В последните дни в интернет се забелязва рязка промяна на речника и тоналността на феновете на Путин. Независимо, дали говорим за професионални тролове или за „полезни идиоти” (т.е. вършещи работата на Кремъл безплатно), говорът е станал оголено груб, вулгарен и заплашителен. Свален е и бездруго тънкият воал на цивилизованост, който досега поне частично мимикрираше общоприето възпитано говорене.

Абсолютно същия процес върви в руските медии, поголовно минали към улично-гангстерски дискурс. На този фон излизащото от Украйна се превръща в пример за цивилизованост. 

Тази разлика в говоренето ни казва всичко, което искаме да знаем за двете воюващи страни: кой е от добрите, кой е от лошите, кой какви цели преследва. 

Да разгледаме този въпрос по-внимателно.

По-горе написах „цивилизованост”. Нека огледаме, какво ни съобщава самата дума „цивилизация” (civilization). Коренът, civil, обозначава две фундаментални неща. Първото: че цивилизацията е територия на цивилните, на невъоръжените; в нея правилата се определят от закона, защитаващ слабите, невъоръжените – а не от грубата сила на носещите оръжие. Второто: че в една цивилизована страна хората са civil (учтиви, любезни) един към друг. Цивилните, за разлика от военните, не се организират в йерархия по рангове. Те са равни помежду си и знаят, че всеки дължи всекиму онова уважение, което би искал да получава. За разлика от военизираните, цивилните общества знаят, че повечето конфликти могат да бъдат избегнати, ако различията и споровете се решават с учтиви дикусии, а не – с викане и размахване на юмруци. 

От самото начало на своето властване Владимир Путин си постави за цел да тласка Русия в не-цивилна, не-учтива и не-цивилизована посока. Беше на няколко седмици президент, когато започна публично да легитимира онзи разбойническо-затворнически език, който в културните руски среди винаги е бил смятан за абсолютното дъно. И продължи, година след година, да налага все по-брутален изказ, докато бързо милитаризираше страната, придвижвайки я от цивилно към военно състояние. В пакет, всичко това доведе до драстично брутализиране на нравите и отношенията, както между властта и хората, така и помежду самите хора. 

В крайна сметка Русия изпадна от цивилизацията. Нито я управляват цивилни, нито законът закриля слабите, нито пък се цени любезността. Напротив: любезните и възпитани хора, като например европейците, са смятани за някакви женчовци с меки китки. Силата, жестокостта и грубостта са привиждани като същината на самото държавно управление. Целта на руската териториална експанзия е, очевидно, унищожаването на цивилизацията и заместването й с обществено-политическа конструкция, подобна на съществуващата в Русия. 

Това ни разкрива руското и „русофилското” говорене в тази война. Украинското, по аналогия, ни разкрива украинците като хора, желаещи да живеят в цивилизация – в закон, равенство и любезност. Докато руснаците бомбардират украински болници, украинците дават чай и храна на пленени руски войници. 

Никак не бе случайно, че в речта си пред британския парламент Володимир Зеленски се позова на Чърчил. В днешната война, както и през 1940 година, залогът не е територия. Залогът е унищожаването или оцеляването на цивилизацията. Както Британия тогава, така Украйна днес воюва не само за собствения си дом. Тя воюва, съвършено сама, както Британия тогава, за нас. Украинският инат пази нас от де-цивилизоването, нахлуващо от московските блата, както преди 80 години британският инат запази европейската цивилизация от хитлеристкия мрак.