Външният дълг на България трябва да подскочи с нови над 15 млрд. лева през следващата 2023 година. Това обяви днес на пресконференция служебният министър на финансите Росица Велкова. Тя представи основните акценти от подготвения проект на бюджет. Причината за новият ръст е в прекомерните разходи за заплати и пенсии. 

Служебният министър обяви, че подготвя вариант на бюджет, при който са запазени действащите в момента политики, тоест тези гласувани от предишното редовно народно събрание. Това означава, че дефицитът ще удари 6,6% на касова основа или 11 млрд. лв., колкото е ръстът и на разходите. БВП се очаква да достигне до 173 млрд. лв., което отговаря на реален ръст от 1,6%, по сметките на МФ. Безработицата ще се запази ниска - 4,5%, а средногодишната инфлация се изчислява на 6,4%. 

Приходите, които МФ вижда за следващата година, ще се увеличат с нови 5,9 млрд. лв. От тях - до юли, са изключени пълни приходи от ДДС за отопление на газ, заради дерогацията на предишното правителство, както и приходите от ДДС върху хляб и браншно, които остават на 0% до юли. 

Най-голям дял в ръста на разходите ще има заради увеличените пенсии и други социални плащания - почти 5 млрд. лв. Капиталовите разходи също ще растат с 3,1 млрд. лв., но най-вече по линия на европейските фондове. 

Що се отнася до тази година, то МФ очаква леко консолидиране на дефицита до 3,4% при планиран такъв от 4,1%. Приходите ще бъдат преизпълнени с едва 250 млн. лв., най-вече заради събрани повече приходи от данъка при физическите лица и 200 млн. лв. от осигуровки. Те идват заради увеличените заплати в частния и държавния сектори. 

Правителството очаква и 2,6 млрд. лв. от плана за възстановяване, които трябва да дойдат през декември. 

Притеснителното - дефицитът на начислена основа - способ, по който се сравняваме с другите страни в ЕС, България регистрира четвъртият най-висок размер след Латвия, Франция и Малта. 

Големият проблем пред всички тези числа е, че те не отговарят на маастрихстките критерии за приемане на еврото. Все пак Велкова обяви, че не всяка надежда е изгубена и че ако редовно правителство намали разходите - шанс има. Министерството работи усилено по въпроса. България не отговаря на критерия за дефицит - до 3% по правило, както и на критерия за инфлация. Проблем може да се окажат и дълговете, ако продължават да поскъпват, защото ще влезем в хипотеза на лихвена нестабилност. 

Дългът, който в момента не е проблем за страната, се очаква да нарасне до над 50 млрд. лв. през 2025 година или малко под 30% от БВП. С това число влизаме в критериите за ниво на дълга, но той става много скъп и трябва да бъде спрян.