Агенцията по вписванията не защитава адекватно личните данни на физическите и юридическите лица, които ползват услугите й, не гарантира спазването на европейския регламент за това (известен като GDPR) и това създава възможност за злоупотреба с тези данни. 

Несвършената работа на агенцията от 2017 г. насам за свързване на българския Търговски регистър с платформата за автоматизиран обмен на данни между търговските регистри на страните членки на ЕС (системата BRIS) пък заплашва с това Европейската комисия да отнесе въпроса към Съда на ЕС и от това логично да последват санкции срещу България заради нарушение на Директива 2012/17/ЕС и на законовите изисквания. Въпросното предупреждение - че ЕК ще поиска санкции по съдебен ред, всъщност вече е факт (Клуб Z напомня, че след встъпването си служебният министър Янаки Стоилов предприе буквално мерки "на пожар", за да може евентуално да бъде избегната наказателната процедура срещу страната, б.р.).

Все така няма изграден имотен регистър, въпреки че към края на 2020 г. над 96% от страната е покрита с кадастрални карти и регистри и въпреки изискванията на Закона за кадастъра и имотния регистър. Към август 2020 г. министърът на правосъдието (Данаил Кирилов от ГЕРБ е министър до 28 август 2020 г. и е наследен от заместничката си Десислава Ахладова - б.р.) е издал заповеди за откриване на производство по създаване на имотен регистър само за 5 съдебни района (Балчик, Асеновград, Благоевград, Каварна и Добрич) от всичките 113.

Това са само част от констатациите на Сметната палата в одитния й доклад за дейността на Агенцията по вписванията в периода 1 януари 2017 - 31 декември 2019 г., който бе публикуван днес. Агенцията, която е на подчинение на правосъдното министерство, поддържа Търговския регистър, а в одитирания период попада и сривът на регистъра от 2018 г., когато в продължение на 18 дни през август той не работеше, което нанесе огромни щети на бизнеса. В същата година - но през есента - се разбра, че въпреки това в агенцията за раздадени финансови бонуси на служителите в размер на 600 000 лв. 

 
По отношение на заплахата за европейски санкции от Сметната палата уточняват, че свързването на търговските регистри на страните от ЕС в системата BRIS е трябвало да се случи до 8 юни 2017 г. Това позволява обмен на трансгранични съобщения относно сливания и клонове на търговци, а на ползвателите на портала за електронно правосъдие - да получават многоезична информация относно дружествата от ЕС.

"Пет месеца след изтичането на срока, Агенцията по вписванията сключва договор за необходимото за целта надграждане на Търговския регистър в рамките на проект, финансиран със средства от ЕС.

Изпълнението на договора  е удължено с 6 месеца, след това с още два, а когато приключва, се оказва, че свързването на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с платформата на BRIS не може да бъде осъществено. Към 30 ноември 2020 г. България все още не е присъединена към платформата на BRIS", констатира докладът. 

 
В превод - има проект, изпълнител, похарчени пари, но не и свършена работа. В резултат - могат да последват санкции (това бе и един от поводите Янаки Стоилов да уволни шефката на Агенцията Габриела Козарева, която пък прибягна до всевъзможни процедурни "еквилибристики", б.р.). 

Как се управлява Агенцията по вписванията?

Драмите с Търговския регистър от 2018 г. закономерно доведоха и до оставки. Сметната палата констатира, че постоянните смени в Агенцията по вписванията и отделните й служби също са съществен проблем в управлението й. Но това далеч не е единственият проблем. В доклада на държавния одит пише:
 
"Липсват стратегически документи за развитие на Агенцията и качествени годишни планове за дейността ѝ, което противоречи на принципите за добро управление и не осигурява ефективно планиране и необходимите ресурси. Процесът по управление на риска също не е използван като ефективен инструмент за управление, което съчетано с липсата на ясно определени стратегически цели за развитие на Агенцията води до сериозни рискове за доброто ѝ управление. При липсата на оценка на корупционния риск в Агенцията по вписванията предложените мерки за противодействие на корупцията не обхващат дейността на службите по регистрация и службите по вписванията към регионалните дирекции като чувствителни към корупция сфери.

