Г-н Чолаков, застанахте начело на инициативния комитет, издигнал проф. Анастас Герджиков за кандидат-президент, като в същото време сте бивш депутат от ГЕРБ. Как това кореспондира със заявката, че ректорът на СУ е надпартийна кандидатура, която търси широка подкрепа?

Самият проф. Герджиков каза пред медиите, че се познаваме от 15 г., а после си говорихме, че всъщност са 30 г. - познаваме се още като студенти. Той е искал председателят на инициативния комитет да е юрист. Фактът, че съм бил народен представител от ГЕРБ в последните два мандата, макар и кратки, е може би жест към първата партия, казала, че го подкрепя. И може би съм се оказал онова събирателно лице, което отговаря на няколко условия едновременно. Иначе аз самият бях убеден, че в ИК има много достойни изявени хора, които можеше да са лице на комитета, но неговият избор се е спрял върху мен и разбира се, бях поласкан. Но схващам ролята си по-скоро като административна.

Така и не стана много ясно как е протекъл процесът – отпред назад или отзад напред. Проф. Герджиков сам е решил да се кандидатира, или лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов го е подканил да се кандидатира в онзи разговор между двамата, за който професорът съобщи.

Проф. Герджиков отдавна е имал идеята сам да се впусне в тази надпревара и го е споделял в по-близък и по-широк кръг. Бившият министър на образованието Красимир Вълчев, в разговор с него, е чул намеренията му, преценил е, че е кандидатура, която ГЕРБ може да подкрепи, тогава е разговарял с Борисов.

Как си обяснявате факта, че всички големи партии, в т.ч. ГЕРБ, не издигнаха собствени кандидатури, а застанаха зад такива на „граждански“ комитети?

Има логика в това, защото длъжностната характеристика на държавния глава, така както е разписана в конституцията, предполага да е олицетворение и обединител на нацията и не бива да бъде партизиран. Така че по-скоро трябва да е правило кандидатите за президент да бъдат издигани от ИК. Така се отправя сигнал, че номинираният ще представлява нацията, а не определена партия.

По отношение на всички ИК сега има усещането, че зад тях има превес една или друга политическа сила, но ми се струва, че през следващите години това ще се „изживее“. Би било добре, ако оттук насетне кандидатите за президент се издигат само от ИК.

За проф. Герджиков има заявена подкрепа и от ДПС. Как гледате на това предвид честото „пакетиране“ на ГЕРБ с Движението?

Държавният глава ще представлява българските граждани в тяхната цялост и не може президент или кандидат за президент да си позволи да каже, че не желае подкрепата на дадена част от българското общество. Който каже подобно нещо автоматично се дисквалифицира.

Ако проф. Герджиков загуби, загуба за ГЕРБ ли ще е, или ще бъде обявена за лично негова?

Живеем в парадигмата на партийно противопоставяне и подхождаме към президентските избори по този начин. А това са избори за държавен глава – такъв, какъвто българските граждани биха искали да ги представлява и пред света, и вътре в страната. Ако можем да излезем от партийната парадигма, нека си зададем въпроса коя е личността, която ние българските граждани искаме да видим на подиума с останалите държавни глави и да си представим другите държавни глави с кой от кандидат-президентите биха искали да водят разговор, различен от общите дипломатически клишета. Ако го погледнем от този зрителен ъгъл мисля, че най-важното е да изберем президент, който отговаря на тези характеристики.

Но както се казва, в България всеки разбира от футбол и политика и традиционно хората гласуват за „левия кандидат“, „десния кандидат“, „патриотичния кандидат“ и пр.

Ние се делим. Футболът и политиката ни разделят, а държавният глава трябва да ни обединява и аз искам да разсъждавам за него не като представител на една група от обществото – на „Левски“ или на ЦСКА, а като за човека, който представлява всички.

И все пак – обърка ли сметките Лозан Панов с кандидатирането си, тъй като проф. Герджиков можеше да представлява обединяваща дясна кандидатура?

