Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Въпросът, който най-често ми задават, е: „Вярваш ли наистина, че има надежда за нашия свят? За бъдещето на нашите деца и внуци?“

Моят отговор е искрено „да“.

Джейн Гудол

 

Джейн Гудол е едва на 26, когато заминава за днешна Танзания, за да изследва поведението на шимпанзетата. В продължение на над 60 години тя се бори не само за тяхното опазване, но и за опазването на дивата природа изобщо. И до ден днешен името на

Гейл Хъдсън е международна писателка на бестселъри, която пише за силата на човешките взаимоотношения да лекуват света. Гейл е написала три книги за спасяването на животните и природния свят заедно с известния приматолог д-р Джейн Гудол.

Личните есета и статии на Гейл за духовното израстване и човешките взаимоотношения са публикувани в множество национални и международни издания.

Дъглас Ейбрамс е автор, редактор, литературен агент и ловец на истината, който се стреми да подпомогне следващия еволюционен етап на нашата глобална култура.

Представяме ви откъс от "Книга за надеждата", издателство "Изток-Запад":

.................................

На много места по света бушуват въоръжени конфликти, има расова и религиозна дискриминация, престъпления от омраза, терористични атаки, политическо залитане към крайната десница, което поражда демонстрации и протести, където твърде твърде често се стига до насилие. Пропастта между имащите и нямащите расте и разпалва гняв и тревога. Демокрацията е атакувана в много страни. На всичкото отгоре и пандемията от COVID-19 причинява много страдания и смърт, води до загуба на работни места и икономически хаос по целия свят. А климатичната криза, временно изместена на заден план, е още по-голяма заплаха за нашето бъдеще – всъщност за целия живот на Земята, какъвто го познаваме.

Промените на климата не са нещо, което евентуално може да ни засегне в бъдеще – те ни засягат сега, като се изменя климатът по цялото земно кълбо: топят с ледовете, повишава се морското равнище, образуват се разрушителни мощни урагани, торнада и циклони. По цял свят се наблюдават тежки наводнения, продължителни суши, унищожителни пожари. За първи път са регистрирани пожари зад Полярния кръг.

„Помисли си – казвах си сам на себе си. – Джейн е на почти 90 години. Как може още да пише за надеждата, като знае какво се случва по света? Може би се самозалъгва и не иска да се изправи срещу фактите.“ А аз съм напълно наясно с фактите. И има дни, в които се чувствам депресиран, дни, в които изглежда, че усилията, борбата и жертвите на толкова много хора, които воюват за социална и екологична справедливост, борят се с предразсъдъците, расизма и алчността, са обречени на загуба. Силите, бушуващи около нас – алчност, корупция, омраза, предразсъдъци, – са тези, които наивно си мислим, че ще можем да победим. Разбираемо е, че има дни, в които смятаме, че сме обречени да седнем и да гледаме как светът свършва „не с гръм, а с хленчене“ (Т. С. Елиът). Последните осем десетилетия бяха изпълнени с бедствия като 11 септември, училищни стрелби, самоубийствени атентати и т.н., както и с отчаянието, което някои от тези ужасни събития предизвикаха. Израснах по време на Втората световна война, когато светът бе пред хитлеристка и нацистка угроза. Преживях надпреварата във въоръжаването на Студената война, когато светът беше заплашен от термоядрен холокост и ужасите на многото конфликти, които осъдиха милиони хора по целия свят на мъчения и смърт. Като всички хора, които живеят достатъчно дълго, и аз съм минала през много мрачни периоди и съм видяла много страдание.

Всеки път, когато изпадна в депресия, се сещам за всички невероятни истории за смелостта, непоколебимостта и решителността на онези, които се борят със „силите на злото“. Защото, да, вярвам, че има зло сред нас. Но колко по-мощни и вдъхновяващи са гласовете на онези, които се изправят срещу него. И дори когато загубят живота си, гласовете им продължават да ехтят дълго след като са си отишли, давайки ни вдъхновение и надежда – надежда за върховната доброта на това странно, противоречиво човешко създание, което е еволюирало от маймуноподобно същество преди около шест милиона години.

Откакто започнах да пътувам по света от 1986 г., за да предупреждавам хората за вредите, които ние нанасяме – на обществото и на околната среда, – срещнах много хора, които казаха, че са загубили надежда в бъдещето. Особено гневни, депресирани или просто апатични бяха младите хора, които ми казваха, че ние сме опропастили тяхното бъдеще и те се чувстват така, сякаш няма какво да направят. Но въпреки че е вярно, че ние не само компрометирахме, но и откраднахме тяхното бъдеще, като безмилостно изразходихме ограничените ресурси на нашата планета, без да помислим за бъдещите поколения, аз все пак смятам, че още не е твърде късно, за да поправим нещата.

Въпросът, който може би най-често ми задават, е: „Вярваш ли наистина, че има надежда за нашия свят? За бъдещето на нашите деца и внуци?“

Моят отговор е искрено „да“. Вярвам, че все още ни остава известно време, в което можем да започнем да възстановяваме вредите, които причинихме на нашата планета. Това време обаче изтича. Ако ни е грижа за бъдещето на нашите деца и това на техните деца, ако ни е грижа за здравето на природата, трябва да се обединим и да предприемем действия. Сега, преди да е станало твърде късно.

Каква е тази „надежда“, в която аз още вярвам, която ме мотивира да продължавам напред, да се боря? Какво разбирам под думата „надежда“?

Надеждата често не се разбира правилно. Хората си мислят, че това е просто пасивно пожелателно мислене. Че се надявам нещо да се случи, но аз не трябва да правя нищо за това. Това е точно обратното на истинската надежда, която изисква действия и ангажираност. Много хора са наясно с окаяното състояние на планетата, но не правят нищо, защото се чувстват безпомощни или нямат вяра. Ето защо тази книга е важна – надявам се (!), тя ще помогне на хората да осъзнаят, че техните действия, колкото и дребни да им изглеждат, наистина ще доведат до промени. Кумулативният ефект на хиляди етични действия може да помогне да спасим и подобрим нашия свят за бъдещите поколения. И защо да предприемате някакви действия, ако наистина не се надявате, че те ще допринесат за промяна?

От книгата ще стане ясно какви са моите основания за надежда в тези трудни времена, но засега нека ви кажа, че без надежда всичко е изгубено. Тя е важна характеристика на оцеляването, благодарение на която видът ни го има още от времето на предците ни от Каменната ера. Определено и моето пътешествие би било невъзможно, ако нямах надежда.

За всичко това и за още много говорим с моя съавтор Дъг Ейбрамс на страниците на тази книга. Дъг предложи книгата да е под формата на диалози, като „Книгата за радостта“, която той е написал заедно с Далай Лама и архиепископ Дезмънд Туту. В предстоящите страници Дъг влиза в ролята на разказвач и представя диалозите, които водихме в Африка и Европа. С негова помощ сега аз мога да споделя с вас това, което научих за надеждата през моя дълъг живот и работата ми сред природата.
Надеждата е заразна. Вашите действия ще заразят другите. Искрено желая тази книга да ви помогне да намерите утеха във време на мъка, посока във време на несигурност, смелост във време на страх.
Каним ви да се присъедините към нас в това пътуване към надеждата.

Д-р Джейн Гудол, пратеник на мира на ООН

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.