Почитан като полубог след смъртта си, дискриминиран приживе, Брус Ли има кратък, но по-вдъхновяващ живот от която и да е роля, играл на екрана. Митове и легенди витаят около покровителя на кунгфуто и неговата кончина, настъпила преждевременно, когато е само на 32, и потопила милиони в скръб. Кой в действителност е Брус Ли отвъд поетичния разказ за Малкия дракон, превърнал източните бойни изкуства в световен феномен?

През 2023 г. се навършват 50 години от раздялата на света с легендарния актьор и въпросите около него най-после са развенчани в „Животът на Брус Ли“ – първата му пълна биография, която на 9 септември излезе у нас с логото на издателство „Кръг“. Журналистът и писател Матю Поли посвещава десет години на задълбочения труд и се уповава на стотици интервюта със семейството, приятели и бизнес партньори на Ли. Изданието съдържа непубликувани снимки, пълна филмография на звездата и други допълнителни материали. 

„Животът на Брус Ли“ изгражда сложен, човешки портрет на иконата Ли, гмуркайки се дълбоко в неговите детство, кариера и наследство. Зависимостта му от опиум превръща Брус в проблемен тийнейджър, който е на крачка от затвора. Изгонен от гимназията, в крайна сметка Ли е изпратен в Америка, за да се поправи.

Последната глава от живота на Брус е кулминация на неговите грандиозни усилия. Смъртта му на 32 години, точно преди излизането на първия му англоезичен филм, и до днес е обвита в мистерия. Авторът Матю Поли дава изцяло нов поглед върху неочакваната гибел на боеца и достоверно обяснение за последвалото разследване. През 2020 г. биографията е екранизирана във филма Be Water, който е номиниран за най-добра документална лента на Sundance Film Festival.

Влиянието на Брус Ли не е само в сферата на бойните изкуства. Той сближава културата на далечния Изток и Запада и разбива стереотипа за азиатските мъже. Преди да си отиде, в света има по-малко от 500 школи по бойни изкуства, а поради популярността му в края на 90-те години само в САЩ тренират над 20 милиона души. Отвъд числата, Ли преобръща традициите в сферата – той става кръстникът на смесените бойни изкуства и променя начина, по който се хореографират и заснемат бойните сцени.

Представяме ви откъс:

История за две погребения

Тълпата опечалени започва да се събира пред погребалното бюро „Каулун“ още вечерта на 24 юли 1973 г. в очакване на церемонията на следващата сутрин. Докато уреченият час, десет сутринта, наближава, броят на хората расте и набъбва до над 15 000 хонконгци, които се тълпят пред полицейските заграждения, гледат от балконите си или опасно висят по знаменитите неонови реклами на града с надеждата да зърнат за последно ковчега със своя идол. Брус Ли се е споминал преди пет дни на трийсет и две годишна възраст. Доведени са няколкостотин полицаи специално за случая, за да удържат тълпите. Облечени в лимоненозелени къси панталони и ризи с къси ръкави, черни обувки, чорапи до коленете и шапки с козирки, ченгетата приличат на пораснали бойскаути на лятно пътешествие.

„Саут Чайна Морнинг Поуст“ описва сцената като „карнавал“. Когато тълпата забележи някой от звездните приятели на Брус Ли да влиза в погребалното бюро, започва да аплодира. Известните носят тъмни очила, за да прикриват сълзите, и пристигат един по един да отдадат почит към човека, поставил Хонконг на световната карта на киното. Сред тях са Сек Гин – злодеят в „Дракона идва“, Нанси Куан – звездата от „Светът на Сузи Уон“, Нора Миу – дългогодишна колежка на Ли, поппевецът Самюел Хой – приятел от детинство, дори Ло Уай – режисьор на два от филмите на Брус. Едно от малкото известни лица, които не се появяват на събитието, е Бети Тин Пей, в чийто апартамент умира Ли. За голямо разоча въздействието на солидна доза успокоителни, както се твърди. Затова пък изпраща венец с надпис „На Брус от Тин Пей“. До него разплакано шестгодишно момче хвърля китка цветя с простото послание „От малък почитател“.

