"Преди четири години трябваше да продадем бизнеса си в Иран заради американските санкции. Днес започнахме да преглеждаме списъка с клиенти, за да проверим колко от тях са от Русия и на кого ще можем да изпращаме фактури следващия месец."

Така започва денят на директор на голяма медийна компания от Лондонското Сити, след като стана ясно, че ЕС, Великобритания, САЩ и редица други държави налагат нови санкции на Русия заради агресията ѝ срещу Украйна. Ефектът от тях далеч надхвърля границите на двете държави, както и на тези, които решиха по недвусмислен начин да покажат на Русия, че действията ѝ няма да останат без последици. 

Какво представляват санкциите?

Това са инструменти на външната политика за реализиране на интереси в сферата на икономиката, търговията, отбраната и националната сигурност. По правило санкциите изключват употребата на сила. Те са най-ефективното мирно средство за въздействие върху поведението на държава или недържавен субект чрез налагане на ограничения.

Какви ограничения важат за Русия?

Съществуват три типа рестриктивни мерки – международни, регионални и национални (едностранни). Международните санкции, които имат задължителен характер за всички държави по света, се приемат по силата на Глава VII от Устава на ООН, когато има заплахи за мира и сигурността в глобален план. Случаят с Русия не е такъв, просто защото тя е постоянен член на Съвета за сигурност и няма да допусне санкции срещу себе си. 

Най-мощните рестрикции, налагани на регионално ниво, са тези на ЕС. Те също са задължителни за всички държави-членки. Тук Русия определено има от какво да се притеснява, защото по данни на ЕС той е основният ѝ търговски партньор (за 2020 г.) и най-големият ѝ инвеститор (за 2019 г.). В допълнение към това, ЕС е зависим от енергийните доставки от Русия - 26% от вноса на петрол и 40% от вноса на газ на Съюза идват от нея. Пак в този контекст е и предложението за изключването на руски банки от системата за сигурни плащания SWIFT, защото формално това е европейска компания, която взема самостоятелни решения, но в редките случаи, когато тя е предприемала тази радикална стъпка, е било след политически указания на ЕС или натиск на американското правителство.

В европейски контекст е прието да се акцентира не върху наказателния, а върху възпиращия ефект на ограничителните мерки. Именно затова те са калибрирани много внимателно, за да не засегнат интересите на европейските компании, но все пак да отправят политическото послание, че Съюзът не е съгласен с едно или друго действие на санкционираната страна. Така например ЕС налага рестрикции на руски банки и енергийни компании след анексирането на Крим през 2014 г., но те не важат за европейските им клонове, като целта е да се запазят отношенията с тях. 

От 2015 г. удължаването на европейските санкции е обвързано с напредъка по прилагането на Минските споразумения и затова се подновяват на всеки шест месеца. Рестрикциите включват: дипломатически мерки, индивидуални ограничителни мерки (блокиране на активи и ограничения при пътуване), ограничения на икономическите отношения  с Крим и Севастопол и с Донецк и Луганск, икономически санкции, ограничения в сферата на икономическото сътрудничество. 

Икономическите санкции в момента са в сила до 31 юли 2022 г. и предвиждат: ограничаване на достъпа до първичните и вторичните капиталови пазари на ЕС на някои руски банки и компании; забрана на вноса и износа на оръжие; забрана на износа на стоки с двойна употреба за военни цели и с крайни потребители в Русия; забрана на износа на стоки и технологии за авиационната и космическата индустрии; ограничаване на достъпа на Русия до някои технологии с двойна употреба и услуги, които могат да бъдат използвани при добива на петрол. На 23 февруари 2022 г. Съветът на ЕС реши да наложи и секторна забрана за финансиране на Руската федерация, руското правителство и Централната банка на Русия. 

Третият тип санкции се приемат от отделни държави, като водещи в този случай винаги са техните национални интереси. Заради сегашната ескалация на украинската криза Великобритания първа прибягна до тези действия и беше последвана от Япония, Австралия и Канада. 

Американските санкции – разчистване на сметки, което засяга всички

Най-тежкият национален ограничителен режим безспорно е този на САЩ – не само заради силното им политическо влияние, но и заради доминиращата роля на долара като основна резервна валута и платежно средство в международните търговия и финанси. Не съществува финансова институция в света, която да извършва операции с долари и да може да си позволи да не се съобразява с американските санкции. Най-големият проблем за Русия идва тъкмо от тези мерки.

