Трагичният разстрел на Елена Василева от съпруга й през август 2017 г. доведе до осъдително решение срещу България на ЕСПЧ в Страсбург 4 години и половина по-късно.

Клуб Z писа тогава за абсурдната история, при която младата жена бе застреляна посред бял ден на кафе в жк. "Лагера" в София с 5 куршума - при това докато нейна приятелка снима.

Доказано е, че Елена и нейни роднини са отправяли куп сигнали до всички възможни държавни институци по повод на това, че Венцислав Василев я заплашва, че я е преследвал, че не спазва съдбна възбрана и при това е въоръжен.

Въпреки това - никой не си е мръднал пръста нито да установи, че разрешителното на оръжието му е изтекло преди повече от 10 години, нито да превърне в ефикасна съдебната заповед за закрила. 

БХК съобщава днес за изхода от делото, негативен за страната ни. А жалбата пред ЕСПЧ е подадена от майката и двете дъщери на убитата с оплаквания по член 2 от Европейската Конвенция за правата на човека - че България не е осигурила правото на живот на близката им и по член 14 - право на защита от дискриминация.

Съдът намира, че българските власти не са предприели навременни действия, за да реагират на достоверните оплаквания на жертвата, да анализират риска, на който тя е била изложена в светлината на специфичната динамика на домашното насилие. “Ако бяха сторили това, властите щяха да разберат, че съпругът на г-жа В. представлява реална и непосредствена заплаха за нейния живот, щяха да отнемат незаконното притежавано огнестрелно оръжие, да го задържат за нарушаване на заповедта за въздържане от домашно насилие", пише в решението.

В двете години предшестващи убийството жертвата е подала общо 4 жалби в полицията. Още в първата й жалба от 2016 г., тя твърди, че съпругът й е нарязал гумите на колата й. Тя пише на полицията, че той притежава огнестрелно оръжие. Едва след убийството ѝ се разбира, че разрешителното на съпруга за носене на оръжие е изтекло през 2006 г.

В друг инцидент от 2017 г., когато Венцислав Василев я преследва с кола и пеш, Софийски районен съд издава заповед за незабавна защита и му забранява да се доближава до нея на по-малко от 100 метра.

"В деня преди убийството жертвата позвънява на телефон 112 и съобщава, че съпругът й я преследва с кола в нарушение на заповедта за защита. Този сигнал никога не е предаден на полицейските органи.

Жената подава наново писмена жалба в полицията същата вечер, а на следващия ден внася жалбата и в прокуратурата. И в двете жалби пише, че съпругът й носи огнестрелно оръжие и срещу него има издадена заповед за защита. Между обаждането на телефон 112 и убийството й минават 18 часа, в които властите не предприемат никакви действия за нейна защита.", посочват от Българския хелзинкски комитет.

Между другото, в съобщението на БХК се сочи, че по нито една от жалбите й няма образувано досъдебно производство от прокуратурата.

Едва след фаталната развъзка има вътрешна проверка на МВР и съобщение, че са открити пропуски на 10 полицаи. Става ясно, че трима от тях са получили порицание.

Освен това ЕСПЧ специално обръща внимание на парадокса, че у нас все още липсват статистически данни, събирани от властите, относно начина на справяне с различни аспекти на домашното насилие.

Иначе още по време на мярката за неотклонение тогава Венцислав Василев обяви, че има рак в последен терминален стадий. През 2018 г. е осъден по квалифициран състав на убийство и за незаконно притежание на оръжие на общо 13 години и 4 месеца лишаване от свобода.

Ето и цялото съобщение на Хелзинкския комитет по случая:

ЕСПЧ: България не е изпълнила задължението си да защити живота на жертва на домашно насилие

22.03.2022 г.

България е нарушила позитивното си задължение да опази живота на млада жена, убита от нейния съпруг в центъра на София през лятото на 2017 г. Това е записано в решение на ЕСПЧ от 22.03.2022 г. Въпреки че властите са разполагали с достатъчно сведения, че съпругът многократно е заплашвал жена си с убийство, заради желанието ѝ да го напусне, те не са предприели действия, за да предотвратят убийството. Това е първото подобо решение срещу България след влизането в сила на Закона за защита от домашно насилие през 2005 г. и прави подробен преглед на всички пропуски в системата за защита от домашно насилие. 

