Следва интервю на руския военен журналист Аркадий Бабченко за украинския сайт "Гордон". В него той дава прогнозите си за развитието на войната, за вътрешнополитическата ситуация в Русия и перспективите на Путин. Бабченко е песимист, че войната може са свърши скоро. По думите му Путин може спокойно да управлява още 10-15 години и че вероятността да политическа промяна в страната му е нищожна. Промяна биха могли, по думите на журналиста, да донесат неговата естествена смърт и голям икономически катаклизъм. Русия днес прилича на Германия след разгрома ѝ през Първата световна война - фашизираща се държава, жадуваща за реванш. Бабченко е отразявал военните действия в двете войни на Русия в Чечня, после - конфликтите в Грузия и Киргизстан. Сега отразява войната в Украйна. Бабченко е напуснал Русия и живее в чужда държава, в която казва, че се чувства относително сигурен. Публикуваме интервюто със съкращения.

- Какво мислите, че [руският президент Владимир] Путин първоначално искаше да постигне, когато нареди на войските си да преминат границата с Украйна?

- Вече всичко е ясно. Путин е нямал късмета да се роди преди 150 г. Ако се беше родил преди 150 г., сигурно щеше да влезе в пантеона на царете, на които сега бабите със забрадки палят свещ. Но той е роден 150 години по-късно и живее в 21 век, а не в 19-ти. Епохата на империята отмина, но той все още не може да загрее това. Той искаше все същото - обновяване на империята. Той се сравнява с нея. Казва, че „примерно Петър I воюва 30 години с Швеция, изгради империя – сега като че ли дойде нашият ред“.

Идеята му беше абсолютно ясна: пълна окупация на Украйна, унищожаване на всяка съпротива, отново Колима, отново ГУЛАГ, отново Бабий Яр и екзекуции в мазетата на НКВД, достъп до полската граница, анексиране на Украинската ССР и Белоруската ССР към Съветския съюз 2.0 и началото на възстановяването на империята, началото на възстановяването на изгубените земи. Това трябваше да бъде неговият първи блицкриг и първи триумф. Но, съдба, не се получи.

- Значи смятате, че той дори е искал да завладее Западна Украйна, така ли?

- Мисля, че имаше такава програма максимум. Минималната програма - мисля, левия бряг на Днепър с Киев включително. Киев -  без уговорки. Това не се обсъжда. Като цяло - цяла Украйна. Но Украйна не е самоцел. Украйна е само част от пъзела, който той искаше да сглоби. Украйна беше необходима, за да стигне до полските граници, до европейските граници, така че всичко, което беше част от Украйна и каквото имаше в наличност - всички тези стотици и хиляди танкове - цялата бивша съветска армада вече щеше да бъде директно на границите на европейски държави, на Европейския съюз. И нова реалност, в която той вече щеше да диктува условията. Но украинската териториална отбрана, украинската пехота, водена от [главнокомандващия на въоръжените сили на Украйна Валерий] Залужни, разруши тази реалност за него напълно, безусловно.

- Почти шест месеца след началото на пълномащабна война - какво иска днес Путин? Какви са плановете му?

- Все същото. Неговите стратегически планове изобщо не са се променили. Това трябва да се разбере. Мисля, че ще има нов опит за атака на Киев. Мисля, че все пак ще опитат. Мисля, че те абсолютно не са изоставили стратегията да превземат цяла Украйна и да се опитват да възстановят Съветския съюз 2.0. Мисля, че стратегията си остана същата - просто смениха тактиката за момента. Тук виждат, че не се е получило набързо, не е станало като блицкриг - "добре, да се опитаме да го направим така, както го направихме в Сирия. Да бомбардираме всичко на пух и прах. Бомбардирахме Сирия за осем години. Все пак постигнахме целта си там. Мисля, че ще се опитат да използват същата тактика и в Украйна.

Но Украйна не е Сирия. Украйна изобщо не е Сирия. И не е Чечня, още повече. Само в Чечня по време на началото на войната - до ноември 1994 г. - имаше 1,2 милиона души. Това е населението на Харков. Украйна има 40 пъти повече население от Чечня. В Сирия, не помня. Ако не се лъжа, 8 милиона (населението на Сирия през 2010 г., година преди началото на войната, е над 22 милиона души - б.р.). Украйна от запад на изток има почти 1000 километра.

