Днес се навършват 36 години от аварията в атомната електроцентрала в Чернобил. На 26 април се отбелязва и Международният ден в памет на жертвите на радиационните аварии и катастрофи.

Както и Клуб Z писа, ядрената централа в Чернобил стана център на световното внимание отново в първите дни на руското нахлуване в Украйна преди два месеца.  Руските войници контролираха района на централата в началото на войната, но после се изтеглиха оттам.

Експлозията в Чернобил става през нощта на 26 април 1986 година, припомня БНР. Взрив на четвърти реактор е последван от пожар. Той гори 10 дни и изхвърля в атмосферата радиоактивни елементи, които достигат до 17 държави, сред тях и България.

Над 300 000 души, живеещи в района на катастрофата, са принудени да напуснат домовете си.

По данни на комисията на ООН, изследвала последиците от радиацията, смъртните случаи, свързани директно с катастрофата са 31 - работници в централата и пожарникари.

Други данни сочат, че катастрофата е предизвикала над четвърт милион случаи на различни заболявания. Точният брой на жертвите остава неясен, а споровете за дългосрочните последствия от инцидента продължават.

На 15 декември 2000 година централата в Чернобил беше окончателно затворена, а световната общност вложи над 2 милиарда евро в изграждането на нов специален стоманен саркофаг над четвърти реактор, за да се гарантира спирането на изтичане на радиация от него за период от 100 години.

Украйна има 15 ядрени реактора и е вторият най-голям производител на ядрена енергия след Франция.

Дмята  се, че България се нарежда на осмо място по степен на замърсяване сред страните от засегнатия регион.

Заради информационното затъмнение, спуснато от Политбюро през 1986 г., нашата страна заема първо място по ефективна доза облъчване на населението в Европа. За хората от високите етажи на властта са взети специални мерки срещу радиоактивните замърсявания, но обикновеният българин не е получил предупреждение. Дори напротив.

На манифестация по случай Първи май под капките на радиационния дъжд тържествуват децата и трудещите се на София. А най-малките, вместо да бъдат прибрани вкъщи, спокойно се разхождат по улиците.

Според свидетелства от онова време, когато на четвърти май докладват на Тодор Живков, че положението е много сериозно, той кима с глава и казва: "Ще си мълчим.“