Случи се - Русия отново спря доставките на природен газ до България. За първи път това се стана през 2009 г., когато потоците пресъхнаха след поредния спор между Москва и Киев. И тогава, и сега - Русия спира газа на България в тотално нарушение на дългосрочните договори и без никаква икономическа обосновка. Геополитика в най-чист (или по-скоро мръсен) вид. 

Какво обаче означава това за страната ни, може ли да се справи, какви са алтернативите и наистина ли може да съществува държава, която е "100% диверсифицирана", както твърди Бойко Борисов, и в същото време това да е страна с отрязани доставки на природен газ без да има с какво да ги замени? 

Защо Русия врътна кранчето?

Официално - защото България отказа да следва схемата от указа на Владимир Путин за плащане в рубли, подписан на 31 март тази година. Както всичко от Русия обаче - и тази заповед не е това, което изглежда. 

Указът заповядва всяка страна вносител на газ да открие  две "специални сметки тип "К" (конвертируеми) в евро/долари и в рубли в руската банка "Газпромбанк", която не е санкционирана. Така Европа ще превежда парите в евро и долари, те ще се взимат от "Газпромбанк", ще се продават на борсата срещу рубли, които пък ще захранят втората сметка и от нея ще бъде платено на "Газпром". 

В това няма никакво икономическо или финансово предимство, ние ще продължим да плащаме в евро и то по предварителната ценова формула, която отново е във валута, различна от рублата. Идеята е демонстрация на надмощие. 

България отказа да превежда парите по този начин, защото той крие рискове за нас. 

"Поискахме правно становище по отговора и той е ясен - в него има рискове и потенциално изпадане в неизпъление по договорите ни и нарушаване на санкциите спрямо Русия. Уведомили сме Европейската комисия. 

При предложената двуетапна процеура на плащане на практика бихме загубили контрол върху парите си, ако банката не си спази договорите и ние ще сме в неизпълнение", обясни днес Александър Николов, министър на енергетиката в София. 

От всичко казано до момента излиза, че решението на Русия е чисто и просто - политическо. Толкова за празните приказки на "братските народи", любовта на Русия към България и прочее глупости от наръчника на руските проксита у нас. 

Най-важното - България е изпълнила всички условия по договора си за доставка през април и спирането на газа преждевременно - на 27-и април, е практическа едностранна дерогация. Това е нарушение на всички видове право, познати на човечеството, и не може да бъде обяснено пред нито един съд с политически съображения. Русия е отказала плащането ни за месец май, макар парите да са били преведени. 

На въпроса защо точно България и Полша, отговорът е доста прост - нашите две държави са първите с ранни дати за плащане на аванс по доставките за май. 

Колко е зависима България от руския газ? 

България е свръхзависима от руски газ за своето потребление, но не е свръхзависима от газа като суровина. Около 10% от родния енергиен микс се пада на синьото гориво, огромната част от него се ползва от топлофикациите, които приключват подаването заради топлото време, а могат да работят и на алтернативно гориво, дори имат запаси от него - по закон. За индустриални нужди газ използват химическите и стъкларските заводи, както и рафинерията в "Лукойл". Те обаче могат да разчитат на азерския газ, а някои компании могат да работят и с амоняк. 

При всички положения обаче, икономиката на страната пострада, най-вече заради очакваната увеличение на инфлация. Ударът обаче ще е ограничен. Мартин Владимиров - директор на енергийната програма на "Центъра за изследване на демокрацията", обясни пред Клуб Z, че тежката индустрия ще пострада, ако нямаме заместник на руския газ, но и подчерта, че проблем за топлофикациите в момента няма. 

Проблемът е, че резервите в "Чирен" са много малки, капацитетът е запълнен едва на малко над 17%, което ни прави втората държава в ЕС с най-малък резерв след Белгия. Защо това е така - не може да отговори никой вече толкова много месеци. За сравнение - другата страна, която спира да получава газ от Русия - Полша - има напълнено хранилище на над 75% и има вече изграден терминал за втечнен газ. Все пак трябва да се има предвид, че в "Чирен" в момента има повече нагнетен газ, отколкото имаше например в края на миналия отоплителен сезон.

Количествата от Азербейджан продължават да са малки, заради незавършената връзка с Гърция. На теория можем да договорим повече през различна входна точка, но цената ще е различна. Трябва да се знае, че каквото и да стане оттук нататък цената за България ще е по-висока поне за няколко месеца. 

Генерално казано обаче, азерският газ е поне с 60% по-евтин от руския дори с дългосрочния ни договор. По принцип идеята за "евтиния" руски газ е само мит. До голяма степен заради спекулативните игри на Москва, която ограничи подаването на количества преди месеци и създаде изкуствен дефицит в Европа.

