Цялата нова и най-нова история на България би могла да се опише с едно изречение. Тя представлява противоборство на едно разумно малцинство, което се стреми да приобщи страната към Запада, и едно инертно мнозинство, което успява да намери своите компромиси с Изтока или дори да му симпатизира. Дори датите, които празнуваме като официални празници, са свързани със събития, чрез които малцинството е постигало своите победи над мнозинството.

Когато през 2007 г. България влезе в ЕС, витаеше усещането, че този спор е решен веднъж завинаги в полза на Запада. Впоследствие обаче се оказа, че това не е точно така. Противоборството не само че продължи, но дори стана доста ожесточено на моменти. По една или друга причина – било заради собствените си проблеми, било заради активната пропаганда на Кремъл – Западът загуби голяма част от очарованието и безспорния авторитет, който имаше.

Прозападен профил? Не точно...

През тази година в България се проведоха три парламентарни вота. Те също биха могли да бъдат разглеждани като част от противоборството между Изтока и Запада на българска почва. 

Конфликтът между Изтока и Запада върви в цяла Европа. Най-емблематичните примери са Полша и Унгария. Разликата е, че тези две страни влизат в пряк конфликт с Брюксел. Докато ние, типично по-нашенски, се опитваме да го преметнем. На хартия се съгласяваме с почти всичко, което идва от ЕС, но на практика намираме вратички да не го прилагаме.

Профилът на българската политическа класа трудно може да бъде квалифициран като прозападен. Повечето от водещите политически партии не са отявлени привърженици на това да си устроим държавата по западен образец и да имаме прозападна външна политика.

Най-важните фронтове на противоборството Изток – Запад у нас са въвеждането на върховенство на закона по западноевропейски образец и намаляването на зависимостите ни от Русия – в областите на енергетиката, на сигурността и др. И по двете теми повечето от водещите ни политически сили – в най-добрия случай – са склонни на компромиси.

Слънцето грее само за някои

Партията ГЕРБ например съдържа европейско развитие в името си. Не може да се отрече, че в някои отношения тази партия сериозно допринесе за европейското развитие на България. Нищо не може да се възрази на констатацията, че построеното във вид на инфраструктура остава и не може да бъде пренебрегнато с лека ръка.

Усилията на ГЕРБ по отношение на инфраструктурата безспорно допринесоха за доближаването на България към Запада. От ГЕРБ обаче упорито отказваха да работят за върховенство на закона и истинска пазарна конкуренция по западен образец. В това отношение те наложиха в държавата партийния си модел, според който един лидер решава всички проблеми. И Слънцето грее само за тези, които са в неговото близко обкръжение. Този модел е по-скоро евразийски авторитаризъм, отколкото европейска демокрация.

Без да се отрича постигнатото от ГЕРБ по отношение на инфраструктурата, няма как да не се запитаме дали тази инфраструктура нямаше да е по-качествена и по-изгодна за данъкоплатците, ако България беше истинска „западна държава“. Особено на фона на последните разкрития, свързани с източването на десетки милиони за строителството на магистрала „Хемус“.

Не може да се пропусне и фактът, че ГЕРБ докара България до прага на еврозоната.

В третия си мандат ГЕРБ и лично Бойко Борисов обаче демонстрираха готовност за компромиси и дори обслужване на интересите на Русия. Това бе сериозно разминаване с европейското развитие, заложено в името на партията. И може би една от основните причини за загубата на обществено доверие.

Пета колона на Москва

Що се отнася до БСП, вътрешнопартийното устройство на партията е далече по-европейско от това на ГЕРБ. В тази партия решенията се вземат от колективните органи, а на конгресите винаги има повече от един кандидат за лидер. През по-голямата част от управлението на ГЕРБ обаче БСП бе по-скоро съмишленик на властта за неустановяване на европейско върховенство на закона. Социалистите продължават да имат имидж на пета колона на Москва у нас и като че ли се гордеят с него, вместо да се опитват да го заличат.

ДПС винаги е било азиатска сатрапия, а не демократична партия. Дълго време Движението успяваше да поддържа имидж на прозападна политическа формация. На последните избори обаче ДПС се противопостави директно на САЩ. Отвъд океана уличиха Делян Пеевски в корупция чрез санкции по закона „Магнитски“. Отговорът на ДПС бе да го издигнат за водач на две листи. И да упрекнат САЩ, че са подведени от български медийни и неправителствени кръгове.

Ситуацията в „Има такъв народ“ е сходна с тази в ДПС и ГЕРБ. Там също има един лидер, който решава всичко. А хора от ръководството на тази партия не отричат, че кандидатите за депутати подписват предварително декларации, че се оттеглят от парламента. И ги депозират без дата, която може да бъде нанесена по всяко време. От „Има такъв народ“ признават и това, че преференциалното гласуване е забранено за техните кандидати. Това, освен че не е прозападно, е и лицемерно.