Липсата на дългосрочна визия за развитието на Агенцията компрометира изготвянето и на средносрочна бюджетна прогноза, която да се основава на реалните потребности и да осигурява необходимите ресурси за надеждно функциониране на регистрите и информационна сигурност на системите".

 

Пропуски има и по отношение на своевременното обявяване на годишните финансови отчети в Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел:

"Констатирано е значително забавяне на процеса по обявяване на годишните финансови отчети в периода 2017 - май 2020 г., въпреки предприетите действия за ограничаване на административната тежест за търговците и юридическите лица, които не осъществяват дейност и създадената вътрешна организация за обработване на заявленията."

 Съществен проблем е, че службите по вписванията са част от структурата на Агенцията, а съдиите по вписванията са на подчинение на председателя на съответния районен съд. Това ограничава възможността ефективно да се организира и контролира работата по създаването, воденето и архивирането на имотния регистър.

Двойни такси, но въпреки това пари няма

Недофинансиране на дейността на Агенцията по вписванията, въпреки че тя е събирала такси от потребителите, приходите от които се оказват 2 пъти по-големи от разходите на самата агенция. Това е друго откритие на Сметната палата. В оригинал то звучи така:

"Принципът за разходоориентираност и обоснованост на държавните такси по Закона за държавните такси не е прилаган последователно при определянето на размера на таксите, които Агенцията по вписванията събира. Размерът на събраните такси превишава 2 пъти размера на утвърдените по бюджета средства за разходи на Агенцията в периода 2017-2019 г. Въпреки това дейността й остава недофинансирана, защото утвърдените от Министерството на правосъдието разходи са близо 3 пъти по-ниски от поисканите от Агенцията по вписванията".

Има и обяснение защо не върви работата по създаване на имотния регистър и законовите срокове не се спазват. Оказва се, че в периода 2017 - 2019 г. държавата не е отпуснала нужните средства за целта от 36 млн. лв. Тези пари не са били осигурени нито през 2017-а, нито през 2018-а, нито през 2019-та година, става ясно от одита.

Сметната палата констатира още забавяне и липса на адекватни подзаконови нормативни актове. Освен това Агенцията по вписванията не е обезпечена от гледна точка на сграден фонд и човешки ресурси в достатъчна степен, става ясно още от документа. 

Кой носи отговорността? Цецка Цачева, Екатерина Захариева, Данаил Кирилов...

В резюмето на доклада си от Сметната парата този път посочват и кой носи отговорността за това, че за одитиратия период е констатирано изброеното дотук, което е само част от проблемите, свърани със "сериозни пропуски в нормативната уредба и в ръководството и управлението, липсата на своевременно взети и ефективни управленски решения, както и системното недофинансиране на дейността". Дължавните одитори изброяват тези, които са носили отговорност - министрите на правосъдието и шефовете на Агенцията по вписванията в посочения период поименно: 

Отговорност за управленските решения по смисъла на чл. 6, ал. 1 от Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор през одитирания период носят: министрите на правосъдието Екатерина Спасова Гечева-Захариева за периода от 18.12.2015 г. до 27.01.2017 г., Мария Енчева Павлова за периода от 27.01.2017 г. до 04.05.2017 г., Цецка Цачева Данговска за периода от 04.05.2017 г. до 05.04.2019 г. и Данаил Димитров Кирилов за периода от 05.04.2019 г. до 03.09.2020 г. и изпълнителните директори на Агенцията по вписванията: Елена Николова Маркова за периода от 30.03.2015 г. до 17.05.2017 г., Стефания Асенова Матарова-Динова за периода от 18.05.2017 г. до 28.05.2017 г., Зорница Иванова Даскалова за периода от 29.05.2017 г. до 19.08.2018 г., Габриела Николаева Козарева за периода от 20.08.2018 г. до 15.06.2021 г..

В резултат на одита Сметната палата отправя 10 препоръки към принципала на Агенцията по вписванията - правосъдния министър (който и да е той - б.р.) и 5 - към началството на самата агенция. Всяка от тях следва да бъде изпълнена в рамките на 1 година. 

С пълния доклад на Сметната палата можете да се запознаете ТУК.