Накратко - числата показват, че драмата не е чак толкова голяма и че зависимостта ни от синьо гориво е силно преекспонирана в последните години, не на последно място и заради на практика монополното положение на "Газпром" на пазара до 2019 година. 

Какво следва оттук нататък? 

Варианти за запълване на "дупката" има, а затоплянето на времето и краят на отоплителния сезон дават време и пространство на правителството и "Булгаргаз" да действат. Основните ни възможности за внос - увеличаване на доставките от Азербейджан през юни, това е само след 60 дни. Внос на втечнен природен газ през Гърция, като според вицепремиера Асен Василев България вече е договорила доставка на един танкер. Това количество втечнен газ представлява на практика запълване на целия дефицит, който "Газпром" отваря в летните месеци. Може да се търси газ и от Турция, която има сериозни излишъци, такива има и в Гърция, и в Румъния. 

Клуб Z се допита до енергийния експерт Васко Начев за различните възможности и той подчерта, че на суапова сделка с Гърция не бива да се надяваме, защото южната ни съседка може би ще последва България и след спиране на доставките на руски газ, ще пази нейния за себе си. Но Начев даде и други интересна идея - суапова сделка "Газ за ток" с Румъния. България е голям производител на електричество и поддържа баланса на Балканите. Румъния пък има доста газ, с който произвежда ток, така че сделка е възможна. 

Че Румъния и Гърция са големите ни възможности за внос потвърждава и Мартин Владимиров. Дотук обаче с добрите новини. 

И според двамата експерти, с които говорихме, България не си е свършила работата. Първо - нито един от тях не вярва, че страната е направила някакви конкретни договорки за алтернативен внос. Според Васко Начев, такива планове се чертаят не по дни, а по часове, а до момента нямаме никакви индикации за такъв задействан план. 

Мартин Владимиров пък подчерта, че вече е трябвало да имаме подписани споразумения за солидарност с Румъния и Гърция, така че да сме сигурни, че имаме определени количества за купуване.

Другите варианти пред страната изглеждат по-скоро илюзорни и са в сферата на "диверсификацията" на Бойко Борисов. От два дни бившият премиер и неговите бивши министри упорито настояват, че са осигурили възможности за внос от всички съседи и че реално са извършили диверсификация. Истината е различна. България не може да ползва входната точка на "Турски поток" за повече количества от Турция, защото тръбата е резервирана от "Газпром". Същото важи и за Трансадриатическия газопровод, в който има свободни количества, но отново е блокиран от "Газпром". 

Фактите показват, че дори да имаме технология за реверсивно връщане на потоците, без сключени споразумения това е само техническа възможност и нищо друго. Борисов и правителствата му така и не сключиха междусистемно споразумение с Турция - без обяснение, така и не завършиха интерконекторната връзка с Гърция. Наследството на Борисов в енергийната сфера е 90% зависимост на доставките от Русия и съвсем леко разбит монопол на "Газпром". 

Чисто теоретично България може да опита да си набави газ през т.нар. от Борисов "Балкански поток", който всъщност е "Турски поток", но в крайна сметка - напълно "Руски поток". Москва обаче вече предупреди, че ако го направим, ще спре подаването по него. Така без газ ще останат Сърбия и Унгария. България може да спре транзита като ответна мярка и няма да загуби нищо, защото "Газпром" е платила таксите до 2023 г.

Накратко - възможностите пред България са Румъния, Гърция и втечненият газ. Предстои да видим колко наистина е подготвено българското правителство, което има около месец, за да осигури доставки и правилното им разпределение в страната. Тук основната роля дори е в полето на "Булгаргаз", която има власт в сектора. 

Загуба или възможност? 

Русия спира газа за България два пъти в рамките на 13 години и двата пъти - в нарушение на договорите. Вече за цяла Европа е напълно ясно, че Москва не е надежден и сигурен източник на доставки и дори в следващите месеци да се съгласи да играе по свирката на "Газпром" няма държава в блока, която да не прави планове за тотално отказване от руския енергиен комплекс. 

Европа е зависима на около 40% от руски газ, а Русия изнася над 75% от суровината си към Европа. Тоест Москва е много по-зависима от потока пари от Брюксел, отколкото Брюксел от потока на газ от Москва. 

България е изправена пред исторически прозорец, в който може веднъж завинаги да прекрати геополитическия натиск, за който Москва използва газа си. 

Страната ни ще загуби пари от спрените доставки, но те ще бъдат компенсирани от високия износ на ток.

Най-важното в търговията с газ не е нито цената, нито трасетата. А сигурността. Критерий, който Москва вече не покрива и който освобождава България да търси своя алтернативен път.