Не е трудно да си представя хейта, който ще последва от „читателите“, видели това заглавие, без дори да направят усилие да погледнат за какво става дума в текста. 

И въпреки това ще попитам: защо, по дяволите, ваксинацията срещу COVID-19 да не е задължителна?

Да започнем оттам, че всички ние – вероятно с някакви наистина незначителни отклонения от правилото, сме ваксинирани. Имунизирани сме срещу всякакви зарази още в невръстна възраст и от това, слава Богу, единственото, което е произтекло е, че все още сме живи, а не сме паднали жертви на масови поразявания от хепатит Б, туберкулоза, коклюш, полиомиелит, рубеола, паротит и още сигурно десетина силно смъртоносни болести. Щях да напиша и морбили в предишното изречение, но животът ме опроверга преди няколко години – доста деца станаха жертва на родители, които сами по себе си са ваксинирани, но отказаха това право на наследниците си.

Не знам за вас, но аз познавам доста хора. И вярвате или не – те всички са ваксинирани като деца. Всъщност и онези, които не познавам - в масовия случай също са ваксинирани. През годините много от тях, включително и аз, сме се имунизирали допълнително – срещу грип (всяка есен), срещу вирусен менингит (на пет години), срещу тетанус и дифтерия, защото имунитетът при тях намалява с възрастта.

И отново да кажа: не знам за вас, но сред моите познати има един аутист, а аз познавам десетки хиляди хора. Даже не съм сигурна, че е аутист, да кажем, че просто е малко по-особен, чешит. Иначе е прекрасен, умен, работещ човек със семейство, който има своя абсолютно пълноценен живот в обществото. И съм сигурна, че това е така, защото родителите му, вместо да търсят виновник за състоянието му, което така или иначе е доста рядко, са дали мило и драго, да съобразят неговите трудности в социалното общуване с уникалната му личност и умствени възможности. А, повярвайте, те са големи...

Наясно съм, че когато нещо подобно се случи в едно семейство, това е толкова голямо нещастие, че родителите търсят кого да обвинят за него. Това е начин по-лесно да го приемат – вероятно, когато можеш да посочиш виновника за болката си, можеш и да крещиш срещу него, и, може би, да я понесеш по-лесно. Макар да не ми се вярва. Е, ваксините в детска възраст са удобен „виновник“, когато точно твоето дете не е съвсем като останалите. Нищо, че науката казва обратното. И нищо, че ако се замислите, вероятно ще признаете, че всичките ви познати са ваксинирани и на пръсти се броят случаите, в които има съмнение, че някоя имунизация може да е навредила с нещо на някого. Става дума за истински случаи, а не за нещо прочетено в интернет или споделено от съседката с ужасно достоверното: „Пък една позната на третата братовчедка на моя девер...“

Сам по себе си страхът от ваксините е абсурден страх. Все едно да се боиш, че обяда, който изядеш, ще ти даде сили да мислиш, да учиш, да ходиш, да работиш, дори да се забиеш в някой бар, за да се забавляваш. Вероятно, защото съм докторско дете и съм възпитавана да вярвам в медицината и науката, аз не разбирам как човек може да се страхува от нещо, което носи живот и да робува на друго, което доказано (вече две години) носи смърт. 

Но освен чисто културните, възпитателни и образователни слоеве, които семейството, приятелите и колегите, са наслагвали върху разбиранията ми през целия ми живот, съществуват и други съвсем прости неща като... обикновена логика. 

На първо място, ако искаш да си член на едно общество, то да те приема и да се грижи за теб, ти трябва да му отвръщаш със същото – трябва да го приемаш и да се грижиш за него. Това е честна сделка. Нещо като плащам данъци, за да може държавата да ми осигури здравеопазване, полицейска защита, пътища и градски транспорт. Или други някакви неща.

