Понятието "препър" тръгва от английската дума to prepare – подготвям се, и макар да не е ново, съществува още от 30-те години, покрай пандемията придоби нова актуалност, а каква още е придобило покрай войната в Украйна, можем само да гадаем засега.

Защото те не очакват държавата или друга институция да ги спаси – грижат се сами да посрещнат максимално подготвени настъпващите катаклизми, за което се разчита на цял каталог от действия. Естествено на първо място са хранителните запаси, но освен това трябва да се осигурят филтри за пречистване на вода, огън, дрехи, лекарства, оборудване за къмпинг, че дори и четиво, а се правят и съвсем целенасочени тренировки – например по стрелба (в интернет е пълно със списъци от този характер). Стимулира ги основно стремежът да не губят контрол, пише по този повод германската журналистка Габриела Келер.

Социологът Миша Луи, чиято докторска работа в университета в Бохум е посветена на феномена, споделя мнението, че мотивът зад всичко това не е само страхът от възможните катастрофи – роля играе и отричането на способността на държавата да окаже необходимата защита на индивида.

Историческите корени на явлението се откриват в различните видове опасности, с които човечеството се е сблъсквало с течение на времето – от впусналите се за първи път в пътешествия към далечни страни, които след това са изготвяли наръчник със съвети за тези, които решат да ги последват, до опасяващите се от ядрена война в по-новите времена, инсталирали бункери в градините си.

За препърите в Германия се предполага, че са около 200 000 – до този извод стигу Луи на базата на проучвания на групи във ФБ. Според него при много от препърите става дума за прекомерен индивидуален стремеж към сигурност, свързан с желанието за запазване на дееспособността.

"Това е свързано донякъде с песимистичното възприятие на актуално случващото се, както и с чувството, че живеем в несигурни времена и обществото е станало твърде уязвимо. Затова се налага да се въоръжим."

Професионалната биография като например работата в армията или в сферата на сигурността може да повлияе на афинитета към „специалната подготовка“. Но роля могат да изиграят и преживяни неприятни събития – спирания на тока, природни бедствия, опасни мисии в чужбина или пък терористични нападения. Сред факторите, отключващи този вид стремеж, експертът изрежда зловещите новини по телевизията, икономическите кризи, а напоследък – пандемията.

Всичко това кара препърите, определяни още и като един вид сървайвъри, да вземат всички възможни мерки, за да останат неуязвими – с генератори и алтернативни източници на топлина, отделно са запасите от храна и вода. Пандемията им осигури потвърждението за правилността на този подход – с опразнените рафтове с тоалетна хартия в магазините например. Луи предполага какво са си казали:

"Ето, оказахме се прави. Нищо не е напълно сигурно."

Но има и още нещо – препърите нерядко биват свързвани с десния радикализъм, при това неслучайно.

"Те изпитват дълбоко недоверие към държавните институции, към политиката и към елитите. Оттам нататък лесно могат да се поддадат на конспиративни теории и да се присъединят към инакомислещите."

Препърите с десни убеждения са се насочили към състояние на автаркия (независимост от външния свят) и искат да бъдат независими от държавните институции, на които или не вярват, или направо ги отричат. 

„Дръж винаги раницата готова!“, съветват в този ред на мисли специализираните сайтове, изпълнени със загриженост за оцеляването на тези, които им вярват. Даже препоръчват да се набляга на марковите стоки при подготовката, защото само при това положение има гаранция, че те ще устоят по-дълго време.