Жалбата пред ЕСПЧ е подадена от майката и двете дъщери на убитата с оплаквания по член 2 от Европейската Конвенция за правата на човека - право на живот и по член 14 - право на защита от дискриминация.

Съдът не намира нарушение на правото на защита от дискриминация във връзка с правото на живот, тъй като не смята, че разполага с достатъчно данни да заключи, че пропуските на властите се дължат на общо оправдаване на насилието над жени. Съдът обръща специално внимание, че липсват статистически данни, събирани от властите, относно начина на справяне с различни аспекти на домашното насилие. ЕСПЧ намира, че това е сериозен пропуск, подчертаван и от други международни организации, които са призовавали страната да започне да провежда сериозен анализ на проблема.

Съдът намира, че българските власти не са предприели навременни действия, за да реагират на достоверните оплаквания на жертвата, да анализират риска, на който тя е била изложена в светлината на специфичната динамика на домашното насилие. “Ако бяха сторили това, властите щяха да разберат, че съпругът на г-жа В. представлява реална и непосредствена заплаха за нейния живот, щяха да отнемат незаконното притежавано огнестрелно оръжие, да го задържат за нарушаване на заповедта за въздържане от домашно насилие и да поставят г-жа В. под полицейска закрила”, установява съдът. Всички тези стъпки са били възможни според българското законодателство към процесния период, но те не са предприети от властите. 

Фактите

Г-жа В. е застреляна от нейния съпруг в главата и тялото на 18 август 2017 г. докато седи на открито в кафене в София пред множество свидетели и умира на място. Двойката е била във фактическа раздяла от 2014 г. В двете години предшестващи убийството жертвата е подала общо 4 жалби в полицията. В първата й жалба, от 2016 г., тя твърди, че съпругът й е нарязал гумите на колата й, тъй като не е желаел да се разведат, и е заявил “Няма да се разведа с теб. Ще те застрелям и ще оставя децата без майка!”. Тя пише на полицията, че съпругът й притежава огнестрелно оръжие. Едва след убийството ѝ се разбира, че разрешителното на съпруга за носене на оръжие е изтекло през 2006 г.

В друг инцидент от 2017 г., когато съпругът ѝ я преследва с кола и пеш, Софийски районен съд издава заповед за незабавна защита и му забранява да се доближава до нея на по-малко от 100 метра. 

По нито едно от оплакванията на жената обаче не е открито досъдебно производство. 

В деня преди убийството жертвата позвънява на телефон 112 и съобщава, че съпругът й я преследва с кола в нарушение на заповедта за защита. Този сигнал никога не е предаден на полицейските органи. Жената подава наново писмена жалба в полицията същата вечер, а на следващия ден внася жалбата и в прокуратурата. И в двете жалби пише, че съпругът й носи огнестрелно оръжие и срещу него има издадена заповед за защита. Между обаждането на телефон 112 и убийството й минават 18 часа, в които властите не предприемат никакви действия за нейна защита. 

След убийството извършителят се предава сам в полицията. През 2018 г. е осъден по квалифициран състав на убийство и за незаконно притежание на оръжие на общо 13 години и 4 месеца лишаване от свобода, както и на обезщетение.

Полицията незабавно провежда вътрешно разследване на събитията. Докладът в рамките на 20 страници намира множество пропуски на 10 полицейски служителя и препоръчва да бъдат дисциплинарно наказани. Трима от тях получават порицание.

ЕСПЧ внимателно и подробно проследява действията на полицията, като анализира пропуските, които довеждат до убийството. Съдът обръща внимание и на действията на прокуратурата, които изцяло се основават на полицейските мнения, че не са налице данни за извършено престъпление и отказват да открият досъдебно производство без да проведат никакви собствени действия.

Властите е следвало да преценят, че е налице реална и непосредствена опасност за живота на жертвата. Този пропуск според Съда се дължи частично на липсата на обучения на полицейските служители по въпросите на домашното насилие.