Рестрикциите на САЩ във връзка с украинската криза също датират от 2014 г. Те обхващат три основни типа програми: блокиращи санкции срещу руски физически и юридически лица, включени в Списъка на специално посочените лица (SDN List) на Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) – по отношение на тези лица действат най-строгите забрани; секторни санкции срещу юридически лица, развиващи дейност в конкретни отрасли на руската икономика – финансови услуги, енергетика, металургия, машиностроене и отбрана. Третата група предвижда забрана за инвестиране, износ и внос на стоки, технологии и услуги от и в Крим. След признаването на ЛНР и ДНР за „независими“ тя засяга и тези територии. 

В допълнение към горепосочените мерки в САЩ се прилага и „Правилото на 50-те процента“, чийто еквивалент съществува и в ЕС. То е прието от Службата за контрол на чуждестранните активи през 2008 г. и е актуализирано през август 2014 г. заради анексирането на Крим. Правилото гласи, че ако едно или повече санкционирани лица притежават пряко или непряко сумарно 50% или повече от дадено юридическо лице, то също се смята за санкционирано, дори и да не е споменато изрично в списъците, налагащи ограничения. По този начин се умножава поне двойно броят на руските фирми, които попадат под ударите на американските санкции, без реално те да фигурират където и да било. Целта е с тази законодателна промяна да се уязвят транснационалните корпорации като „Газпром“ и „Роснефт“, които имат дъщерни дружества из целия свят.

Освен това, по отношение на руските физически и юридически лица действат и т. нар. вторични санкции, които наказват гражданите и фирмите на трети страни, ако те поддържат отношения с блокираните от САЩ руски лица. 

Така принудени да се съобразяват с американските рестрикции стават още стотици хиляди компании по целия свят, които оперират не само в засегнатите отрасли, но и такива, които са задължени да спазват мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, защото проверките в санкционните списъци са задължителен елемент от тях. По този начин ефектът на рестрикциите се мултиплицира многократно. 

Какво постигнаха санкциите до момента?

Първо – изолираха икономически и финансово Крим. Според изследване на Атлантическия съвет на САЩ от 2021 г. в резултат на санкциите външната търговия в Крим е спаднала с 90%, цените на стоките и услугите са се повишили заради проблемите със снабдяването,  намалели са значително и приходите от туризма. Русия се опитва да компенсира трудностите във финансовия сектор, застраховането, транспорта и отбраната, като открива клонове на вече съществуващи свои банки, като „Банк Россия“, „ИС Банк“, „ГЕНБАНК“ или използва специално създадени за тази цел дружества. Част от тях бях санкционирани миналата седмица.

Второ – принудиха редица компании да деинвестират от руския пазар. „Ексон“, „Бритиш Петролеум“, който  заяви, че ще продаде акциите си в „Роснефт“ в размер на 25 млрд. долара, за да се предпази от репутационни щети, британският флагман HSBC, и AerCap – най-голямата компания за лизинг на самолети в света, BOC Aviation, норвежката държавна енергийна компания Equinor и Норвежкият държавен инвестиционен фонд са само част от примерите. 

Трето – натовариха финансово и голям брой неруски компании, които са принудени да плащат стотици милиони за информация, мониторинг на трансакции и проверки на клиентите и партньорите си. 

Четвърто – Русия започна за търси алтернативи на SWIFT за разплащане. Идеята руски банки да бъдат изключени от мрежата за междубанкови съобщения се появява още през 2014 г., но тогава не намира сериозна подкрепа. Днес ситуацията е различна. Важно е да се отбележи, че SWIFT е фундаментът на трансграничните плащания и международната търговия. Без достъп до неговата мрежа банките трябва да прибягват до по-малко сигурни, по-скъпи и по-бавни механизми. Плащанията пак ще са възможни, но сътресенията в глобален мащаб ще са огромни. Изключването на Русия от SWIFT ще има негативен ефект дори и по отношение на дейностите, които не са забранени със санкции, както показва и примерът от Лондонското Сити.

*Ралица Трифонова е магистър по "Международни отношения". Изследователските ѝ интереси са свързани с политическите процеси и конфликтите в Близкия изток. Занимава със събирането и обработването на информация за целите на противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Сертифициран специалист по финансово разузнаване. Работила е като дистанционен сътрудник към Центъра за ирански изследвания в Анкара, където е автор е на серия от статии, посветени на санкциите срещу Иран.