Великодържавните пропагандисти, прескачащи се на тълпи в българските медии все по-често се позовават на цар Борис Трети, който не се намесил на Източния фронт през Втората световна война. Този пример им дава крила - как ние трябвало при днешната агресия срещу Украйна също да останем "неутрални".

Първо, те не обясняват какво означава неутралност в днешната ситуация. НАТО - съюзът, в който членуваме - заема последователна политика на сдържаност и неучастие в каквито и да е ангажименти, свързани с военните действия.

Същевременно Алиансът, ЕС и САЩ заемат категорична политическа позиция на отхвърляне и наказване на агресията - преди всичко с безмилостни икономически и финансови санкции, изолация на агресора и косвено подпомагане силите за съпротива на Украйна. Русопатите у нас получават инструкции да се борят за оттегляне на България от нейните отговорности за прилагане на този тип мерки, споделени с нейните съюзници.

Второ, великодържавната прислуга на българска територия услужливо забравя, че позицията на цар Борис Трети за ненамеса на български войски на Източния фронт спасява живота на стотици-хиляди български войници, отказва подкрепа на нацистките войски и затова трябва да бъде по достойнство оценена. Тази позиция обаче не можа да спаси България от брутална съветска окупация, от унищожение на българската държава и от комунизиране на страната ни с цената на огромнии престъпления. Първото от тези престъпления бе убийството на самия цар Борис Трети - най-вероятно от сталинистката агентура в България, с една основна цел - да бъде отстранен той от пътя на завладяването на нашата страна от сталинисткия режим в Кремъл. 

Неутрализмът не е гаранция за оцеляване. Особено когато срещу теб стои варварска империя, за която всеки подписан договор, всеки поет международен ангажимент не струва дори хартията, на която е написан и подписан.

Коментарът на Огнян Минчев е от фейсбук. Заглавието е на Клуб Z.