнеса си. Затова ти трябват по-големи обеми като пчелар - да си защитен от икономиката на мащаба. Трябва ти поне 100 кошера.

Трябва да научим и пчеларите как да контролират и засичат по-рано болестите сред пчелите - вируси, бактерии. В миналото беше по-лесно, сега има много повече болести от Азия. Затова и в нашите проекти работим само с местни пчели - не искаме да преместваме и болести през границата.

Каква според теб е ролята на големите корпорации в опазване на природата?

Ако искаш да запазиш водата чиста, трябва да работиш превантивно. Аз мога да кажа какви пестициди има, какви тежки метали са налице, какво е нивото на биоразнообразие. И това може да даде една ясна картина за компания като "Девин", която иска да опази източника на своя продукт, как да го направи ефективно.