Ако Русия смята да използва военна сила срещу Украйна и да я нападне, това ще означава НАТО да увеличи още повече своето военно присъствие в източната си част.

Това заяви днес генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг сред заседанието на Съвета „НАТО-Русия“ в Брюксел. Съветът се събра за първи път от две години насам.

• Източният фланг на алианса включва и България.

От НАТО са дали ясно да се разбере, че отново ще отворят своята мисия в Москва, както и Русия ще направи това с представителство си в пакта в Брюксел, каза още Столтенберг. Той не спомена срок за това..

Няма да бъде лесно разрешаването на противоречията между Москва и Брюксел, призна Столтенберг. На срещата руската страна отново е повдигнала предложенията си от декември. Те включват спиране на разширяването на НАТО и изтеглянето на силите на пакта от източноевропейските му членки.

„Съюзниците бяха ясни, че няма да се откажат от способността да се защитават взаимно един друг, включително чрез присъствие на войски в източната част на алианса“, каза генералният секретар.

Все пак той изрази задоволство, че двете страни са седнали на масата за преговори.

От НАТО са готови за нови срещи с Русия и са предложили програма за тях. Съюзниците искат по-специално да обсъдят конкретни начини за увеличаване на прозрачността на военните учения, предотвратяването на военни инциденти и намаляване на космическите и киберзаплахите. Те също така са предложили да бъдат обсъдени взаимният контрол вълху въоръженията, и неразпространението на ядрените оръжия. От алианса са предложили също разговори за взаимно намаляване на ракетите със среден обсег.

Московските представители не са отговорили на предложенията, като са заявили, че им трябва време да ги проучат.

Всички съюзници са били единодушни, че всяка страна има правото да избере собствения си път, включително начина да гаранттира сигурността си. Това важи и за Украйна, която иска да стане член на НАТО. И този въпрос може да бъде решен само от нея и 30-те страни членки.

НАТО отново е призовала Русия да изтегли своите военнослужещи от Украйна, Молдова и Грузия. Те се намират в тези страни без съгласието на техните правителства, не са били поканени и съответно не са добре дошли.  Пактът няма да прави компромиси по ключови принципи като териториалната цялост и суверенитета на всички страни в Европа и правото им сами да избират пътя си.

Журналист от Русия попита Столтенберг дали е възможна деескалация, за която призовава НАТО, при положение, че военният съюз помага на Украйна да се въоръжава.

„Украйна е суверенна страна. Тя има право на самоотбрана. Русия е главната сухопътна сила в Европа и е една от двете големи световни ядрени сили. Тя демонстрира капацитета си през последните години и използва военна сила срещу Украйна, като окупира част от нея. Не е вярно, че Украйна заплашва Русия. Обратното – Русия е агресор. Тя струпа близо 100 000 военни, артилерия, бронирана техника, дронове по границата, като използва и заплащителна реторика. Тази криза е дело на Русия. Правото на саамоотбрана на Украйна и записано в Хартата на ООН. И някои съюзници от НАТО и самата НАТО й помогнаха“, отговори Столтенберг.

Руските представители са обвинили НАТО, че се е намесила без покана в Югославия, за чието разпадане е допринесла, както и в Либия.

В пакта има няколко страни членки от бивша Югославия, припомни Столтенберг. Това са Словения, Хърватия, Черна гора и Северна Македония.  Емисарите им са изтъкнал по време на разговорите, че разпадането на федерацията е станало не заради пакта, а за него е имало вътрешни причини. НАТО е дошла по-късно в Босна и Херцеговина, за да спре зверствата – чак през 1995 г.

Намесата на пакта в Либия е била по призива на европейските съюзници, като идеята първоначално е била на ЕС.

Американски журналист припомни, че интервенцията на НАТО в Косово е била без мандат. На което Столтенберг отвърна, че тя е направена, след като са били изчерпани възмложностите за мирно решение. И повтори, че целта е била прекратяване на зверствата.

„Едно от нещата, които Русия направи и които вероятно не очакваше, е, че обедини всички страни в Европа - и държавите в НАТО, и тези  извън алианса. Сега те споделят един и същ набор от принципи, амбиции, надежди и ангажимент за дипломация.“

Това заяви на отделна пресконференция заместник държавният секретар на САЩ Уенди Шърман. Тя ръководи американската делегация в Брюксел.

На въпрос дали е бил поет ангажимент за намаляване на напрежението Шърман отговори отрицателно. Но уточни, че не е имало и изявление, че това няма да се случи.