На 91 години днес от този свят си отиде Сергей Ковальов, правозащитник, една от големите фигури на съветското дисидентство и днес -  уважаван глас и критик на президента Владимир Путин, предаде Франс прес.

"По това време имаше хора, готови да влязат в затвора, за да имат право на нещо толкова мимолетно, като самоуважението. И имаше хора, които не бяха готови на това", обяви през 2017 г. руският дисидент пред AФП, обяснявайки своя житейски избор.

В средата на 50-те години на миналия век Сергей Ковальов, млад студент по биология, за първи път проявява своята независимост, като участва в борбата на някои биолози срещу Трофим Лисенко, убиец на „буржоазната наука“ и автор на теория, която, призната по-късно за научен фалшификат, припомня агенцията.

През 1968 г., докато ръководи лаборатория по биология в Московския университет, той активно се занимава с дисидентство, като става член на Инициативната група за защита на правата на човека, първата по рода си в СССР. Затова е незабавно свален от длъжността.

След като се сближава с дисидента академик Андрей Сахаров, Ковальов няколко години участва в списването на „Хроника на текущите събития“, таен бюлетин, който съобщава за нарушенията на правата на човека в СССР: арести, интерниране на противници в психиатрии, за положението в лагерите и затворите.

Тогава „Хрониката“ е един от основните източници на информацията за западните журналисти и дипломати, следящи ситуацията в бившия Съветски съюз.

Ковальов е арестуван през 1974 г. и обвинен, че се занимава с "антисъветска пропаганда". Осъден е на седем години в лагер, последван от три години домашен арест в Колима, Сибир.

„Идеалист в политиката“

Запален по биологията, Сергей Ковальов признава, че е мечтал известно време да се посвети единствено на науката. Той променил решението си след ареста на писателите Юли Даниел и Андрей Синявски през 1965 г.

"Тогава разбрах, че не е възможно да се занимавам само с науката. Срамувах се", казва той.

Позволено му е да се върне в Москва през 1987 г., благодарение на престройката, започната от Михаил Горбачов. Ковальов става е един от основателите на неправителствената организация "Мемориал", която се занимава с историята на репресиите от съветската епоха.

 Той е един от малкото дисиденти, навлезли в политическия живот. Допринасе за изготвянето на новата руска конституция и е два пъти избиран за депутат.

Като председател на Комисията по правата на човека при президента Борис Елцин, той посещава няколко пъти Чечня по време на първата чеченска война (1994-1996 г.) и осъжда насилието на руската армия срещу цивилни.

През 1996 г. Ковальов напуска поста си, обвинявайки Елцин, че е отговорен за конфликта в Чечня и че е сложил край на политиката си на демократични реформи.

Особено критичен към системата на Владимир Путин, Ковальов критикува през последните години закони, подписани от руския президент, които той смята, че убиват свободите.

„Тези закони дават неограничени възможности на произвола на властта: можете да осъдите когото искате, на каквото наказание искате“, коментира той.

През 2014 г., след началото на конфликта в Източна Украйна, той призова Запада в отворено писмо да „спре руската експанзия“ в Украйна. Ковальов също предупреди Запада, че е склонен да прави "твърде много отстъпки на Русия".

Той беше не по-малко суров към някои лидери на сегашната опозиция на Кремъл, които обвиняваше като прагматици без силни морални убеждения.

„Принадлежа към семейството на идеалистите в политиката“, казваше Сергей Ковальов.