Доколкото схващам, Лозан Панов, по същия начин, по който проф. Герджиков, е взел самостоятелно решението си да предложи кандидатурата си за президент. Оттук нататък въпросът е кой искам да видя аз на подиума до другите държавни глави.

Хипотетично Румен Радев и Лозан Панов стигат до втори тур, ГЕРБ ще призове ли симпатизантите си за подкрепа за Панов?

Няма такава хипотеза. Хващате се за думите на г-н Томислав Дончев от преди ден. Г-н Дончев е протегнал ръка към т.нар. дясна общност, разчитайки, че ще получи същата протегната ръка насреща. Но не би. А би било прекрасно дясната общност да се обедини около един кандидат на втори тур.

Една от основните критики към вашия кандидат е, че досега не е изразявал граждански позиции по обществените проблеми и най-вече по темата със съдебната реформа – нещо, което отдавна правят и Румен Радев, и Лозан Панов.

Ние пък не знаем какво мисли г-н Лозан Панов по проблемите на образованието, например. Не бих поставял под съмнение дали г-н Герджиков, който е избиран два пъти за ректор на СУ, има граждански позиции. Те ще се чуят по време на кампанията.

Преди седмица в „Панорама“ по БНТ обявихте, че ГЕРБ подкрепя съдебната реформа и има експертизата да я извърши. Как си я представяте? Защо не се случи тя за над 10 години на власт и защо саботирахте заседанията на комисията по правни въпроси в последния парламент по проекта за закриване на специализираното правосъдие?

Защото „Демократична България“ демонстративно не пожела да разговаря с ГЕРБ на тази тема и от самото начало дефинира ГЕРБ като партия, която не е годна да я обсъжда. Което лично мен много ме учуди, защото г-н Христо Иванов е правил съдебна реформа с ГЕРБ и би трябвало да знае, че ако има партия в Народното събрание, която да е подготвена по темата и да разбира същността на проблема, това е ГЕРБ. Те си загубиха времето да разговарят с „Има такъв народ“, които не разбират проблема, както и с БСП, които имат своите виждания по съдебната реформа, но пък техните виждания по всички други реформи са диаметрално противоположни на тези на ДБ. Не можех да си обясня тази ситуитивна игра „Ние сега ще се разберем с БСП за съдебна реформа, а няма да разговаряме с ГЕРБ“. Ами след това, ако трябваше да се разбират за здравна реформа – с кой щяха да се разбират? ДБ и БСП никога няма да се разберат за здравна реформа. Има нещо непочтено в това търсене на динамични мнозинства. Накрая парламентът се разпадна, защото той беше обречен именно заради този подход.

Преди пет години разговаряхте, тогава с Реформаторския блок, за съдебна реформа, която всички помнят как приключи...

Днес сме 2021 г. В случая е като при малките деца – имаше някакъв силов подход в предишните две народни събрания, в които една партия (по въпроса за съдебната реформа - ДБ) слага на масата един законопроект и казва „Или го приемате, или сте непочтени и неморални“. Не се води така разговор. Ако човек подходи с добро и каже „Ние ви уважаваме и искаме да разговаряме с вас“, разговорът ще започне веднага. Ако човекът срещу теб ти каже: „Аз теб не те уважавам, ама ти мен ще ме подкрепиш“, разговорът спира автоматично. Според мен тези хора трябва да се научат малко на уважение.

Колегите смятат, че съдебната реформа е да закрием ВСС, да създадем нов, в новия да се назначат правилните хора, каквото и да означава това, които да освободят главния прокурор, независимо дали е възможно или не, да назначат нов главен прокурор, след което да започнем да говорим за съдебната реформа по същество. Аз смятам, че процесът трябва да е обратен, защото това да разрушаваме държавни органи, за да можем да отстраним един човек, който не се харесва на някого, за мен е опасно за държавата.

Сегашният ВСС не е ли „правилен“ - за една друга власт – каквито критики има към него?

