По-добре ли е да се пазарим с руския президент Владимир Путин заради нахлуването му в Украйна, или той да бъде отстранен? Трябва ли Киев да направи отстъпки, за да сложи край на войната, или това ще насърчи Кремъл? Струват ли си по-строгите санкции срещу Русия съпътстващите щети?

Това са някои от въпросите, които тестват международната коалиция, която бързо се обедини около Украйна в дните след руската инвазия, но след три месеца война в нея се чувста напрежение, пише днес Ройтерс, цитирайки западни официални лица и дипломати.

Докато западните правителства се борят с растящата инфлация и енергийните разходи, страни, включително Италия и Унгария, призоваха за бързо прекратяване на огъня. Това може да проправи пътя за намаляване на санкциите и край на блокадата на украинските пристанища, която пък изостри кризата с продоволствената сигурност в най-бедните страни в света.

Украйна, Полша и балтийските държави обаче предупреждават останалите да не се доверяват на Русия и казват, че прекратяването на огъня би ѝ позволило да консолидира регионалните си победи, да се прегрупира и да започне още атаки по фрнтовата линия.

Високопоставен украински служител е казал пред Ройтерс, че руснаците „повтарят разказа, че това ще бъде изтощителна война и трябва да седнем около масата и да търсим консенсус“.

Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин заяви, че иска да „отслаби“ Русия и призова президента Джо Байдън да търси съдебна отговорност от Путин за военни престъпления. Британският премиер Борис Джонсън каза, че Киев не трябва да бъде твърде въоръжен, за да приеме лошо мирно споразумение и че Украйна „трябва да спечели“. 

Германия и Франция остават по-непрозрачни, обещавайки да предотвратят победата на Путин, вместо той да бъде победеният, като същевременно подкрепят нови строги санкции срещу Русия.

„Въпросът е дали ще се върнем към Студената война, или не. Това е разликата между нас, Байдън и Джонсън“, каза пред Ройтерс съюзник на френския президент Еманюел Макрон.

Русия започна това, което нарече „специална операция“ в Украйна през февруари, заявявайки, че е необходимо да освободи Украйна от опасни националисти и да подкопае военните ѝ способности – цели, които Западът заклейми като неоснователно оправдание.

Оттогава Москва твърди, че военната подкрепа от Вашингтон и неговите съюзници продължава войната и възпира Украйна да участва в мирните преговори. През март Кремъл поиска Украйна да спре военните действия, да промени конституцията си, за да запише неутралитет, да признае Крим за руски и да признае източните региони, контролирани от сепаратистите, като независими държави - всичко това - като условия за мир.

Украински и френски източници и служители в други страни, интервюирани от Ройтерс са пожелали анонимност, за да говорят свободно по чувствителни дипломатически въпроси и политики за сигурност.

Според агенцията разделенията в западния лагер могат да станат по-изразени, тъй като санкциите и войната влияят върху световната икономика и  са в полза на Путин.

„От самото начало беше ясно, че с времето ще става все по-трудно – умората от войната идва“, каза естонската министър-председателка Кая Калас в интервю за Си Ен Ен, припомня Ройтерс.

Макрон предупреди, че мирът не трябва да „унижава“ Русия, както направи с Германия през 1918 г.

Той, подобно на германския канцлер Олаф Шулц, поддържа каналите за комуникация с Кремъл отворени, предизвиквайки паника в най-твърдолинейните страни. Полският президент сравни обажданията с разговор с Адолф Хитлер по време на Втората световна война. 

„Ще трябва да се справим с г-н Путин в някакъв момент, освен ако не се стигне до дворцов преврат. Още повече, че тази война трябва да бъде възможно най-кратка“, каза съюзникът на Макрон.

Шулц каза, че неговите и на Макрон телефонни разговори с Путин са били използвани за изпращане на твърди и ясни послания и подчерта, че санкциите срещу Русия няма да приключат, освен ако Путин изтегли силите си и се съгласи на мирно споразумение, прието от Киев.

Но член на екипа на Шулц каза пред Ройтерс, че формулировката на Макрон е „неудачна“. Някои френски дипломати също насаме изразиха резерви относно позицията на Макрон, заявявайки, че рискува да изолира Украйна и нейните източноевропейски съюзници.

Въпреки че Украйна е благодарна за подкрепата на Запада, тя е разтревожена от предложенията, че трябва да отстъпи територия като част от споразумението за прекратяване на огъня и понякога поставя под въпрос дали нейните съюзници са наистина обединени срещу Русия.

Предупреждението на Макрон да не се унижава Русия накара украинския външен министър Дмитро Кулеба да предупреди, че Франция сама се унижава и че отношенията на Киев с Шулц са ледени. 

„Нямаме Чърчил в целия ЕС. Нямаме илюзии за това“, каза висшият украински служител.

„В това, което казва президентът, няма дух на компромис с Путин или Русия“, каза служител на френския президент. Служителят обясни и че Франция иска победа за Украйна и възстановяване на украинска територия, и че диалогът с Путин „не е да се правят отстъпки, а да казва нещата така, както ги виждаме“.

Представител на американската администрация каза, че Вашингтон е бил по-откровен в скептицизма си, що се отнася до добросъвестно поведение на Русия, но отрече да има „стратегическа разлика“ между съюзниците.

Говорител на Държавния департамент е казал пред Ройтерс, че Съединените щати, работейки със своите съюзници, са „осигурили“ Украйна – със санкции, трансфери на оръжие и други мерки – въпреки възраженията от преди инвазията, споменаването за които поставя под съмнение единството на алианса. Целта на всички споменати мерки е да поставят Украйна в силна преговорна позиция, е казал говорителят.

Позовавайки се на коментарите на Остин, първият служител е обяснил, че Вашингтон няма намерение да сменя руското ръководство, но иска да види страната толкова отслабена, че никога повече да не може да извърши подобно нападение срещу Украйна.

„Всички се фокусираха върху първата част от казаното от Остин, а не върху втората част. Искаме да видим Русия толкова слаба, че да не може да направи нещо подобно отново“, каза служителят.

Позицията на източника от германското правителство е, че целта на Остин да отслаби Русия е проблематична. Източникът каза, че е жалко, че германският външен министър Аналена Барбок, от коалиционния партньор на Шулц, Зелените, е подкрепила тази цел, тъй като това усложнява въпроса кога санкциите могат да бъдат отменени, независимо дали Украйна се е съгласила на мирно споразумение. .

Източници от германското правителство също заявиха, че са загрижени, че някои на Запад може да подтикнат Украйна да преследва нереалистични военни цели, включително завземането на Крим, който Русия анексира през 2014 г., което може да удължи конфликта.

Бербок каза публично, че санкциите трябва да останат в сила, докато руските сили не се изтеглят от Крим.

Междувременно посланикът на Украйна в Германия многократно критикува Германия за закъснението, с което изпрати тежки оръжия в Украйна, въпреки че Берлин енергично защити своята подкрепа. 

Михайло Подоляк, старши съветник на президента Владимир Зеленски, отбеляза разочарованието на Украйна:

„Русия не трябва да спечели, но ние няма да предоставим тежки оръжия – това може да обиди Русия. Путин трябва да загуби, но нека не налагаме нови санкции. Милиони ще умрат от глад, но ние не сме готови за военни конвои, натоварени със зърно“, написа той в Туитър на 31 май.

„Високите цени не са най-лошото, което очаква демократичния свят с тази политика“, написа още Подоляк.