Признавам си, че сгреших. Защото вярвах (и продължавам да вярвам) в здравия разум.

Руският президент Владимир Путин обаче явно е скъсал окончателно с него. Той не спря до Донбас.

С масираното нападение срещу цяла Украйна Путин запали най-голямата война в Европа след 1939 г., с която заплаши световния мир и световния ред.

Той несъмнено влезе в историята - в една рубрика с нейни герои като Адолф Хитлер, Йосиф Сталин, Саддам Хюсеин.

Той повече не може да бъде събеседник и партньор на свободния свят, защото изгори и последния си мост към него.

Путин сам избра да стане едно от олицетворенията на абсолютното зло.

Това ще има колосална политическа и икономическа цена за руснаците.

Но може би тя ще се окаже двигател на промяната в тяхната колкото голяма и богата на интелект, култура и ресурси толкова и нещастна страна. 

Няма да е изненада, ако в обозримото бъдеще се окаже, че Путин е изгорил и мостовете си към тях. 

Путин може да превземе Киев и да смени правителството там с марионетно на Москва.

Ако това е целта му, значи нищо не е научил от американския провал в Ирак.

През 2003 г. САЩ влязоха бързо в Багдад. Спечелиха войната, но после загубиха мира. 

Украйна може да стане руският Ирак. Това е мрачна перспектива за Европа и за света, но най-напред - за Путин и за Русия.

Китайците обаче са прави, че кризата е възможност. 

Тя е възможност за Европа да скъса с опортюнизма и с умиротворяването на диктатори, с жертването на принципи и ценности заради търговията с тях.

Тя е възможност и за България да скъса с всичко онова от последните над 30 години, което я дърпа назад и надолу - към миналото ѝ.

Това минало днес има актуално въплъщение - Путин. 

Всяка носталгия по това, което той олицетворява, всеки компромис с него са престъпни и нямат нищо общо със свободата на мнението и изразяването.

Времето ни наистина е историческо. В него става ясно кой кой е. Няма начин да си "мост" между агресора и жертвата му. Или си с единия, или си с другия.

Няма начин тялом да си в Европа и в НАТО, а духом - някъде другаде.