Отказвам да разсъждавам в категориите „правилни хора“ и „неправилни хора“. Има добра нормативна уредба – ясна и непротиворечива, и има неясна и противоречива нормативна уредба. Не мога да се съглася, че трябва да сменяме хора и по този начин да постигнем резултати. Трябва първо да разпишем функционалните характеристики, длъжностните характеристики на органите, от които очакваме да свършат работа и след това да се търсят хората. Аз съм правил реформа - на БНТ, а Христо Иванов никога не е правил реформа. На нищо. И понеже аз съм правил реформа и се връщам от там, за където той е тръгнал, бих искал да съм му полезен. Простата смяна на наименованията, махането на едни хора, за да сложим други хора, обикновено свършва зле. Защо подложиха парламента и българския народ на това изтезание? Те не могат да го направят, но не искат и помощ.

Казвате, поведение на малки деца, но в правна комисия сте се събрали експерти юристи - тук не става въпрос за уважение, а за изработването на „ясна и непротиворечива“ нормативна уредба, по която можеше да се постигне консенсус, ако ГЕРБ искаше да прави реформа. Вместо това заедно с ДПС бойкотирахте заседанията.

Можеше, ако имаше време.

Нямаше време заради провалените заради липса на кворум заседания.

Вижте, 46-ото НС имаше много лошия опит от 45-ото НС, в което по абсолютно същия брутален и силов начин беше наложено изменението на Изборния кодекс, като партиите, които подкрепяха това изменение го гласуваха с ясното съзнание, че то ще породи проблеми. Те искаха да отбележат политически резултат и включително представители на тези партии казваха от трибуната „Ние знаем, че текстовете са несъвършени, но искаме да дадем политически знак“. Не се прави така.

46-ото НС беше изправено пред същия казус – някой иска да даде политически знак като закрие специализираните съд и прокуратура и мнозинството, включително в правна комисия, каза „Не, няма да го направите по този начин този път! Ако има време, ще седнем, ще анализираме текстовете от всички гледни точки“. Министърът на правосъдието дори не беше извикан! Някаква малка група иска да наложи волята си за мащабно преструктуриране на съдебната система и не си е направила труда да извика министъра на правосъдието, за да каже той какво мисли. Това не беше законодателен процес, това беше политически пиар.

И ето как пак ви „пришиват“ с ДПС.

Аз съм юрист. Учил съм, в т.ч. в Германия, как се пази държава, как се изгражда държава Не мога да участвам в разрушаването на държавни структури – а после както искат да ме дефинират.

ГЕРБ одобрява ли личността Иван Гешев?

Защо поставяте въпроса по този начин?

Защото действията на главния прокурор дори вкараха партии в парламента, родиха вдигнатия юмрук на Румен Радев и отдавна влияят на политиката.

Не мога да отрека, че колегите от т.нар. протестни партии владеят изключителни манипулативни техники. Фокусираха целия си политически патос върху едно лице, демонизираха го до крайност, според мен неоснователно в повечето случаи. Партиите, които казват „Гешев да си ходи“ нямат нито една друга политика освен това.

Социални, зелени, икономически – над 80 проекта бяха внесени в 45-ото НС...

Нямахме време да ги видим. Като ги видим, пак ще говорим дали са състоятелни или не.

Но за мен това е една ужасно силна манипулация, което ме възмущава. Зад подобни манипулации винаги се крият някакви други цели и искам да разбера какви са те. Въпросът е в овладяване на някакви механизми на държавата, което се прави с недемократични средства – с натиск, с насилие, със служебни правителства. Докато ние се разправяхме в парламента с т.нар. съдебна реформа, ръководствата на всички основни звена в държавата бяха подменени. Това беше пушилка, зад която се случи силово превземане на държавата.

ГЕРБ ще поставя ли въпроса с честността на изборите заради машинния вот и на тази кампания?

Очаквам г-н Румен Радев, който още през януари беше казал, че настоява да се броят разписките от машините, сега бидейки кандидат, особено да настои пред назначената от него Централна избирателна комисия те да бъдат преброени. Никоя друга тема не ми е по-важна от тази за честността на изборния процес.