През последните няколко години една индустрия привлича все по-голямо внимание както от страна на бизнеса, научните центрове и държавни и международни организации, така и на любителите на науката и смелите мечтатели в по-широк план. Преди пандемията от коронавирус в световен план тази индустрия отчита почти два пъти по-голям ръст от останалата икономика. Всяко евро, инвестирано в сектора, носи средна възвръщаемост от 6 евро, а продуктите и услугите, които той предлага, имат приложение в браншове като авиация, морско дело, логистика, земеделие и др.

Вероятно се досещате, че става дума за космическата индустрия. Десетилетия наред тя беше доминирана от държавни предприятия, но напоследък в нея навлизат много частни компании, които се надпреварват да овладеят една или друга ниша.

Сред обещаващите играчи в една от тези ниши – производството на наносателити – има и българска компания – EnduroSat. Основана преди шест години, днес тя разполага с екип от около 90 души, организира най-голямата безплатна практическа образователна програма в Източна Европа за младежи с интерес към космическите технологии и науки и до две години планира да изгради първите у нас лаборатории за сглобяване и тестване на наносателити.

От космическо образование към космически бизнес

През 2009 г. Райчо Райчев завършва магистратура в областта на космическите науки в International Space University във Франция. На следващата година той предприема и стъпка, която впоследствие ще се окаже ключова за създаването на EnduroSat: стартира програмата Space Challenges, която има за цел да привлече интереса на младежите към космическите науки, като им даде възможност да почерпят от знанията на международни експерти и да разработват технологии с практическо приложение.

Райчо Райчев, основател на EnduroSat и Space Challenges

Логиката на Райчо е проста: за да изградиш космическа компания в страна, в която липсва космическо образование, камо ли космическа индустрия, първо трябва да обединиш хора със сходни интереси и технически познания, да ги въведеш в космическите науки и да им покажеш как биха могли да приложат знанията си в този сектор.

„Сред хората, които не познават космическия сектор, витае илюзията, че трябва да си гениален учен, за да си в сектора, обяснява Райчо. - Огромен процент от хората, които работят в този сектор, са класически инженери. Те обаче имат познанията как да приложат на практика знанията си така, че технологията да оцелее в условията на космическото пространство. Ние не претендирахме, че можем да направим космически кадри от нулата, това е абсурд. От друга страна, ако успееш да обединиш усилията и да вдъхновиш малко на брой качествени инженери, технолози и учени да работят много здраво дълго време с единна визия, започваш да виждаш напредък и да осъзнаваш, че е възможно да сме иноватори там, където допреди 10 години бяха само многомилиардни космически компании.“

Space Challenges провокира младежи на възраст между 18 и 25 г. да развиват техническите си познания и умения и да се научат да „продават“ идеите си на потенциални инвеститори и партньори.

„В първите години на програмата се запознах с достатъчно интелигентни и технически грамотни хора. В един момент им казах: „Защо да не направим космическа платформа, на която да можем да оперираме различни товари по много по-лесен и по-бърз начин“. Така се зароди EnduroSat“, разказва Райчо, който е основател и главен изпълнителен директор на компанията.

Мисия „Да демократизираме достъпа до Космоса“

Първият „офис“ на EnduroSat е таванско помещение с площ от 25 квадратни метра близо до бул. „Витоша“ в столицата. Там Райчо и неговите съмишленици се събират в свободното си време, което нерядко се припокрива с периода, в който денят се оттегля, за да освободи място на нощта, и работят по първия си сателит. 

„Космическият сектор се развива с чудовищни темпове. От друга страна, да понижиш цената за килограм изстрелян товар в орбита, е само едно от многото предизвикателства, които трябва да решиш, за да можеш да оперираш свои сензори и да правиш бизнес в Космоса. Ние решихме, че искаме да нагазим в дълбоката вода – да създадем нов начин на мислене относно товакакво означава да оперираш в орбита и да видим дали можем да скъсим времето, което отнема една стандартна мисия – обикновено години – до няколко месеца“, обяснява директорът на компанията, която стъпва на пазара за наносателити през 2018 г. и се нарежда сред иноваторите в този сегмент в Централна и Източна Европа.

Приблизително по същото време, в което екипът се сдобива с работещи прототипи, Райчо се запознава със собствениците на български технологични компании като Imperia Online и Trading 212. Те осъзнават рисковете, които крие изграждането на устойчив технологичен бизнес, но инвестират в EnduroSat, защото съзират и огромен потенциал в прохождащата тогава компания. По-късно инвеститори в EnduroSat стават и фондове като Neo Ventures и Freigeist Capital.

Райчо е благодарен на инвеститорите, че дават пълна свобода на EnduroSat и действително мислят дългосрочно, а не очакват мигновена възвръщаемост на инвестицията си и не бягат от трудностите по пътя.

Досега в компанията са инвестирани около 10 млн. лева. Тази сума позволява на екипа да усъвършенства своите наносателити, чийто среден живот е между три и пет години, и да започне да предлага услуга за споделено използване на тези сателити (Shared Satellite Service).

