Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Сред най-видимите и най-често обсъждани последици от войната в Украйна е рязкото повишаване на цените на част от най-масово купувани стоки. Както често се случва в такива ситуации през изминалата седмица се чуха множество гласове в подкрепа на въвеждане на тавани за продуктите с най-бързо растящи цени или на тези от първа необходимост. Такава политика обаче може да доведе единствено до изчезване на стоките от рафтовете, но не и да облекчи домакинските бюджети.

Преди да представяме подробно въздействието на въвеждането на централизиран държавен контрол на цените върху пазара, редно е да разгледаме и динамиката на цените. Последните данни за индекса на потребителски цени са за февруари, който включва едва първата седмица на военните действия. Въпреки това на годишна база инфлацията тогава надхвърли психологическата граница от 10%, но при храните ръстът бе с 14%, при транспорта – с цели 20%. От по-малките групи потребителски стоки най-голямо впечатление прави ръстът при газообразните горива -  цели 106% на годишна база, както и на горивата за личен транспорт, които поскъпват с 34% за 12 месеца. Доколкото през целия месец март военните действия продължават, и с тях - натискът на международните пазари на горива и храни, няма никакви основания да очакваме и промяна във факторите, поддържащи нарастването на цените. Исторически високите нива на инфлация не се наблюдават само в България – по предварителна оценка, годишното нарастване на потребителските цени в еврозоната вече е 7,5% (при 5,9% към края на февруари).

В такава ситуация изглежда повече от естествено правителството да иска да вземе мерки за облекчаване на негативните последствия върху домакинските бюджети – още повече, че подобно политическо действие вече наблюдавахме с въвеждането на мораториум върху цените на електроенергията, топлоенергията и водата в началото на зимата. Въпреки това, въвеждането на централизиран контрол на цените носи със себе си предимно негативи и постига съмнителен резултат.

Повишаването на потребителските цени във случай е резултат от два процеса – повишаване на търсенето съчетано с по-слаба достъпност на стоката (или очакване за свиване на предлагането в бъдеще), или увеличаване на паричната маса. Докато инфлацията от края на 2021 г. беше плод по-скоро на второто в резултат на мерките за възстановяване след пандемията, то в ранната пролет двигател е по-скоро първият процес – санкциите срещу Русия и очакванията за свито предлагане на горива и храни в непосредствено бъдеще. Въвеждането на таван на цените на потребителските стоки от страна на българското правителство не би повлияло на нито единият от тези процеси – нито свива паричното предлагане, нито води до повишаване на предлагането на стоките с растящи цени; с други думи, по никакъв начин не се отразява на реалните икономически фактори, които тласкат нагоре цените.

Доколкото контролът на цените е временна мярка, която цели справянето с коректна кризисна ситуация, то потребителите следва да очакват, че правителството няма да поддържа ниските непазарни цени за дълъг период от време. В такава ситуация рационалното поведение е презапасяването с желаните стоки преди цената им да се възстанови до реалното си пазарно равнище, което неизбежно води със себе си до дефицити на стоките, които са обект на ценови контрол. По тази причина таваните често вървят в комплект и с ограничения в броя на покупките. Именно това е често забравяната роля на повишаването на цените на стоките и услугите в кризисна ситуация – то позволява поддържането на предлагане и предотвратява презапасявания. Не е изключена и появата на черен пазар, където дефицитните стоки са достъпни, но на реалните си, пазарни цени. Контролираните от държавата цени могат да влияят единствено на пазара на светло, но незаконната търговия не е обвързана със спазването им.

Таваните на цените имат неизбежни последствия и върху производителите. В ситуация на бързо нарастване на цените на редица суровини в каквато се намираме в момента и съответно производствена инфлация, която няколко пъти надхвърля ръста на потребителските цени разходите за производителя (или вносителя) се увеличават. Ограничаването на крайна цена на стоките може изцяло да премахне печалбата на производителя. Това от своя страна може да доведе до пълно спиране на производството (и съответно вноса, ако цената му надхвърля максималната разрешена в местната икономика). По този начин мерките, въведени в подкрепа на домакинските бюджети могат доведат до пълна загуба на доходите на заетите в производствата, чиито цени са ограничени. Не е изключено и влошаването на качеството на предлаганите стоки в случай, че производителите се насочат към по-евтини и некачествени материали в опит да задържат ниски разходите си, за да продължат производството.

Не бива да подценяваме и самото разширяване на ролята на държавата в икономиката. В кризисна ситуация е особено изкусително поемането на стопанството „на ръчно управление“ от загрижени институции, както видяхме и в хода на пандемията, и в намесите на пазара на зърно от последните седмици. Така поетите неестествени правомощия много трудно се връщат след отминаването на кризисната ситуация, и в крайна сметка губим значителна част от прогреса в посока на отстъпление на държавата от икономиката и обратно в посока на различни форми на държавен капитализъм.

Продължаването на войната запазва повишената несигурност на международните пазари, недостига на суровини и ръста на потребителските цени, а това все по-често ще предизвиква призиви към държавна намеса и тавани на цените. Както демонстрирахме обаче, те са единствено рецепта за влошаване на съществуващите проблеми и генериране на нови. Ако управляващите въпреки това искат да смекчат удара на кризата върху домакинските бюджети, има поне две алтернативи на таваните – временно свиване на данъчното бреме продажбите и доходите от труд, или директна помощ през социалната система за най-засегнатите домакинства, които не носят със себе си същите негативи и рискове.

Институт за пазарна икономика

Коментари

Bretton Woods

"Да го духат бедните" ! Златото ! Златото е проблема ! Всичките метали поскъпнаха без цветните !!! Хмм...

Африка отдавна е китайска

Още от времето на Аладин...

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.