Военното присъствие на НАТО в България ще се засили, ако кризата в Украйна заплашва страната ни по някакъв начин, заяви министърът на отбраната Драгомир Заков. Той участва в извънредна среща с колегите си от страните членки на пакта.

„Има планове на НАТО, там всичко е разписано“, допълни Заков.

Но не пожела да каже конкретни подробности, тъй като информацията е класифицирана.

В момента приносът ни към защитата на югоизточния фланг на НАТО е българската бойна група, която е под оперативния контрол на главнокомандващия силите на пакта в Европа. Всички страни членки са отправили категорично послание за ангажимент по отношение на югоизточния фланг.

Никой обаче не налага решиния, изтъкна министър Заков, който съвсем доскоро бе посланик на България в НАТО. Искането за присъствие трябва да дойде от държавата членка.

България вече го е направила чрез създаването на бойната група. В нея са поканени да участват съюзници и вече у нас са получени заявки от няколко държави. Заков обеща имената им да бъдат оповестени в скоро време.

От предстоящото посещение у нас на шефа на Пентагона Лойд Остин той очаква и на българска територия да бъде препотвърдено, че САЩ остават силно ангажирани със сигурността на алианса и да отбраняват вески сантиметър от територията му, както уверяват.

Според Драгомир Заков това е първата визита на американски секретар по отбраната от 24 години в страната ни.

По време на нея със сигурност ще се обсъжда охраната на небето ни, отговори той на друг въпрос на Клуб Z. Този въпрос бе зададен заради искането на президента Румен Радев небето над страната ни да бъде охранявано само от наши бойни самолети, само с наши екипажи.

„В момента охраняваме небето заедно с нашите съюзници, защото имаме нужда от тях. Дали това ще продължи в същата конфигурация в бъдеще – трябва да се вземат важни решения, правят се анализи", каза Заков.

Министърът на отбраната призна, че има закъснение с получаването на самолетите F-16 от САЩ:

„Това се дължи на последствията от кризата с COVID-19, по-скоро на последствията от нея, свързани с чиповете“, отговори той на журналистически въпрос. Със или без забавянето, положението в нашите военновъздушни сили е критично. Там решенията са отлагани доста време. Сега трябва да се вземат бързи и отговорни решения. Те не винаги са най-популярните и може би не печелят гласове, но са изключително важни за сигурността."

Трудно ще е на България да поддържа самолетите, когато липсват способности, продължи Заков. Русия, Украйна и Беларус в момента няма да бъдат опции за продължителен период от време. Министърът имаше предвид къде да бъдат ремонтирани машините, които имаме в момента. И изтъкна, че ще трябва да паботим със съюзници. Това важи също така за сухопътните и военноморските сили.

„Така че в следващия краткосрочен или средносрочен план няма как да запълним дефицити, без да работим със съюзници, включително на българска територия. В дългосрочен план обаче целта трябва да бъде България от консуматор да се превърне в доставчик на сигурност“, смята Драгомир Заков.

Това означава да развием тези способности заедно с нашите съюзници.

Пактът подкрепя решението да не се изпращат сили в Украйна

НАТО единодушно подкрепя решението да не се изпращат съюзнически сили в Украйна – нито по суша, нито по море, нито по въздух. Това би довело до разпространение на военните действия и до пълномащабна война с Русия, заяви след края на срещата генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг. 

До седмици военното командване на НАТО ще подготви предложения за трайно повишаване на присъствието по източния фланг. В момента стотици хиляди военни от пакта са в повишена готовност. 100 000 американски военни са в Европа. 40 000 бойци са на пряко подчинение на НАТО.

Столтенберг предупреди за пореден път, че Москва не трябва да се съмнява, че пактът няма да търпи каквото и да било посегателство срещу суверенитета и териториалната си цялост. Генералният секретар предпочете да не прави прогнози, след като бе попитан дали Русия ще изгуби войната. И призова да не бъдат подценявани опасностите от военните способности на Русия и готовността й да използва сила. Това показва опитът от Чечения и Сирия.