Европа подкрепя Украйна и търси исторически реванш срещу Русия заради пораженията при Полтава, Бородино и Сталинград.

Това обяви руският телевизионен водещ Дмитрий Кисельов в своето предаване по руската обществена телевизия "Россия 1". 

"Западните страни все още не могат да ни простят за пораженията, които претърпяха в походите си срещу Русия", подема журналистът, след което се фокусира върху Швеция. "Шведите - заради унижението на армията на Карл XII край Полтава. И сега искат Русия да бъде довършена именно заради Полтава. Но нямат кураж и заради това откриха глупци в Украйна, които да се бият срещу Русия. "Довършете гадините", казват те". 

Битката при Полтава (град в днешна Украйна) е решително сражение между армиите на Карл XII и Петър Велики през 1709 г. Тя слага край на хегемонията на Шведската империя в Североизточна Европа и оставя региона под пълната доминация на Руската. През последните 200 години между Русия и Швеция не е имало войни. Десетилетия наред Стокхолм поддържаше неутралитет спрямо Москва, преди да кандидатства за членство в НАТО през 2022 г. Затова теорията на Кисельов издиша.

Но псевдоисторикът едва започва.

"Французите не могат да ни простят заради Бородино, което за голямата армада на Наполеон от 600 000 души се оказа стратегическо поражение в похода към Русия. И кои въобще не участваха в похода на Наполеон? Поляци, италианци, испанци и дори швейцарци участваха. Всъщност, половината от бойците на Великата армия са немскоговорящи: прусаци, австрийци, саксонци, баварци и винтемберги. Днес те все още са обидени. Те си стискат ръцете с украинския министър на отбраната и му казват: "Довършете гадините за нас".

Битката при Бородино от 1812 г. завършва с пирова победа за французите. Но и тази интерпретация на историческите събития не е издържана. Наполеоновата армия край Бородино едва надвишава 100 000 души и е по-малка от войската на генерал-фелдмаршал Кутузов.

Още по-комичен е аргументът, че участието на различни народи във френската армия по някакъв начин обяснява проукраинските им позиции 200 години по-късно. Кисельов явно е забравил, например, че при управлението на Бисмарк през втората половина на XIX в. Германия и Русия са били близки съюзници.

"И германците, според Арестович и Резников, тихо намигат, но може да се предположи и че добавят: "Довършете гадините заради Сталинград и Берлин, защото и при нас не се получи". Всъщност, като оставим настрана германците, хиляди италианци и румънци участват в Битката при Сталинград. Що се отнася до Берлин, освен германските дивизии, той е защитаван от СС "Нордланд", която е съставена от датчани, нидерландци и норвежци. Самият Райхстаг е защитаван от френската СС "Шарлеман".

Сближаването между Русия и Германия в първите две десетилетия от XXI в. сочат, че германците са си взели поука от Втората световна война да не позволяват на историческите травми да направляват действията им. Едва ли е нужно да споменаваме, че в посочените паравоенни формирования взимат участие по няколко хиляди души и е безумно днешната политика на Франция да се възприема като продължение на СС "Шарлеман".

Урокът по история на Кисельов е предназначен за часовете по психология. Швеция, Франция и Германия са воювали срещу Русия и са претърпявали тежки поражния. Но не те демонстрират през последните месеци недоволство от актуалното си разположение на картата на света.