Сега целият свят помага на Украйна, подкрепата е просто невероятна. Това не се е случвало от Втората световна война насам. Така че тактиката им се промени. Те си мислят, че ще го направят. Ами нека си мислят. Знамето е в ръцете им. Но стратегията не се е променила, това трябва да се разбере. Путин е на 70 години: той като цяло е доста млад човек по стандартите на 21 век. Здравето му като цяло е отлично - ще живее още 10-15 години. Русия тотално си загуби ума, но трябва да разберем, че поне 10-15 години ще имаме фашистка държава по границите с напълно изчезнала глава и полуфюрер начело. И те все още ще се опитват, и ще опитват. И това е в най-добрия случай 10-15 години. Защото Путин, разбира се, не е причината. Путин е следствие. Не мисля, че ще се промени много с неговото напускане.

Всъщност мисля, че сега Русия преминава през приблизително същия период като Германия през Първата световна война. И през следващите години или десетилетия руското общество ще бъде почти същото като германското в междувоенния период - нация в неравностойно положение, обидена от загубата си и жадна за отмъщение.


- Как оценявате ситуацията по фронтовете днес?

– Украйна също спечели първата фаза на войната... Тя спечели първата фаза на войната просто с разгромяващ резултат: с нокаут, по удачния израз на Евгений Дикий. Украйна спечели втората фаза на войната по точки.

Първата фаза беше цялата окупация, това са неговите планове, за които говорихме. Излаз поне до поречието на Днепър с превземането на Киев. Тук загубата е абсолютна. Втората фаза беше... бих я нарекъл „същата бърза окупация на целия Донбас, на  целия юг, плюс десант в Одеса и съединяване на Донецк през юга, през Крим до Приднестровието. Тази фаза също приключи. Тя също приключи с победата на Украйна. Битката за Донбас не е приключила все още. Битката за Донбас със сигурност предстои, но фазата на бърза окупация на Донбас с пробив на провлака в Приднестровието - приключи. Победата на Украйна тук не е толкова очевидна. Победата е по точки - тя е техническа. И най-важното това, което се случва сега ... Те имат още повече танкове и самолети, и те притежават небето, артилерия имат повече и просто имат многократно повече снаряди. Всичко е очевидно, всичко е естествено. И нищо няма да се случи бързо. И тази година войната няма да свърши.Мисля, че и догодина може да не свърши.

- И следващата няма да свърши?

– Мисля, че може бии през следващата. Врагът не бива да се подценява. Но какво стана сега? Според мен най-важното: струва ми се, че се случи това, което бих нарекъл „вземане на психологическата инициатива“. Точно така, психологическат. Това все още не е военна инициатива, но все още е психологическа инициатива. Защото Русия не може да се противопостави на нищо. Тя има само една единствена тактика. Нейната тактика е, че "имаме крайцера Москва, а сега стоварваме войски в Одеса. Имаме голям десантен кораб "Орск". Крайцерът Москва покрива цялото небе, Орск превзема Одеса". Но крайцерът "Москва" - бълбук! "Орск" - бълбук! Те нямат нова тактика. Не могат да противопоставят нищо. Тук те имат тактика: имаме ракети "Калибър", ракети "Оникс", ракети X-20“, – какво още имат, не знам – много, много артилерия и просто гигантски запаси от артилерийски снаряди .. Сега ние просто ще разрушим всичко, което е пред нас, ще последваме огнения валяк и ще вземем изгорената земя за себе си. И тогава се появяват 13 HIMARS - и 50 склада изгарят по фронтовата линия. Русия няма нова тактика, която да предложи. Това е, те са в ъгъла. Те имат само тази тактика и няма ново решение.

Украйна пък постоянно сондира противника, сондира, намира слабо място, използва го, удря го – и постига някакви тактически предимства. Следователно психологическата инициатива е сега в Украйна. Украйна пробва, в Украйна се внасят нови оръжия. Говори се, че вече е постигнато споразумение за доставка на [изтребители] F-15 и F-16. Това ще бъде напълно нов етап от войната. Владимир Владимирович, искахте ли да воювате с оръжие на НАТО? Да видим как изключително мотивирани пилоти на американски изтребители ще се бият с вашите 50-годишни, които, както се казва, наемате за 200 хиляди рубли (€3300 б.р.). Не вярвам, че за 200 000. Мисля, че са повече от 2 милиона (€33 300 - б.р.), но все пак.

Връщам се към вашия въпрос: как оценявам ситуацията на фронтовете. Тежко е положението по фронтовете, изключително тежко е. Навярно ще отхапят още нещо. Сигурно ще непреднат. Може би. Може би. Не знам. Може би ще отхапят Бахмут, може би Славянск. Сега можем само да гледаме на кафе. Ние сме с вас и никой не знае, освен тези, които имат нужда - никой не знае нито силите, нито средствата на украинската армия, никой не знае нито силите, нито средствата на руската армия.