Чета постоянно за разни лекари, които отказвали да се ваксинират – аз познавам доста медицински работници, между тях такива няма. Те всички са ваксинирани, дори и онези, които са преболедували COVID-19. Нито те, нито аз разбираме онези, които кичат себе си с тази благородна титла, а в същото време се позовават на някакви псевдо теории, за да отблъснат колкото се може повече хора от ваксинационния процес, оправдавайки собствените си професионални неудовлетворености с твърдения за фармацевтични конспирации, изкривени данни, несъществуващи цитати от уж специалисти и пр. Извинявайте, но това, което аз знам за докторите е, че е те са избрали професия, чиито основи са здраво стъпили върху науката – ако човек иска врачки, гадатели и конспиратори, не отива в болница, отива... нямам идея къде отива, вероятно във фейсбук. Колкото и да сме го закъсали откъм здравни специалисти, в болниците просто не могат да работят хора, които вярват, че леенето на куршум помага повече от ваксина. За личния пример, който лекарите трябва да дават, дори няма да споменавам. За онези от тях, които в миналото са жертвали живота си, за да докажат теориите си, които съвременниците им смятали за лудост, но са увеличили човешкия живот с 40-50 години, също. 

Минавам нататък – учителите... Сериозно ли? След преподавателката, която твърдеше, че Земята е плоска и човек не е стъпвал на Луната, вероятно не трябва да се учудвам, че онези, които трябва да положат първите знания в детските глави, са подвластни на конспиративни теории не по-малко от най-необразованите хора. Но пак заради чистата логика – тук вече не става дума просто за лична отговорност и супер тъпото: „Това си е моя работа, нали ако се заразя, ще умра аз“. Там е работата, че ако се зарази учител, вероятността да умрат бабите и дядовците на учениците му е ужасяващо по-голяма, отколкото, ако се зарази счетоводител, който по цял ден прави сметки в офиса или у дома. А с развитието на коронавируса, който както всички знаем упорито мутира и засяга все повече и повече млади хора, вероятно не е далече времето, в което и учениците ще започнат да падат негови жертви. Но дори и без това – те са преносители, а това е достатъчно голяма заплаха за близките им.

Бизнесите? Абсолютно съм сигурна, че държавата не направи нищо, за да помогне достатъчно, особено на малките бизнеси. И макар че, честно казано, „плачът“ на ресторантьорите и хотелиерите да ми идваше в повече, заради досадния начин, по който твърдяха, че са едва ли не единствените потърпевши от пандемията, ще кажа, че да, те наистина пострадаха много. Но пострадаха и много други, разбира се. 

Е, питам тогава, защо не искате да продължите да работите? Какво по-логично има от това служителите на всички бизнеси, които искат да останат отворени, да бъдат ваксинирани. Наистина ли мислите, че ако работниците във вашия ресторант, цветарница, книжарница или Бог знае какво място, не разнасят зараза, някой зорлем ще го затвори? Та нали никой няма интерес от това, нито вие, нито държавата, нито ние, които искаме да отидем на кръчма...

Ясно е, че в тоя текст няма как да си кажа аргументите за всяка една професия по отделно. То не е и необходимо, де. Но нещата са прости – няма нищо страшно в това ваксинацията да е задължителна!

Да, ще каже някой, но работата ми е такава, че не заплашвам никого – трудя се навън или нямам много контакти с хора, или съм минал изцяло на работа в хоум офис. Бих се съгласила, ако не ставаше дума за това, че държавата и ние като общество нямаме нито времето, нито ресурса, да разсъждаваме за всеки отделен случай. Имаме малко време да предприемем мерки, така че черната зима, която преживяхме да не се повтаря.

Най-абсурдното е, че вероятно ще чуя и аргументи за това, че задължителната имунизация погазва правата и то от хора, на които не им дреме, че правителството им ги е крало с десетилетия и са преглътнали безнаказано източване на банки и полицейски произволи, но една безплатна ваксина, чрез която ще защитят не само себе си, но и близките си, е непосилно нарушение на правата им...

Вероятно мнозина вече сте го преживели – заразили сте някого и той е починал, или е заразил друг, който е починал. Не знам как живеете с тази мисъл. Аз не бих могла...

Но за останалите от нас, които сме се опазили здрави и нямаме медицински причини да не се ваксинираме, няма никакъв смисъл да се разболяваме тежко и животът ни да е застрашен, нито да заразим някого и той да умре – та нали човечеството използва ваксини от векове. И дори и в момента над четвърт от световното население вече е имунизирано срещу COVID. 

Та... защо, по дяволите?