Изминалата политическа година беше доста интензивна, но като че ли на българските граждани им омръзна от избори и партийни игри. Самите политици направиха всичко възможно да бъдат атрактивни за избирателите си.

Опитахме се да подберем и припомним някои от най-интересните пиар стратегии за привличане на вниманието през годината, както и други интересни публични изяви, които провокираха оживените коментари на обществото, а какъв бе ефектът от тях, оставяме ви да прецените сами.

1. Политикът журналист

През изминалите месеци забелязахме, че новите управляващи продължиха тендецията, наложена от предишния премиер Бойко Борисов - да не отговарят на неудобните въпроси на журналистите, а да достигат директно до своята аудитория през социалните медии. А, когато се налага, да разговарят с някого от своя екип.

Така наскоро премиерът Кирил Петков направи интервю със съветничката от политическия си кабинет проф. Радка Аргирова. Целта на разговора беше да се провокират повече българи да се ваксинират.

Служебното правителство също реши да демонстрира близост до хората, като пиарите му измислиха рубриката във фейсбук "Властта говори". В нея служебният премиер Стефан Янев и министрите му се изреждаха да отговарят на въпроси на граждани, които обаче бяха предварително подбрани и задавани от човек от техния екип или от близък до кабинета журналист.

Борисов редовно използваше този похват, но не от кабинета си в Министерския съвет, а докато шофираше с джипката си из България и разпитваше своите министри или кметове какво е построено, какво предстои да се свърши и как да се подобри животът на хората по села и паланки. Сред най-легендарните видеа от неговото време бе неговото интервю с Кирил Ананиев на два пъна относно повишаването на кредитния рейтинг на България.

Този нов жанр може да е удобен за твърдите ядра, подкрепящи даден политик, но поставя журналистите в неудобната ситуация да препредават само една гледна точка. За щастие все повече колеги проверяват изнесените по този начин факти или търсят и други гледни точки, което в средносрочен план вероятно ще доведе до отмирането на тази техника, избягваща прекия контакт с репортерите. Самите политици би трябвало да се убедят, че е по-добре лично да изяснят всички уточняващи въпроси на медиите, вместо да получат негативни публикации.

2. Политикът ходи пеша

Премиерът Кирил Петков обеща още при избирането си в парламента да ходи на работа пеша от апартамента си в центъра на столицата, който той нямало да смени с държавна резиденция.

Чували сме и друг път такива обещания, но обикновено Националната служба за охрана си казва тежката дума и новият ВИП-политик се мести в държавна вила, просто защото тя се охранява по-лесно. Що се отнася до ходенето пеша, неговите пиари решиха да преекспонират темата и да покажат, че той ходи пеша дори в Брюксел по тротоара пред постоянното ни представителство. 

Това доведе до два ефекта - лоша реакция от привържениците на "Продължаваме промяната", които коментираха, че им е по-важно какво работи правителството по същество, отколкото как се придвижва. И също нелепата видеоакция на Георг Георгиев от ГЕРБ, който причака Кирил Петков пред студиото на бТВ, за да го изобличи, че идва с кортеж, а не пеша. Наложи се по-късно Бойко Борисов да му се кара, че няма как един премиер да се придвижва пеша, най-малкото от съображения за сигурност.

По време на последните предизборни кампании Бойко Борисов също реши да смени джиповете (нямаше вече как да ползва машините на НСО, взети от горските стопанства), и заложи на шкода. Това също не впечатли кой знае колко електората освен фен клуба на шкода, който шеговито приветства неговия избор.

Свикнали с популизма на политиците си, хората вече не обръщат внимание на подобни пиар ходове и очакват посланията на полотиците да се фокусират върху конкретни проблеми, които ги вълнуват.

3. Политикът, географията и правописа

Следващите примери показват не целеносочена стратегия, а какво става, когато хората на власт решават да импровизират, без предварително да се допитат до екипа си за елементарна проверка, например на някои географски факти. Именно това донесе конфуз на премиера Кирил Петков, който в първата си реч в парламента заяви изненадващо, че още чака ремонта на пътя Враца-Шумен, какъвто няма. А след това на брифинг в централата на НАТО заяви, че би искал да има втори мост на Дунав, какъвто има. 

Кирил Петков няма да е първият, който е отнесъл подигравки за географски "познания". Помним как Цвета Караянчева прати Пекин във Виетнам от парламентарната трибуна, а в студиото на Дарик радио демонстрира и писмената си култура, като написа своята дума на годината "БрекзиД". 

Българските политици продължават да не се доверяват на екипите си, а трябва, защото определено понякога не им се получава и се излагат. 

4. Политикът сред статисти

Тук тази техника е основно патент на Бойко Борисов. Докато обикаляше из страната, около него се движеше група от около петдесетина младежи от ГЕРБ, водени от верния Георг Георгиев, които играеха ролята на примерни граждани-статисти. Така нямаше необходимост визитите му да бъдат обявявани предварително, за да привличат критично мислещи граждани и репортери, а той можеше да споделя свободно разсъжданията си за политическата ситуация и построеното в съответния град, манастир или археологически обект, заобиколен от фенове. 

Тепърва предстои да видим дали това ще се окаже сред инструментите и на пиарите на новото правителство, но едва ли ще е скоро, тъй като засега те се радват на широка обществена подкрепа. Това не попречи преди време Явор Дачков да покаже във видео как сътрудник на Кирил Петков слиза от предизборния автобус на "Продължаваме промяната" и след това в ролята на посрещач се здрависва сърдечно с лидера.

Всякакви имитации на автентична подкрепа от хората бързо биват разкривани и нямат ефект върху останалите граждани. 

5. Политикът във вайбър

Тук става дума по-скоро за институционален пиар, който използва един от най-популярните чатове у нас - вайбър, за да достигне максимално бързо до голям брой хора. 

Първи на него заложи администрацията на Министерския съвет, която създаде чат, посветен на коронавируса, още по времето на ГЕРБ. Там има новини както да броя на заболелите и починалите, така и съвети при пътуване, проверка на сертификати и информация за ваксинационните пунктове.

Екипът на образователния министър Николай Денков създаде вайбър канал на министерството за полезна информация за родителите точно в периода, когато ситуацията с пандемията се променяше с часове, а с нея и мерките за учениците. Така всички можеха за научават в реално време на телефона си кои ученици трябва да преминат в дистанционно обучение, кои да се върнат в клас, как ще преминава тестването и за кои класове са осигурени тестове. 

Един от най-добрите начини за достигане на широка аудитория във време на криза е предоставянето на проверена, бърза и адекватна информация.