Италия ще има първата в историята си жена министър-председател и най-дясното правителство от Втората световна война насам. Така могат да бъдат обобщени заглавията след изборите на Апенините в неделя.

Джорджа Мелони (45 г.), председателка на определяната като “крайнодясна” партия “Братята на Италия”, се очертава да стане новият лидер на страната в края на серия от нестабилни правителства и кризи.

С малко над 44% от вота за камара на представителите и сенат, коалицията на Мелони, в която влизат още крайнодясната “Лига” на Матео Салвини и дясноцентристката “Форца Италия” на дългогодишния премиер Силвио Берлускони, има възможност да състави по-стабилен от предишните кабинети (доколкото това е реалистично в Италия, страна - исторически пример за чести правителствени кризи). Според обявени днес данни десницата ще има 237 от 400 места в долната и 115 от 200 места в горната камара на парламента.

Лоренцо Кастелани от факултета по политически науки на университета Луис в Рим казва пред “Политико”, че с този резултат правителство на десницата “може да управлява по много по-стабилен начин, без проблеми”.

Защо спечели Мелони и какво Европа да очаква от нея начело на третата по големина икономика на ЕС, на една от шестте държави основателки на ЕС и членка на Г-7?

Точността на етикета

Мелони често е определяна като “крайнодясна”, “неофашистка”, “с фашистки корени” и тези етикети имат формална обосновка. Нейната партия е свързана с Италианското социално движение - продължител на партията на фашисткия лидер Бенито Мусолини след Втората световна война. Строго погледнато, “Братята на Италия” нямат фашистки идеи и не се отличават от други формации в тази част от политическия спектър в Европа. Тя залага на идеологията на идентичността, патриотизма, традиционното семейство, противопоставя се на имиграцията, гей-браковете, наркотиците и абортите.

Определянето на “братята” като “фашисти” е по-скоро емоционален израз на ляво или либерално световъзприемане, което от дълги години доминира политиката, интелектуалния живот и медиите в страни като Италия, Франция, Испания, Гърция, Белгия, та дори и части от Германия.

В младежките си години Мелони хвалеше Мусолини, но постепенно позицията й се промени, отбелязва Асошиейтед прес, цитирана от БТА. В интервю през 2006 г. тя заяви например:

"Мусолини направи различни грешки: расовите закони срещу евреите, обявяването на война, авторитарния режим. Но в исторически план той направи други неща, които бяха добри, това обаче не го спасява". Днес Мелони е на същото мнение, което обаче някои свеждат до опростеното обобщение: "Мелони се възхищава на Мусолини", без да изчетат докрай позицията й.

Неотдавна в интервю, дадено за британското издание "Спектейтър", също цитирано от БТА, тя каза:

"Когато основахме "Италиански братя", ние основахме тази партия като една десноцентристка сила с високо вдигната глава. Когато аз съм нещо, аз го казвам открито. Никога не го крия. Ако бях фашистка, щях да кажа, че съм фашистка. Вместо това аз никога не съм говорила за фашизъм, защото не съм фашистка".

По време на предизборната си кампания Мелони публикува и видео на три езика - испански, английски и френски, в което уверяваше европейските партньори на Италия, че страната е оставила фашизма в миналото, отбелязва българската агенция.

Обективни обстоятелства и печеливша стратегия

Отклоняването на италианското политическо махало силно вдясно отразява именно умора на избирателите от това ляво, което господстваше в Италия след краха на четвъртото правителство на Силвио Берлускони през 2011 г. 

Става дума за серия от леви или клонящи вляво правителства - на Матео Ренци, на Паоло Джентилони (тогава представители на Демократическата партия, т.е. на италианските социалдемократи). След патовата ситуация в изборите от 2018 г. начело на страната застана правителство на антиелитисткото (ляво или лявоцентристко в ред свои политики) Движение “Пет звезди” и крайнодясната “Лига”, която напусна коалицията след една година. На нейно място дойдоха отново социалдемократите до срива и на това правителство - пак заради по-малка лява партия в него, “Италия вива”, оглавявана от отцепилия се от демократите Ренци. В последващото широко коалиционно правителство на технократа Марио Драги, радващия се на широка популярност бивш председател на Европейската централна банка, лявото и лявоцентриското, представени от Демократическата партия и “Пет звезди”, също имаха най-голямо относително тегло и този път “Пет звезди” стана причина за разпадането на коалицията.

