„Добре дошли в България, където войната в Украйна е по вина на НАТО.“

Така е озаглавена статия в „Политико“. Тя е посветена на възприемането на кремълската дезинформация у нас.

НАТО е виновна за провокирането на руската „специална военна операция“. Вашингтон помогнал на Киев да построи тайни лаборатории за биологично оръжие. Нацисти бранят Украйнаа, а светът подкрепя усилията на Москва да освободи страната от фашисткия режим.

Тези фалшиви наративи и теории на конспирацията, предназначени за засилване на подкрепата за войната на Путин, могат да бъдат очаквани вътре в Русия и прокремълските онлайн тролове. Но докато заплахата от фалшиви новини е глобална, България се превърна в кота нула за начина, по който такава дезинформация се разпространява предимно без проверка в ЕС, пише изданието.

Мощен поток от проруски гледни точки наводнява дебата в България за войната. Опорните точки на Кремъл се повтарят от политици, основни медии и експерти. В резултат агресията раздели общественото мнение, като подхрани опасенията, че че демократичните ценности са под заплаха в най-бедната страна в ЕС.

„Години наред България бе обект на систематична дезинформационна кампания. И сега тези усилия дават резултати. Някои българи недвусмислено вярват на теориите на конспирацията и изгубиха доверие в традиционните медии“, казва Горан Георгиев от Центъра за изследване на демокрацията.

В очите на Запада примерите за конспиративните теории и проникването на пропутинските гледни точки са шокиращи. Малко след като Русия нахлу в Украйна, премиерът Кирил Петков трябваше да уволни своя министър на отбраната (Стефан Янев – б.р.), който възприе евфемизма на Путин и нарече „специална операция“ незаконната агресия.

Също така популярни личности и медии разпространяват проруска пропаганда отвсякъде. Прокремълският руски таблоид „Комсомолская правда“ нарече нацисти украинските войници, защитавали завода „Азовстал“ в Мариупол. Статията бе преведена и препечатана от българския таблоид „Труд“ – популярен вестник, симпатизиращ на Москва. Според публикацията по телата на предалите се украински войници били татуирани свастики и цитати на Хитлер. Това бе представено като доказателство, че Путин имал правото да нападне Украйна. Изданието папагалски повтори опроверганите вече твърдения, че украинската армия е съставена от фашисти.

Тази статия обаче привлече вниманието на българския журналист и тв водещ Мартин Карбовски, който я сподели с 530 000 последователи във фейсбук. Той е една от най-популярните личности в 7-милионна България, изтъква „Политико“.

През април един от коалиционните партньори на Кирил Петков („Има такъв народ“ – б.р.) номинира Карбовски за член на медйния регулатор, Съвета за електронни медии (СЕМ). Кандидатурата предизвика гнева на журналистическата гилдия и той я оттегли след часове.

Според министъра на електронното управление Божидар Божанов България дълго преди войната е систематично уязвима от руската пропаганда. Не е възможно обаче проблемът да бъде решен само със затварянеето на няколко проруски медии. Така е и в цяла Източна Европа. Усилията на правителството да накара Фейсбук и другите социални мрежи да предприемат повече стъпки срещу руската пропаганда не намират отзвук.

Свободата на медиите в България е подкопавана от години, допълва „Политико“. Малкото останали независими издания се борят за оцеляване.

Само 10 на сто от българите смятат, че медиите в страната са независими, но мнозина искат да вярват в това, което четат.

„Един от големите проблеми на българското общество е липсата на критично мислене. Българите повече от други вярват на фалшивите новини и манипулациите, защото не можем да различаваме дезинформацията“, заявява Велислава Попова – главен редактор на „Дневник“.

По време на пандемията теоретици на конспирацията намериха доста възприемчива аудитория в България, където броят на нежелаещите да се ваксинират е особено голям.

От COVID-19 се възползваха крайните националисти от „Възраждане“ и от маргинална партия се превърнаха в парламентарна група. Митинги на партията, на които се развяват руски знамена, бяха излъчени от руски медии и обявени за българска подкрепа за руската агресия в Украйна. Партийният лидер Костадин Костадинов има 270 000 последователи във фейсбук.

През март тръгна петиция с призив  за повече прозрачност около това как фейсбук модерира своето съдържание онлайн.

„Забелязахме интересна тенденция. Профили, които не казват нищо лошо, бяха блокирани, а такива, които са агресивни и подкрепят войната в Украйна, дори не могат да бъдат премахнати“, изтъква Мартин Осиковски – лектор по историята на медиите в Нов български университет (НБУ).

Едно от възможните обяснение според него е, че руските тролове вземат на мушка специфични профили и ги докладват масово, че уж нарушавали стандартите на социалните медии, и алгоритмите на „Фейсбук“ автоматично ги блокират.

От социалната мрежа отговарят, че се борят с пропаганда, като се консултират с българските власти. Това твърди говорител на „Мета“, компанията собственичка на Фейсбук.

Загниването обаче може да е по-дълбоко. Според Осиковски подизпълнителите за модерирането на съдържанието на „Фейсбук“ може би работят с млади, неквалифицирани и неопитни служители, които в действителност не познават добре медийната етика и вероятно самите те са повлияни от проруската пропаганда. Дори когато им докладват за постове с проруска пропаганда, те не ги смятат за проблематични.

Има обаче едно нещо, което може да промени всичко това. И то е войната, заключава „Политико“. Въпреки разпространяването на кремълската пропаганда, има знак за промяна на общественото мнение от началото на агресията. Ако рейтингът на одобрение на Путин в България е бил 32 на сто през февруари според проучване сред 1 000 души, през април той е паднал на 25 процента.

„Щом Русия започна да обстрелва украинските градове, хората инстинктивно започнаха да се съмняват в лъжите“, казва Горан Георгиев.