В сблъсъка президент-премиер засега общественото мнение е преобладаващото на страната на Румен Радев. Кирил Петков не успява по тези въпроси да е достатъчно убедителен дори сред привържениците на партиите в управляващата коалиция, с изключение на ДБ.

Дистанцията между първата политическа сила ПП и ГЕРБ продължава да расте и два месеца след изборите.

Слабостите в коалицията не водят до ръст на електорална подкрепа в опозицията.

Кабинетът "Петков" е с положителен рейтинг - за първи път от 2009 г. насам съотношението доверие-недоверие в правителството е със знак плюс. Връща се ролята на парламентаризма и по-активното присъствие на Народното събрание.

Доверието в Радев е над 50 на сто.

ИТН продължава да пада, а Слави Трифонов изпада от някогашното лидерство като най-харесван лидер, на позиция след Христо Иванов.

Това са някои от изводите от актуалното национално представително проучване на "Алфа Рисърч". То е част от регулярния мониторинг на агенцията.

Проведено е в периода 6 – 14 февруари 2022 г., сред 1060 пълнолетни граждани от цялата страна, чрез пряко стандартизирано интервю с таблети. Използвана е двустепенна стратифицирана по регион и тип населено място извадка с квота по пол, възраст, образование.

Публикувано е на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства.

Дистанцията между ПП и ГЕРБ расте

Три месеца след последните парламентарни избори електоралните нагласи остават без съществена промяна, със слаба, но показателна динамика при някои от партиите.

"Продължаваме промяната“ запазва първото си място с 24,4%, на отчетлива дистанция пред основния си опонент ГЕРБ (18,1%), чиято подкрепа търпи ерозия от 4 пункта.

Двата противоположни процеса, развили се в БСП през последните месеци оставят партията в изходна позиция – без печалби, но и без загуби. Макар и да спечели вътрешнопартийната битка, Корнелия Нинова засега не успява да разшири общественото влияние на соцпартията, която е на нива малко под 10% (9,8%).

След проиграните възможности за сформиране на правителство през миналата година, продължава ерозията в електоралното влияние и на „Има такъв народ“ - едва 6,6% от анкетираните биха гласували за партията към днешна дата.

Без промяна в сравнение с последните избори остава подкрепата за „Демократична България“ - 6,4%. След като бе един от основните донори на избиратели за ПП преди три месеца, в момента коалицията сплотява най-твърдите си привърженици. По редица въпроси като евроатлантическата ориентация на страната, диалога със Северна Македония, първите действия на правителството и пр. симпатизантите на ДБ са на доста по-различни позиции от останалите партии, което поставя по-високи изисквания и пред техните лидери, отбелязват от агенцията.

ДПС получава традиционната си подкрепа от 7,2% от живеещите в страната избиратели.

"Възраждане" днес би взела 5,2% от гласовете.

Въпреки яростния сблъсък между управляващи и опозиция през първите два месеца, слабостите на коалицията не водят до ръст в подкрепата за опозицията. Притесненията от отключените множество кризи в различни сектори, нежеланието да се върви към нови избори и липсата на убедителна алтернатива осигуряват поле за действие на новото правителство, отчитат социолозите.

Христо Иванов по-харесван от Слави Трифонов

Положителен рейтинг на кабинета "Петков"

Кабинетът „Петков“ стартира с 35% положителни срещу 23% отрицателни оценки и е първият от 2009 г. (т.е. от първото правителство на ГЕРБ) с положителен начален рейтинг. Премиерът Кирил Петков също започва мандата си с доминиращо одобрение от 39% срещу 21% неодобрение – ситуация, която за последен път е наблюдавана отново през 2009 г. в отношението към тогавашния премиер Бойко Борисов.

Най-висока подкрепа за него заявяват избирателите на „Продължаваме промяната“ (66%) и са практически единствените, които нямат критики към кабинета. Одобрението спада до 50 на сто сред симпатизантите на БСП, а сред тези на ИТН и „Демократична България“ е в рамките на 33% - 36%.

Резултатите показват още, че най-интересуващите се от политика избиратели, информиращи се освен от телевизията, но и от радиа, печатни и онлайн медии -  са още по-критични с 29% доверие и 32% недоверие към кабинета.

Най-близо до старта на Тройната коалиция

Ключов за поляризацията на оценките в този ранен етап е скептицизмът към реалното осъществяване на заявения нов модел на управление. "Алфа Рисърч" задава същите въпроси, както и при встъпването в длъжност на правителството на Борисов през 2009 г.:

- Дали правителството е съставено основно от компетентни хора и професионалисти, или не?

65% са смятали за професионалисти министрите от първия кабинет на Борисов, а сега тази позиция споделят 39%;

- Дали правителството прекратява практиката за облагодетелстване на близки до властта лица и кръгове?

51% са били оптимисти по този въпрос през 2009 г., а сега – 34%;

Дали правителството ще заработи по-добре през следващата година?

Кредит на доверие за оптимизация на работата на кабинета „Борисов 1“ са давали 57% от анкетираните, а на кабинета Петков – 42%.

 

"Макар и подкрепящи правителството, симпатизантите на коалиционните партньори БСП, ИТН, „Демократична България“ са преобладаващо критични към всеки един от тези три аспекта на управлението.

Базата данни от 20-годишния мониторинг на обществените нагласи, който "Алфа Рисърч" провежда, показват, че от гледна точка на публичния ресурс на доверие настоящото правителство се доближава най-много до старта на Тройната коалиция през 2005 г. – както по отношение на конкретните стойности на доверие и недоверие, така и по отношение на  амалгамата от очаквания – от една страна, реализация на управленския мандат, от друга – сериозен скептицизъм относно събирането на толкова разнородни политически субекти", отбелязват от социологическата агенция.