Победата на само 10-годишната "Италиански братя" на Мелони показва повече недоволството на италианците от десетилетното статукво, отколкото надигане на неофашистки или крайнодесни чувства, пише днес Асошиейтед прес, позовавайки се на Натали Точи, директорка на римския Институт по межународни въпроси.

“Бих казала, че главната причина такъв голям дял от избирателите ... да гласуват за тази партия е, че просто има ново лице на терена", казва тя пред агенцията.

Мелони следваше стратегия да бъде опозиция на всички тези правителства, от които Италия се умори, и тази стратегия ѝ се отплати в урните миналата неделя. Само нейната партия взе 26% от гласовете в сравнение с 4,4%, които получи през 2018 г. Тя успешно се справи с ролята на “новото лице” на фона на омръзнали и дори опротивели стари. Успехът ѝ потвърждава клишето, че кризите на традиционните формации отварят пространство за популизма. Но това се отнася и за “Пет звезди” (не по-малко популисти от "братята"), които триумфираха като първа политическа сила през 2018 г.

Предшествениците на Мелони (с изключение отчасти на Драги) не можаха да решат главните проблеми на страната - гигантския публичен дълг (152,6% от БВП), крехкия банков сектор, спасяван често с парѝ на данъкоплатците, кошмарната с размерите и неефективността си бюрокрация, конкурентоспособността, съпротивата срещу структурните реформи. Това не значи, че Мелони непременно ще ги решѝ, а че надеждите сега се възлагат на нея.

Успехът на стратегията на последователната опозиционерка се отразява и във факта, че Мелони привлече голяма част от бившите избиратели на Салвини, който беше вицепремиер и вътрешен министър в коалицията с “Пет звезди”. Днес той се опитва да изчисти петната си от топлите отношения с Москва и от съдебното дело срещу него за нарушаване на правата на мигранти. През 2018 г. “Лигата” имаше 17,4% от гласовете, миналата неделя получи 8,77%.

На следващо място, Мелони се постара да неутрализира етикетите “фашистка”, “неофашистка”, “крайнодясна”, т.е. това, което лидерката на френския Национален сбор Марин Льо Пен определя като “семантична война” на левия спектър срещу десния. Мелони не влезе в дебат за точността на тези епитети, който би довел само до по-честото им повтаряне. Тя се съсредоточи върху това, което я идентифицира като съвременна консерваторка и това също се оказа печеливша стратегия. 

За разлика от колебанията на “Пет звезди” и “Лигата” в отношението към Русия, Мелони твърдо застана на позициите на САЩ и НАТО за войната в Украйна. В същото време продължи твърдо да отстоява тезите си против спасяването с публични средства на закъсали банки и за повече ред и законност.

Подводни камъни

Успешната кампания обаче не се трансформира автоматично в успешно управление. Лидерите в днешната дясна коалиция имат споразумение премиер да бъде този от тях, чиято партия спечели най-много гласове на изборите. Това очевидно е Мелони. Но тя ще трябва да съжителства с двама политици с огромно его и с по-голям от нейния управленски опит, каквито са Салвини и Берлускони. Не по всички въпроси позициите им съвпадат. Салвини, например, по време на предизборната кампания не престана да говори, че ЕС трябва да преоцени ефикасността на санкциите срещу Русия, които Мелони подкрепя. “Форца Италия” на Берлускони (също някога в топли отношения с Путин) е част от дясноцентристката и проевропейска Европейската народна партия (ЕНП). На европейско ниво Мелони е председателка на “Европейските консерватори и реформисти”, които са евроскептици.

Италия, поради естеството на икономическите си проблеми, независимо от политическия цвят на правителствата си, винаги се е борила за повече гъвкавост в европейските правила за финансова дисциплина - т.е. за по-бавно и социално по-безболезнено съкращаване на публичните дългове и дефицити. Вероятно е Мелони да продължи тази линия, макар тя едва ли ще повтори неуспешния опит за нарушаване на европейския Пакт за стабилност и растеж от коалиционното правителство на “звездите” и “Лигата” отпреди четири години. 

