Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Задълбочаване на европейското сътрудничество, съвместна външна политика, обща конституция. Това са само част от точките в коалиционното споразумение на новото правителство в Германия, които се отнасят до бъдещето на ЕС и това как Германия смята да го конструира.

На първо четене изглежда така, сякаш съюзът между социалдемократи, зелени и либерали в Берлин иска да е главният поборник за европейска интеграция. Но на второ четене нещата не изглеждат чак така.

Възможно ли е въобще една държава, пък била тя и най-значимата икономически, да заложи такива импулси в Брюксел? И как ще стане това – на тези въпроси в договора няма конкретни отговори.

Колкото по-утопични са тезите на новите управляващи в Германия за ЕС, толкова по-смели са и формилуровките в споразумението помежду им. Дали ЕС ще прерасне във федерация не зависи от една държава, а от всички 27 членки, а мненията им по този въпрос са далеч от единодушието. В самата Германия не цари единно мнение по този въпрос, така че заложените идеи едва ли ще допринесат за реално задълбочаване на отношенията в ЕС, но пък гарантирано ще ги поляризират.

Едно от намеренията на новото германско правителство е да поиска отпадане на ветото при гласувания за общата външна политика. Много правителства обаче няма да се съгласят с това. България също едва ли ще склони без борба – това на практика би означавало, ако вземем за пример актуален външнополитически проблем, София да се съгласи с позицията на Брюксел за статута на Северна Македония, без да може да преговаря и да излага своите виждания по този въпрос. Накрая решението ще зависи от това колко страни в ЕС искат да започнат преговори със Скопие, а не какви са договорките между Скопие и София и изпълняват ли се.

Такова вето би затруднило и външната политика на самата Германия. То, например, ще наложи по-твърд курс към Израел от ЕС, без да взима предвид специалните отношения, които германците са договорили с израелската държава след края на Втората световна война.

Още по-невероятно за постигане на единодушие е точката "Координиране на европейската политика“. В нея правителството се ангажира бързо да постига съгласие по всички позиции и по този начин да прекрати вредното поведение на Берлин, което е наричано German vote (германско гласуване). При него Берлин винаги гласува с въздържал се, тъй като консерваторите и социалдемократите в предишната коалиция не можеха да постигнат единодушие по най-различни теми. Сега в правителството няма да участват две, а три партии с различни виждания по много въпроси, така че тази точка звучи само пожелателно.

Ако новата коалиция в Германия иска да дава нови импулси в Брюксел и да очертава нови линии на поведение, подобни вътрешни неразбирателства ще бойкотират тези й намерения.

Как ще постигат съгласие по теми като икономическата политика или зелената политика, по която всяка от трите партии защитава различни групи избиратели, които искат различни неща - това също не е ясно.

Да вземем финансовата политика. Ако Берлин иска започване на дебати за реформа на Пакта за стабилност, как трите партии в управлението ще приемат искането на Франция и Италия фондът за помощи за коронапандемията да се превърне в траен механизъм и да се развие до инвестиционен бюджет, който ще се финансира чрез взимането на общи дългове, а тези дългове в голямата си част ще легнат върху германските данъкоплатци?

При всички тези въпроси договорът между трите партии е само пожелателен, защото позициите по този въпрос са коренно различни. Либералите са против създаването на съюз, който да разпределя дълговете между всички членки. Зелените и социалдемократите настояват пък за повече държавни субсидии и инвестиции и са склонни да приемат искането на Рим и Париж. Липсата на ясна конкретна позиция по подобни въпроси само ни подсказва, че German vote ще си остане феномен и при мандата на новите управляващи.

Към идеята за обща, базирана на общи ценности външна политика на ЕС пък възражения идват и извън ЕС. Китай реагира пръв, като посочи, че очаква континуитет на германско-китайските отношения. Новата коалиция в Берлин възнамерява да втвърди курса към Пекин, но това ще доведе до конфликти не само с Китай, а и с икономическите кръгове вътре в Германия и в ЕС.

Те се опасяват, че с новия курс европейските фирми ще загубят предимствата си на китайския пазар и ще бъдат пренебрегвани при инвестиционни проекти, докато китайската икономика ще продължава да печели от отворения европейски пазар. 

Тук отново е заложен конфликт между западните и източните членки, тъй като много източноевропейски държави, сред които и България, участват в китайския проект на „Пътя на коприната“.

Единодушие трите партии обаче имат по отношение на политиката спрямо Беларус.

Също са твърди и по отношение на спазване на ангажиментите за правовата държава в самите членки. Визирани са Полша и Унгария, но в тази група попада и България. „Няма да правим вече отстъпки по тази тема“, бе сигналът на новите управляващи.

Берлин ще се съгласи на отпускане на средства за помощите за коронапандемията, само ако е гарантиран правовият ред в съответната членка. Тук България също има какво да наваксва. 

Ключови думи

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.