Оценките за Народното събрание

След два неуспешни парламента 47-ото НС стартира с идентично одобрение като всички останали след 2009 г. 18% оценяват положително дейността му срещу 29% отрицателно. Мнозинството от 53% все още няма конкретни впечатления.

Това позволява при достатъчна воля и компетентност да се използват възможностите за постигане на политически консенсус чрез легитимни парламентарни механизми, а не чрез силно неодобряваните от хората процедурни хватки.

Радев: 51 на сто доверие срещу 23 на сто недоверие

Президентът Румен Радев започва втория си мандат с 51% доверие срещу 23% недоверие. Запазва позициите си на най-рейтинговата институция, като черпи подкрепа от три основни групи симпатизанти: на „Продължаваме промяната“ (78%), на БСП (91%), на ИТН (67%).

Одобрението към държавния глава сред електоратите на управляващите партии значително надхвърля подкрепата за собственото им правителство.

Единствено изключение тук правят привържениците на „Демократична България“, сред които доверието и в правителството, и в президента е еднакво и като правило - по-слабо ( 36% - 38%).

"За президента тази ситуация е безспорно печеливша, но за правителството е нож с две остриета, защото не му гарантира достатъчно стабилна подкрепа в ситуация на конфликтен избор", отчитат от агенцията.

Президент - премиер 3:1

Тезите на президента се ползват с три пъти по-силен отзвук (34% от анкетираните ги споделят), отколкото тези на премиера Петков (едва 12% застават на негова страна при наличие на разминаване с Радев). 26%, основно привърженици на парламентарната опозиция, не споделят тезите на нито един от двамата.

Сред коалиционните партньори по-близо до позициите на Радев стоят симпатизантите на БСП (71%), на ИТН (44%), дори и на ПП (38% от тях, срещу 26% за К.Петков). Единствено тези на ДБ са по-близки до аргументите и действията на Петков, отколкото до тези на Радев (33% : 17%).

"Не може да се каже отсега как ще се развият отношенията президент-правителство през следващите месеци. Обстоятелството обаче,  че в спорни казуси премиерът не може убедително да защити позициите си, дори сред симпатизантите на собствената си партия и коалиционни партньори, ни кара да определяме отношенията с президента като рисков фактор пред стабилността на правителството", отчитат от агенцията.

Доверието в Гешев - 8 процента

Два месеца след сформирането на настоящия кабинет одобрението на българите за дейността на съдебната власт продължава да е критично ниско, а реформите в тази сфера са сред водещите очаквания на избирателите.

13% имат положително отношение към работата на съда срещу 38% отрицателни оценки. Всеки втори пълнолетен гражданин споделя неутрално мнение, дължащо се предимно на слаба информираност за работата на съдилищата.

Доверие в главния прокурор имат 8%. От средата на 2020 г. отрицателното отношение към дейността му устойчиво изразяват над 50 на сто от пълнолетните българи (57% в сегашното проучване). Неутрално е отношението на 36% от българите.

Изводите на "Алфа Рисърч"

Два месеца след избора на новото българско правителство и непосредствено преди първия му сериозен тест с приемането на Закона за държавния бюджет, управляващите са изправени пред решаващи за тях дни що се отнася до посоката, която ще поеме обществената подкрепа и  респективно, кредита на доверие към новата власт.

По почти всички основни индикатори, които "Алфа Рисърч" следи повече от 20 години, мненията на хората са силно поляризирани. Въпреки смяната на седем редовни правителства в този период, много рядко се е наблюдавал такъв забързан и разнопосочен ритъм в еволюцията на обществените нагласи в началните месеци на едно управление, какъвто регистрира настоящото проучване на агенцията.

В обществено-електорален план политическият ресурс на управляващите се крепи на три кита:

- Превес на позитивното отношение към правителството (35%:23%), каквото не е измервано от 2009 година;

- Очаквания за осъществяване на ключови за страната реформи;

- Запазване на електоралните позиции на ПП от ноемврийските избори, при нарастваща дистанция спрямо опозиционните партии и по-малките коалиционни партньори.

Същевременно, редица от ключовите ангажименти на новата власт са подложени на силно оспорване, с риск от неблагоприятен развой в обществената ѝ подкрепа:

Във вътрешно-политически план – предприетите дотук стъпки за прилагане на новия управленски подход се оценяват скептично, не само от широката общественост, но дори и от страна на коалиционните партньори;

При възникнали различия по оста „президент-премиер“ към редица чувствителни за обществото въпроси, симпатиите, вкл. на привържениците на „Продължаваме промяната“, са на страната на Румен Радев, а не на Кирил Петков, което носи риск за ерозия на изпълнителната власт при бъдещи конфликти;

Във външнополитически план – липсата на ясно изразени лидерски позиции, както и противоречивите изказвания на президент и министри относно ангажираността на България като активен член на НАТО в кризисната ситуация Русия – Украйна, прави общественото мнение колебливо, а  симпатизантите на коалицията – споделящи диаметрално противоположни позиции. Тези разделения, наред с ненамерилия достатъчно сериозна обосновка нов подход към преговорите със Северна Македония, превръщат и външнополитическата тема в „горещ картоф“.

Това са основните изводи от  анализа на данните от регулярния мониторинг на "Алфа Рисърч".