Партиите са дали четвърт милион за изборите през 2014 г.

12, 9 млн. лв. са отишли за предрочния парламентарен вот през октомври и почти толкова за гласуването за Европарламент през май т.г. Това показват анализите на Института за развитие на публичната среда, базирани на отчетите на участниците в изборите, които те са представили пред Сметната палата.

„Как в рамките на една година може да се разгърнат кампании за 25 млн. лв. Това е една малка икономика“, коментира директорът на неправителствената организация Антоанета Цонева.

Медиите са ни скъпи

Традиционно най-голямо перо в разходите на участниците в кампанията за парламентарните избори през 2014 г. са медийните услуги. Представените в парламента партии и коалиции, са разходвали 6 045 666 лв. за медийно отразяване на кампаниите си, в които не са включени медийните пакети, получени от някои от тях (в размер на 112 518 лв.). Общо за медии 25-те участници в изборите са отделили около 6,5 млн. лв. Общо малко над 7 млн. лв. са отишли за медии и медийни пакети.

Най-много пари за медии – 1,4 млн. лв. са дали от ББЦ. Следват „БСП-Лява България“, ДПС, „Атака“. Медийната цена на един глас на ББЦ е 7,40 лв., а на ГЕРБ – под 1 лв.

На второ място са разходите в кампаниите, направени за организацията на масови прояви и агитационни материали. Те представляват около 30 на сто от изразходваните средства.

Според отчетите на партиите пред Сметната палата 1,16 на сто са дадени за социологически изследвания и консултантски услуги. Това са по-малко от 150 хил. лв. за всички участници заедно.

Парите, похарчени за възнаграждения и осигуровки на екипите, работещи по време на кампанията, са най-малкият дял от разходите, като за 8-те парламентарно представени партии и коалиции възлизат на общо едва 37 579 лв.

"Това е един от потоците пари, които не се отчитат в кампанията", смята Цонева.

Според нея е трудно да се повярва, че за възнаграждения на застъпници, хората от щабовете и т.н. е дадена толкова малка сума. Между 30 и 100 лв. е възнаграждението в изборния ден, напомни тя. Всички тези средства обаче официално не се посочват в отчетите. Това е човешки ресурс, кампания се прави от хора, каза още Цонева.

Цонева коментира и парите, които участниците в изборите декларират, че са дали за социологически изследвания и консултантски услуги. Получават се сериозни диспропорции – от една страна партиите дават огромни средства за кампания в медиите, от друга според официалните им отчети не дават пари на социологическите агенции.

„Как се таргетира, как се решава в коя медия да се влагат средства“, коментира Цонева.

Тя напомни, че по време на предизборна кампания социологически изследвания има почти всеки ден, няма как съвършено самостоятелно социологическите агенции да извършват толкова много изследвания, смята тя. 

Най-много струва гласът за ББЦ

Сравнението на направените в кампанията разходи и гласовете, която всяка една от 8-те парламентарно представени партии и коалиции е привлякла, показва, че “най-евтино” е струвал глас, даден за Патриотичния фронт - 2,07 лв. 

Най-висока “цена” за глас е платила коалицията "България без цензура", която е отделила по 10,08 лв. на избирател. 

Увеличение в “цената” спрямо кампанията през май за Евроизбори 2014 г., се забелязва при гласовете, получени за ДПС. 

Най-много е свила разходите си за “единица глас” „Атака“. През май 2014 г. един глас за хората на Волен Сидеров е струвал 21 лв. Така на евровота „Атака“ не само е вложила много пари, но и съвсем напразно – партията не успя да вкара евродепутат. Сега националистите са били по-пестиливи - 7,16 лв. за глас.