„За множеството почитатели, бдели през цялата нощ, най-тъжният момент е пристигането на Линда, съпругата на Ли“, предава „Чайна Мейл“. Черен мерцедес паркира до бордюра и Реймънд Чоу, бизнес партньор на Брус и шеф на филмовото студио „Голдън Харвест“, отваря вратата на Линда и й подава ръка. Линда е облечена цялата в бяло – китайския цвят на траура – бял двуреден шлифер до коленете, бели панталони и бяло поло. Светлокестенявата й коса е късо подстригана. Големи и кръгли слънчеви очила покриват зачервените й очи. Изглежда опасно отслабнала, сякаш не е яла с дни. Увиснала на ръката на Реймънд, Линда е заобиколена от служители на „Голдън Харвест“, които помагат да я промъкнат през тълпата, заобиколила главния вход. „Натискът отвън бе невероятен“ – разказва Линда по-късно. – Спомних си старите ленти с кадри от погребението на Рудолф Валентино.“

Петстотинте ВИП опечалени, натъпкани в погребалното бюро, се смълчават при влизането на двайсет и осем годишната вдовица. В центъра на залата има олтар със снимка на Брус с тъмни очила, голяма колкото киноплакат и заобиколена от панделки, цветя и надпис на китайски, който гласи: „Една звезда потъва в морето на изкуството“. Пред снимката горят три ароматни пръчици и две свещи. Стените са покрити с хиляди почетни дарове – китайска калиграфия върху ленти от бяла коприна.
Реймънд и Линда се покланят три пъти пред олтара, преди Чоу да я отведе към мястото, отредено за семейството. По-големият брат на Брус Питър и жена му Юнис Лам стоят смълчани. Свалят модния шлифер на Линда и го заменят с траурна бяла зеблена роба с качулка – по китайски обичай. Двете й деца, осемгодишният Брандън и четиригодишната Шанън, са доведени през страничния вход и също са облечени в бяло зебло. Завързват бяла кърпа на челото на Брандън. Шанън, твърде малка, за да разбере какво става, си играе весело под гневния поглед на Брандън.

Китайски оркестър засвирва традиционна погребална песен, която звучи като Auld Lang Syne3. В залата внасят бронзовия ковчег на Брус за 40 000 хонконгски долара. Горната половина на ковчега е отворена. Вътре има стъклен похлупак, който покрива тялото на Брус и не позволява на никого да го докосне. Линда е облякла мъжа си в синия китайски костюм, с който се е снимал в „Дракона идва“ и който обича да носи вкъщи, понеже му е удобен. Под стъклото лицето на Брус е сиво и изкривено въпреки тежкия грим. Приятелите се извиват на опашка покрай отворения ковчег, за да го видят още веднъж за последно. Фоторепортери се борят с поканените, за да уловят по-добър ъгъл; мнозина просто вдигат фотоапаратите над главите си и щракат в серии. Докато се приближава до съпруга си, Линда изглежда сякаш всеки миг ще се свлече на земята. Покрила лице с трепереща ръка, тя избухва в сълзи. „Беше ужасяващ момент“, разказва по-късно на близки приятели.

Като виждат катафалката да потегля, почитателите на Брус подивяват от мъка. Триста полицаи, заобиколили погребалното бюро, са принудени да сключат ръце и да направят жива верига, за да удържат напиращите тълпи. Най-сетне е повикано подкрепление, след като униформените многократно са избутвали жените и децата от бариерата, за да не бъдат премазани. Възрастни мъже плачат, млади момичета припадат и много хора са откарани в болница заради шок или леки наранявания. „Беше наистина ужасно“, спомня си Питър Ли. Часове по-късно полицията патрулира по улиците и призовава по високоговорители хората да се приберат по домовете си.
Много опечалени отказват да си тръгнат, защото знаят, че това е последният път, когато могат да са близо до своя герой. Хонконгските таблоиди гневно известяват, че Линда възнамерява да погребе мъжа си в Америка, което прави посещението на гроба му почти невъзможно за средния китайски почитател. Под заглавието „Тялото на Ли утре лети за Америка“ „Ориентал Дейли“ пише: „Линда се инати за няколко неща, свързани със смъртта на Ли. Очевидно я е яд за нещо. От самото начало е искала да върне тялото на Ли в Америка за аутопсия, но поради правни ограничения е отлагала. Все пак тялото ще бъде изпратено в Америка, където ще бъде погребано“.