„Има такъв народ“ се появи на вълна̀та на референдума, организиран от екипа на шоуто на Слави Трифонов. На този референдум над 2,5 млн. българи се произнесоха в полза на мажоритарен вот за народни представители в два тура. От „Има такъв народ“ твърдят, че това продължава да бъде тяхна кауза. Същевременно обаче забраняват на своите кандидати да правят кампания за преференциално гласуване – единствения мажоритарен елемент в сегашния вот за депутати.

Някои позиции на „Има такъв народ“ също не бяха съвсем европейски, като например уклончивото говорене по отношение на бързото влизане в еврозоната.

„Продължаваме промяната“ съществува отскоро, за да бъде анализирана в дълбочина. Склонността на формацията към компромиси обаче не говори в полза на категоричната ѝ прозападна ориентация. Освен това лидерите на „Продължаваме промяната“ получиха първоначален „тласък“ от президента Румен Радев и го подкрепиха за втори мандат. А същият този президент обясняваше как над Крим се вее руски флаг и нищо не може да се направи по този въпрос.

Връзката между закона и хладилника

Единствената безспорно прозападна формация е „Демократична България“. Вътрешнопартийната демокрация там е гарантирана и на моменти дори прекалена. Много често политиците вътре държат повече на собственото си мнение, отколкото да се съобразяват с решенията на мнозинството.

В „Демократична България“ са онези политици, за които върховенството на закона по европейски образец е кауза. Доскоро тази тема бе важна само за тесен кръг хора, наричани иронично жълтопаветници, но днес е една от водещите за обществото. И заслугата за това е именно на „Демократична България“. Разбира се, все още предстои дълъг път, преди българинът да схване пряката връзка между върховенството на закона и собствения му хладилник.

В „Демократична България“ са и единствените политици, които никога и по никакъв повод не са показвали склонност към компромиси с Русия, за сметка на националния ни интерес и прозападната ни ориентация.

Елитът и ваксините

През тази година битката Изток – Запад у нас се пренесе и на още едно поле – по темата за ваксините срещу коронавирус. Изборните резултати са показателни за настроенията на политически активните. Докато темата за ваксините е по-представителна, защото е илюстрация на настроенията в цялото общество.

И резултатите от това представително наблюдение са стряскащи. Само 20% от българите се оказаха с прозападно рационално мислене и се ваксинираха по собствена воля и убеждение – преди правителството да въведе зелен сертификат, с който кампанията по ваксинация получи известен допълнителен тласък.

Останалите 80% предпочетоха да се доверят на фантасмагоричните антиваксърски теории. И показаха, че източното ирационално и конспиративно мислене продължава да бъде много силно у нашенеца.

Трябва ли да бъде заклеймяван българският народ като най-простия в ЕС? Със сигурност вина за успеха на антиваксърството има и т.нар. политически елит. Всички водещи партии предпочетоха да спечелят краткосрочни политически дивиденти от обществените настроения, вместо да се опитат да ги променят. Може би резултатът с ваксинирането щеше да е различен, ако правителството беше предупредило превантивно, че ще въведе зелен сертификат. А не да го въвежда чак когато епидемията отново плъзна неудържимо.

И въпреки това 80-те процента българи, които отказаха да повярват на науката, са сериозен повод за размисъл и притеснение.

Евразийски привички

Противоборството Изток – Запад е факт в цяла Източна Европа и логичният въпрос е какво би трябвало да направи Западът, за да го спечели. Мнозина твърдят, че Брюксел, Париж, Берлин би трябвало да се отнасят с разбиране и уважение към Източна Европа.

От друга страна обаче, целта на ЕС е да установи мир и благоденствие в цяла Европа. Големият въпрос е дали това изобщо е възможно, ако Западът е склонен на компромиси с Изтока.

Българският опит сочи, че България се европеизираше най-категорично, докато водеше преговори за членство в ЕС. И докато възможността да не влезе в Съюза бе реална. В мига, в който влязохме и стана ясно, че не могат да ни изключат оттам, нашите политици се върнаха към традиционното си балканско поведение и евразийски привички.

Както е известно, всяка криза е и възможност. Кризата с коронавируса доведе до т.нар. План за възстановяване и развитие. Този план е възможност Западът отново да има силен инструмент за цивилизоване на Изтока. Върховенството на закона е едно от условията за получаване на пари по този план.

Брюксел би трябвало да е безкомпромисен. Защото всеки компромис допълнително отлага окончателното изпълнение на проекта ЕС.

Все по-ясно е, че противоборството Изток – Запад продължава да бъде определящо за българското обществено развитие. А членството ни в ЕС не е окончателна победа за Запада. То е само един много силен инструмент в ръцете на прозападното малцинство у нас.

---

Този материал е публикуван в броя на сп. "Клуб Z" от декември 2021 г.