Надявам се, че третата фаза на войната все пак ще бъде битката за Херсон. И мисля, че Украйна има всички шансове да освободи Херсон, да го върне обратно. Но въпреки това ситуацията ще бъде приблизително такава, каквато е сега. Някъде, там, те ще се движат със същата скорост, с която се движат: 10 километра за един месец. Това казва британското разузнаване. До момента, в който все пак настъпи паритет. Мисля, че през есента, когато започнат дъждовете и пътищата се разкалят, или битката за Херсон, или тяхното настъпление ще приключи. И тогава, по-близо до зимата, ще започне нова фаза. Но това вече ще бъде фаза с други оръжия, с друго количество и друго качество, които Украйна вече ще има.

– Вие познавате добре руското общество отвътре.

- О да.

- "Иска ми се да не го познавам". Нали? Расте ли нещо там? Поне някакъв - няма да кажа "протест", но поне осъзнаване на това, което наистина се случва. Поне достига ли до тях или там всичко е глухо?

- Пикът на протеста в Русия вероятно беше след 24 февруари - някъде, може би преди 24 март. Това може би беше пикът на протеста. Нищо друго няма да има и нищо друго няма да узрее там. Все пак, по силата на работата си, аз съм абониран за едни там, все още руски либерали, опозиционери от другата страна, трябва да гледам всичко това и от време на време гледам анкети, от време на време гледам видеоклипове. Наскоро попаднах на анкета с руски младежи. 

Вече мога официално и експертно да ви заявя, че там няма да има нищо: няма да има дворцов преврат, няма да има революция. Ще има сплотяване около тази идея, за която говорихме в началото: нация, която е преживяла унижение и иска отмъщение. В средата на тази идея е Путин и следователно ще има сплотяване около Путин. Руската икономика, за съжаление, все още не се е сринала. Практиката показва, че такива режими могат да съществуват дълго време. Ислямската революция в Иран се състоя през 1979 г. Минаха близо 40 години - режимът на аятоласите е стабилен, както беше и в първия ден. Корпусът на гвардейците на ислямската революция изчисти всичко, което беше възможно там. И това е всичко – единството там е абсолютно и пълно.

Нещо горе-долу същото очаква Русия с корпуса на гвардейците на православната революция. Докато има Путин, това ще бъде Русия на Путин. Когато умре, ще видим. Но нека разберем, че във всеки случай живеем в епоха на разпадане на империите. Руската империя е може би последната империя в прекия – добре, полукласически – смисъл на това понятие. Тя определено ще се разпадне. Това е неизбежно. Но е въпрос на време. Някой ден със сигурност... През 1914 г. бяха готови да целуват задника на цар Николай, немски погроми, взрив на патриотизъм и само четири години по-късно го застреляха. Тук четири години, разбира се, няма да свършат работа. Макар че дявол знае... 21 век ускорява всички процеси. Но мисля, че този режим и тази държава ще бъдат стабилни известно време. Тогава, когато цялата тоалетна хартия се окаже в саламите им, саламите  - у партийните активисти и пак си бършат задниците с в. "Правда" години наред - тогава, разбира се, ще се изсипят по улиците с вили .

- Ще се изсипят ли?

- Както през 1991 г., както през 1917 г. ... Винаги се изсипват. Просто трябва да разберете, че те няма да е изсипят там за свободата, за салама, както винаги е било. 

Така че промяната на този режим е възможна само в два случая. Първият е смъртта на Путин. И мисля - неговата естествена смърт. Но тук ми се струва, че има по-малък шанс за смяна на режима. И второто е икономическият колапс. Но няма да е скоро, струва ми се.

Всичко, което можеше да протестира в Русия, или напусна, или беше затворено, или избито.

- Нека се опитаме да си представим, че украинската армия е превзела Херсон. Как Путин ще обясни на паството си защо градът, който той превзе и се гордее, че е превзел, изведнъж му се е изплъзнал?

- Никак. Те нямат нужда от обяснение ... Украйна е във война с Русия от осем години. А аз мисля, че е така от 300 години. Но от осем години е последната война. И всички вие гледате там от рационална гледна точка. Там (в Русия - б.р.) рационалната гледна точка не работи. Там всичко работи само ирационално. Няма нужда да се обяснява какво се е случило с Херсон. Как той обясни случилото се под Киев? Никак. Тази тема просто я няма по телевизията и толкова. Това, за обяснението, не е критична точка. Днес превзели Херсон - утре го върнали. 