Повече безпокойство сред наблюдателите и в “брюкселския балон” предизвикват протекционизмът в изказванията на Мелони, склонността ѝ да оспорва правилата на вътрешния пазар на ЕС и да се съпротивлява на изисквани от Брюксел структурни реформи - например за либерализация и отваряне за конкуренция на затворени сега сектори като концесиите на туристическите плажове и таксиметровите услуги. Именно този тип реформи обаче са условие страните членки да получават постпандемичната финансова помощ от фонда за възстановяване на ЕС, чийто най-голям бенефициент е Италия. Драги започна някои от тях, но нямаше време да ги довърши. Мелони беше негова опозиция.

Но някои наблюдатели смятат, че новата премиерка няма да рискува с промени на курса на своя предшественик. Италианската икономика зависи в голяма степен от Европейския фонд за възстановяване (от който 191,5 милиарда евро бяха отпуснати за Рим) и от схемата за изкупуване на облигации на Европейската централна банка, отбелязва днес европейската интернет платфора "И Ю обзървър". Тя цитира Ерик Морис от фондацията "Робер Шуман", мозъчен тръст в Брюксел:

„Мелони няма да рискува парите и ще трябва да следва икономическите цели“, казва той, добавяйки, че новата министър-председателка не би започнала битка, която застрашава покриването на критериите за действително отключване на европарите.

Защо забравяте за Хайдер?

Ако човек проследи реакциите на победата на Мелони, не е трудно да забележи въодушевлението, с което я посрещна дясноконсервативният и евроскептичен сектор в Европа. В лицето на водена от Мелони Италия управляващите в Полша и Унгария консерватори получават силен съюзник, що се отнася до съотношението на силите между Брюксел и националните столици. Поздравления дойдоха и от крайнодесните Марин Льо Пен и Ерик Земур във Франция, от заместник-председателката на  "Алтернатива за Германия" Беатрикс фон Сторх и от Сантяго Абаскал, лидер на крайнодясната партия “Вокс” в Испания. 

В същото време ляволиберална Европа показа тревога. Френската министър-председателка Елизабет Борн напомни, че членството в ЕС предполага придържане към общи принципи и ценности - по повод позициите на Мелони против абортите. 

"Съвсем очевидно е, че ние заедно с председателката на Европейската комисия ще следим за спазването на ценностите, които са свързани с човешките права, най-вече по отношение спазването от всички на правото на аборт", каза Борн.

Испанският външен министър Хосе Мануел Албарес каза по повод на избора на Мелони:

"Сега е момент на несигурност, а в такива моменти популизмът винаги печели с голяма разлика, но накрая приключва винаги по един и същи начин - с катастрофа". 

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви още в четвъртък, че Комисията “има инструментите” да въздейства върху държави, където нещата тръгнат “в трудна посока” и даде за пример Полша и Унгария, уточнявайки, че става дума за рязане на еврофондове. Изказването ѝ предизвика остра реакция от полския премиер Матеуш Моравецки, който го нарече “скандално”.

“Политико” отбеляза изказвания на Мелони в миналото против френския президент Еманюел Макрон и противопоставянето ѝ на двустранния договор за приятелство и сътрудничество, който той и Марио Драги подписаха през 2021 г. Самият Макрон обаче остана верен на строго дипломатичния тон: 

"Италианският народ направи един демократичен и суверенен избор. Ние го уважаваме", се казва в негово изявление, публикувано от Елисейския дворец. "В качеството ни на съседни и приятелски страни ние трябва да продължим да работим заедно".

Дали опасенията от “крайнодесния” завой на Италия са основателни, ще покаже бъдещето. С оглед на миналото, смело можем да кажем, че предизборните думи обикновено не се превръщат стопроцентово в следизборни дела.

Странно, но след триумфа на Мелони, никой не си спомни за изборите в Австрия в края на 1999 г., когато шансът да стане канцлер попадна у неин крайнодесен аналог, вече покойния Йорг Хайдер. Тогава ЕС имаше 15 държави членки и 14 от тях решиха да изолират Австрия дипломатически. Хайдер се отказа и напусна лидерския пост на партията в интерес на страната си. Днес никой не си и помисли да изолира Италия въпреки “крайнодесния” ѝ и “неофашистки” избор. Защо ли?