ПЕТЪР ТОМОВ
Наш кореспондент

ТАМПА, ФЛОРИДА - Новите междузведни войни може да започнат от Луната в близките десетилетия, предупреждават китайски учени цитирани от пресата в САЩ.

Военните в трите големи космически държави – Съединените щати, Русия и Китай отдавна проявяват апетит към естествения спътник на Земята. Лазерни оръдия, инсталирани на лунната повърхност, биха били в състояние да поразяват цели на Земята със скоростта на светлината - 50 000 пъти по-бързо от ядрените ракети. Смъртносните лъчи ще достигат целите си само за 15 секунди, допълват специалисти. Китай, който наскоро изпрати своя сонда на Луната, припомня, че идеята „Звездата на смъртта“, заложена във филма на Джордж Лукас „Междузвездни войни“ е  съвсем реална. Луната може лесно да бъде трансформирана в мощно оръжие.

От десетилетия насам Луната е лакома хапка за военните от САЩ, Русия и Китай.

Военни бази биха могли да бъдат тайно построени в отдалечена орбита около Земята. Голямото разстояние обаче би отслабило силата на лазерните лъчи, посочват експерти. Затова земният спътник изглежда най-привлекателен. Привърженици на теорията на конспирацията дори твърдят, че НАСА вече е построила военни бази на обратната страна на Луната. Това е малко вероятно, но като се има предвид, че автоматични апарати от години се разхождат на Марс, скорошното релизиране на подобни планове изглежда напълно реално. Естественият спътник на нашата планета е богат на хелий, който в близко бъдеще може да се използва за гориво на космическите кораби. Изследвания показаха, че в кратерите, а може би и под самата луннна повърхност, има достатъчно вода под формата на лед. Двата фактора правят колонизирането на Луната много по-близко от изграждането на човешка колония на Марс.

Според разсекретени документт на ЦРУ от края на 50-те години на ХХ век САЩ още тогава са планирали построяването на военни бази на лунната повърхност. През 1959 г. Пентагонът излиза със своя футуристичен проект "Хоризонт“ , който предвижда създаване на станции за електронно разузнаване на най-близката планета до нас. „Установяването на преден пост ще бъде специална програма, която ще има приоритет и ръководство от типа на проекта "Манхатън“ (създаването на първата американска атомна бомба - б.а.) по време на Втората световна война. Реализирането му ще се разглежда като военен театър Космоса, околоземното пространство и Луната“, посочва проучване от онова време.

Руснаците също не са спели. Още преди първия техен „Спутник“ и полета на Юрий Гагарин те работят усилено по програмата „Луник“. В началото на 60-те години ЦРУ следи проекта със засилен интерес. Американски агенти дори успяват да откраднат под носа на силната охрана една от ракетите, използвани в програмата. Носителят бил задигнат от провеждано в Москва изложение на съветската наука и техника. Целта била не толкова да се заграби важно техническо оборудване, колкото НАСА да си свери часовника и да разбере докъде е стигнал СССР в надпреварата за завоюване на Луната. От 1959 до 1976 г. Москва развива успешна серия от 15 автоматизирани полети, при които станции влизат в орбита около нощното светило. Кремъл се гордее особено много с проекта си „Луноход“ - командван от Земята транспортен апарат, който извърши изследване на лунната повърхност по своя маршрут.

Надпреварата в крайна сметка е спечелена от САЩ, които през 1969 г. успяват за първи път да изпратят хора на Луната. Само три години преди това луди глави от Пентагона решават да бомбардират с ядрено оръжие естествения спътник на Земята. Специалисти от оръжейния център в щата Ню Мексико предлагат на Луната или в орбита около нея да бъде взривен ядрен заряд. Възникналите в недрата сеизмични вълни можело да бъдат изследвани, за да дадат безценна информациа за строежа на планетата. По онова време военните вероятно са се вързали и на хипотезата, че естественият спътник на Земята може би е... кух. Освен това, изстрелването на ракета с ядрена бойна глава на толкова голямо разстояние щяло да подейства отрезвяващо на руснаците, с които се водела бясна оръжейна надпревара. Здравият разум все пак взел връх и ядреният „разстрел“ на Луната се разминал.

Американецът Нийл Армстронг заби на Луната американския флаг при първото стъпване на човек там през 1969 г.

След невероятния успех на програмата „Аполо“ военните продължават да гледат към Луната и планират възкресяването на проект "Хоризонт“. Те планират да използват новите възможности на най-голямата и до сега ракета носител „Сатурн“ и осъществят 74 полета за построяване на голяма станция на луннната повърхност. Предвиждало се космическите кораби да доставят на Луната всичко необходимо за изграждането на базата „Алфа“ и на пост да започнат своето дежурство 12 американски военни. Изчисленията обаче показали, че целият проект ще струва над 6 милиарда долара и плановете отново били пратени в архива.

Идеята за колонизиране на Луната не умира. През 2012 г. кандидатът за президентска номинация от Републиканската партия Нют Гингрич заяви, че ако бъде избран, ще построи до 2020 г. постоянна станция на естествения земен спътник. Експерти обаче поставиха под въпрос осъществяването на подобен амбициозен проект в толкова къс срок.  „След като очакваме подновяване на полетите с хора до международната космическа станция да стане едва през 2016-2017 г, създаването на луннна колония до 2020 си е чиста фантазия“, заяви Джон Логсдън от университета "Джордж Вашингтон" в столицата на САЩ. Експерти направиха нови изчисления, които показват, че създаването на база на  Луната би струвало 35 милиарда долара, а издръжката ще коства на данъкоплатците допълнителни 3,5 милиарда долара годишно.

Мнението на цивилната наука обаче има малко значение за стратезите на Пентагона, които имат под ръка стотици милиарди, скрити в „черните програми“ на военното ведомство. След успешния първи полет този месец на космическия кораб „Орион“ Луната отново е на прицел, макар САЩ да заявяват, че гледат по-далече – към Марс. Започват и първите спорове - дали целта Марс е по-важна, след мрачните предвиждания, че човек не би могъл да просъществува дълго на далечната планета. Освен това, прогнозираната нова оръжейна надпревара – този път в Космоса, може да изиграе решаваща роля в полза на Луната.