За да подкрепи развитието на EnduroSat, Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) преди месец обяви че ще инвестира до 10 млн. евро в компанията във вид на рисково дългово финансиране. EnduroSat е първото българско дружество, подкрепено от новия Европейски гаранционен фонд.

„Целта ни е да направим обща инфраструктура в орбита от минимално количество сателити, но на борда на всеки сателит да има множество разнородни сензори и всеки сензор да се управлява и притежава от отделен клиент, обяснява Райчо. - Така за отделния потребител ние елиминираме нуждата той сам да мине през каквато и да е част от сателитната верига за доставки и му позволяваме да оперира своя сензор през облака и да получава данните си директно там и така облакът да се превърне в първия общ пазар за космически данни на планетата. Като имаш стотици сензори в орбита, генериращи различни данни от различни клиенти в единен облак, той е леснодостъпен за малки и средни компании и университети. Те вече не трябва да оперират собствена мисия – могат да си поръчат данни, които вече са генерирани, или да поръчат нови данни и да ги визуализират чрез стандартни приложения.“

Мястото на България в космическата индустрия

През август EnduroSat получи сертификат за инвестиции клас А от Министерството на икономиката. До две години компанията планира да изгради лаборатория за сглобяване и тестване на наносателити, като се очаква инвестицията да надхвъли 4 млн. лева. По-рано тази година компанията отвори и офис в Италия в стремежа си да намери нови клиенти и да разшири пазарния си дял в Европа.

Райчо Райчев заедно с бившия служебен министър на икономиката Кирил Петков.

Сред клиентите на EnduroSat са Масачузетският технологичен институт, Харвардският и Йейлският университет, Центърът за изследване на технологиите за проучване на Космоса към Тексаския университет в Ел Пасо и над 100 други научни институции и космически агенции и компании.

„Публикувахме цените на почти всичко, което произвеждаме, споделя Виктор Данчев, технически директор на EnduroSat. - Това беше изненада за всички в сектора, защото обикновено трябва да направиш многобройни споразумения и обаждания, докато определят цената и времето, за което ще ти доставят нещо. При нас всичко е прозрачно и получаваме директна и позитивна обратна връзка. Освен това цялата документация и всичко нужно, за да работиш с тези системи, постоянно се обновява. Другото, което е иновация в този сектор, е, че даваме гаранция на нашите клиенти.“

Виктор Данчев, технически директор на EnduroSat.

EnduroSat беше огромен риск, но се гордея, че не се огънахме въпреки многото трудности по пътя, смята Райчо.

„Като връщам лентата назад, си давам сметка, че може би сме оцелели, защото сме били достатъчно глупави да не виждаме всички гигантски рискове, които биха обезсмислили цялото това усилие във всеки един момент в ранните стадии на развитие на компанията, казва той. - На третата година от създаването на компанията излязохме на пазара и в четвъртата година вече бяхме устойчив бизнес – тоест бизнес, който може да съществува заради продажбите и пазара, който създава, а не бизнес, който гори пари непрекъснато.“

За разлика от компаниите в сектори, пострадали от пандемията, EnduroSat не само запазва стабилност, но и се развива – за година и половина екипът нараства от 30 на 90 души. Част от тях, включително Виктор, са възпитаници на Space Challenges. 

Самата програма също еволюира и през това лято за първи път се провежда под формата на четириседмичен лагер в родопското село Гела. От няколко години Райчо и екипът му поддържат и учебната платформа Spaceport, където съдържанието е достъпно на английски и на български.

Участниците в тазгодишното издание на програмата Space Challenges.

„Много се радвам, че всички в компанията вярваме в идеята и виждаме прогреса – като погледнем една година назад, не можем да я разпознаем, казва Виктор. - Надявам се, че няма да дойде момент, в който да погледнем назад и да си кажем: „То си е същото“. Любимата ми част от работата е свързана с аспектите, които трудно могат да бъдат изразени количествено – моменти, в които трябва да вземаш решения, които изобщо не са очевидни, и много често има дебат между инженеринг и дизайн.“

Десетилетие, след като поставя началото на космическата си авантюра в България, Райчо е убеден, че страната има потенциала да се утвърди в космическия сектор на регионално и дори световно ниво.

„За мен е изключително важно, че работя с хора, които са далеч по-умни от мен в областта на технологиите, науката и инженеринга, и заедно създаваме адекватен космически капацитет на глобално ниво в България. Ако си свършим работата правилно в следващите години, ще има огромен ефект за развитие на цялостна космическа индустрия в България. Тук има достатъчно кадърни софтуерни компании, имаме възможност да създадем компании за анализ на данни, има страхотни ниши, в които България има експертиза, за да се създаде и индустрия.“

---

Този материал е създаден по проекта „Малък бизнес, голям успех“ на Клуб Z. Ако имате интересни идеи за предприемчиви собственици, развиващи малък и среден бизнес у нас, можете да ни ги изпратите на имейл clubz@clubz.bg (в Subject/Тема напишете „Малък бизнес, голям успех“).