"Напълно нормално е да продължим развитието на ядрената енергетика, тъй като предстои изваждането на мощности, които работят на въглища."

Това заяви днес пред бТВ служебният енергиен министър Андрей Живков. Думите му идват в момент на тежка енергийна криза у нас и цяла Европа. През последните дни все по-често се говори за възраждането именно на ядрената енергия, която е чиста и може да играя ролята на базов производител на енергия, който да предлага сигурен и евтин ток. 

Според Живков, в момента Европа се намира в ситуация, в която се дава "абсолютна свобода на всяка държава сама да решава за ядрената си политика". 

Всъщност вариантите за нова ядрена мощност пред България са два - продължаване на проекта "Белене" или пък изграждането на нови блокове в АЕЦ "Козлодуй". Според всички експерти обаче, първият вариант е лош - първо защото площадката е негодна да получи нова лицензия от Европа и второ защото е в опасна зона. 

Нови блокове в Козлодуй пък могат да бъдат изградени по новата технология - малки модулни реактори, където ще може да ползва и американско, а не руско гориво. 

Според Живков новата зелена енергия може много добре да допълва ядрената. 

"Подкрепяме и зелената енергия изключително много. Заложихме в Националния план за възстановяване много средства, които да я развият, но без базова мощност не може. Зелената енергия и ядрената могат съвсем успешно да се сработят, тъй като тя също е беземисионна, а нали целта ни е до 2050 г. да постигнем именно беземисионна икономика", подчерта министърът. 

Живков обяви, че поставянето на дата за закриването на въглищните централи (2038 г.), води след себе си и решение за тези региони - социални проблеми и работни места. 

"Поставяйки крайна година, ние започваме да работим по сценарии, които да са готови до края на тази година. Въпросът не е просто да затворим централите, а да трансформираме региона, така че хората, които работят там, да не нарушат социалното си положение и да дишат по-чист въздух". 

Какво вдигна цените на газа? 

Според министъра - експлозивното възстановяване на икономиките в Европа, САЩ и Азия. Именно източният континент, с неговото огромно потребление, пък издърпал рязко доставките на втечнен газ и това довело до дефицит в Европа. Разбира се, като фактор бяха споменати и цените на въглеродните емисии. 

"Ние сме напълно зависими от вноса на газ, нямаме находища. Ако имаме около 3,5 млрд. консумация като цяло, имаме около 0,2 млрд. вътрешен добив. Това, което трябва да направим най-бързо, е да диверсифицираме доставките на газ", подчерта за пореден път Живков.