Динята е идеалният плод за лятото - сладък, освежаващ. Макар че не винаги е била толкова сладка или така наситено червена. Какъв е бил в началото вкусът на дините, как са изглеждали те и коя е родината им?

Сузане Ренер, ботаник в университета "Лудвиг Максимилиан" в Мюнхен заедно с екип извършва генетична секвенция на култивираната диня (Citrullus lanatus)  - онзи вариант, който може да открием на пазарите и в магазините, както и на шест диви вида диня, пише livescience.com.

"Открихме, че  модерните геноми на домашната диня имат по-голяма близост със суданския див вариант, отколкото с който и да е друг от анализираните видове", обяснява Ренер пред Livesciencе. Суданската диня има няколко сериозни различия с култивираната версия на плода. "Вътрешността ѝ е бяла и не особено сладка. Използва се основно за храна на животните", казва тя.

Въпреки това генетичната близост между двата вида води изследователите до заключението, че суданският плод е може би дядото на червената и сладка диня, която всички обичаме през летните горещини. Това сочат изводите от изследване, публикувано през юни 2021 г.

Възможно е древните фермери да са култувирали варианти на дивата диня, които да не са горчиви, като постепенно тя е ставала все по-сладка в течение на много поколения в отглеждането ѝ в стопанствата. Червеният цвят също е дошъл след постепенна селекция, в която земеделците избират семките на най-червените дини. Кога това се случва и коя цивилизация е отговорна за това е по-малко ясно, но Ренер опитва да отговори на този въпрос. 

Вече е известно на науката, че египетският фараон Тутанкамон е бил погребан със семена на диня (преди около 3300 години), но това не е достатъчно доказателство за култивиране на сладката диня. След това изследователката открива изображение на плод, който много прилича на диня, древноегипетска гробница, която е датирана на повече от 4300 години. 

"Изображението е било публикувано още през 1912 г., но никой тогава не го интерпретира като диня", обяснява Ренер. А в друга гробница "изображение показва диня, която е разрязана и поставена на поднос наред с други сладки плодове като гроздето", добавя тя.

Всичко това се връзва с генетичните открития на Ренер и така се оформя картина на древните египтяни, които са познавали динята и са я консумирали като сладък и вкусен плод. Това предполага, че динята най-вероятно е била култивирана по това време или в Древен Египет, или на някакво разстояние, на което египтяните са търгували.

"Древните нубийци, които живеят днес в Судан често са пренебегвани за сметка на египтяните", казва още Ренер.  Според нея е възможно точно нубийците да са отгледали домашната диня и да са я търгували с египтяните. "Възможно е и да са били египтяните. Но моите изследвания показват, че това се е случило някъде в региона, в който за първи път са култивирани дините, а египтяните са мо са ядяли плодовете", смята изследователката.

Според Хано Шафер, професор по биоразнообразие на растенията в Техническия университет на Мюнхен, от историческа гледна точка това е много важно откритие.

"Става ясно, че ние сериозно пренебрегваме региона на Северна Африка. Трябва да инвестираме повече ресурси, за да изучаваме земеделието в този регион и да добавим тези откритие към археологическите доказателства", смята той. 

Изучаването на дивите роднини на културите, с които се храним, има приложение, което е далеч по-важно от историческото любопитство - може да е полезно за днешните земеделци.

Може да помогне и отглеждането на дини да се подготви за бъдещите предизвикателства, които промените в климата, ще донесат - суши, повишаване на температурите, смята Шафер.