Сега ви казвам какво мислят московчани - младите московчани, на около 20-25 години. Тоест най-напредналата част от населението като цяло. Това тях изобщо не ги вълнува. Те живеят в свой малък свят. Да им обяснява... Там единствената повратна точка ще бъде Крим. 

- Не Донбас?

- Донбас - не. Могат да се откажат от Донбас, да го загубят, да си тръгнат оттам... Това изобщо не ги притеснява... Дошли, не се получило, отишли си. Да върви по дяволите. Говорите за защита на руския народ... Не ме карайте да се смея. Но Крим е свещен за тях. И за всички: и за опозицията, и за либералите, и за всички, всички, всички. Когато границите започнаха да се затварят, всички те започнаха да пътуват до Крим. И не се срамуват да публикуват снимки. Всичко протестно в Русия, което можеше да протестира и можеше да замине - замина. Видях различни числа: от 300 хиляди до 5 милиона.

- Да?

- Да, да. Казват, че само в Грузия са дошли над 300 хиляди. И това сега е голям проблем за Грузия. Защото това е около 10% от общото население на Грузия. И грузинците сега разбраха, че губят своята идентичност, че крайбрежната улица в Батуми е станала съвсем руска. И всички казват: "Как така?" Ами, ето така: туризмът е извън политиката. Осем години втриваха руския туризъм, даваха статут на най-облагодетелствана нация заради туристите - ето, моля, дойдоха ви.

Така че всичко, което можеше да протестира в Русия, напусна, или беше затворено, или избито. Никакво противопоставяне няма да има там, а остава само аморфната маса на най-простите... Най-простите нямат нужда от сложни обяснения - най-простите обяснения са достатъчни за най-простите. "Какво стана с Херсон?" "Е, нещо се случи".  "Ами да върви по дяволите. Продължаваме." "Да, и Бог да е с него."

Допускате ли, че украинската армия методично и целенасочено ще бомбардира Крим?

- Допускам, да, допускам. Но в същото време, връщайки се отново към въпроса за Крим, все пак трябва да се разбере. Вижте: Крим отново е свещена земя за руснаците. Не в смисъл, че това е просто някаква свещеност в тяхната Русия. Не. За тях Крим е неразделна част от Русия. И те ще възприемат атака срещу Крим като атака срещу Русия. Атака срещу Крим за тях ще бъде същата като атака срещу Белгород, Санкт Петербург или майка Москва. За тях те ще бъдат неразличими.

Следователно по отношение на ракетните удари може би все още не, но в случай на наземна операция тук отново се връщаме към въпроса дали Путин ще използва ядрено оръжие. Тук отново възниква въпросът. И мисля, че вероятността за това се увеличава много, много. Защото всички наистина ще са готови да воюват за Крим. Те са готови да се откажат от Донбас, казват, че „трябва да се сприятелим с Украйна, да напуснем Украйна, трябва да изтеглим войските оттам, това, което направихме в Буча, е лошо“, но те ще бъдат готови да се бият за Крим, наистина всички. Слагат шинели и ако тръбата засвири сбор - всички като един. Всички - либерали, опозиционери. И [руският опозиционер Алексей] Навални ще събере отряд от наказателни батальони в колонията и ще отиде да защитава - какво? - исконния руски град Севастопол. Вече забравих формулировката, която е там. Но бих предложил украинското ръководство и украинската армия все още много, много силно да вземат предвид вероятността войната да премине в ядрен режим. И да вземе мерки за гарантиране на сигурността на Украйна, като вече има предвид тази нова заплаха.


– Вие лично очаквахте ли такава безпрецедентна подкрепа за Украйна от западните държави? На първо място САЩ, Великобритания и Полша?

- Да, да. За мен беше сигурно. Но това, което не очаквах заедно с експерти от цял ​​свят, беше показаното от украинската армия. Това беше наистина неочаквано за мен. Не мислех, че Путин ще завладее Украйна за 72-96 часа, но мислех, че доста бързо ще превземе Киев. Така че си помислих, че всъщност ще се случи доста бързо. И това, което се случи, това, което украинският народ показа, украинските мъже, които спряха всички тези танкови колони с картечници, е, разбира се, невероятно.

Това е невероятно постижение. Надявам се, че някой ден в Украйна ще бъде издигнат паметник на този обикновен пехотинец, непознат пехотинец - който някъде там, в неизвестни битки, за които не знаем нищо и може би никога няма да разберем, е спрял колони от тези орки. Просто е невероятно. И целият свят, разбира се, подцени този боен дух на украинската армия и нейната готовност за съпротива. И не само на армията, но, разбира се, и на цяла Украйна.