НАТО е на път да ни наложи своеобразен мониторинг, подобно на докладите, които Европейската комисия (ЕК) изготвя за България за реформите в правосъдието, вътрешния ред и борбата с корупцията. Причината: системното неспазване, а вече и нарушаване, на ангажиментите ни към алианса за плавно повишаване на средствата за отбрана и модернизация на армията.

Това научи Клуб Z от източник от щаб квартирата на НАТО в Брюксел. Информацията бе потвърдена и от външния министър Даниел Митов, който тази седмица участва в среща с колегите си от страните в алианса, провела се в белгийската столица.

С приемането от служебното правителство на т.нар. "Визия България в НАТО и в Европейската отбрана 2020", представена и пред алианса, България пое ангажимент към 2020 г. да отделя 2% от БВП за отбрана, или около 2 млрд. лв. Бе записано, че още през 2015 г. разходите за сектора трябва да достигнат 1,5% от БВП, като след това се увеличават всяка година с 0,1% от БВП до поетия ангажимент от 2 на сто. 

Вместо това парите за МО с бюджета за следващата година даже се свиват. Ако през 2014 г. в графата "разходи" бе записано 1 021 475 000 лева, то в проекта за 2015 г. са 954 589 000 лева. Или с близо 67 милиона лева по-малко. 

НАТО не е наказателна бригада

За разлика от ЕК НАТО няма механизми за налагане на наказателни процедури при неспазване на поети ангажименти. Но за държавите нарушителки все пак може да има последствия - освен чисто имиджово - с олекване на влиянието им при взимането на решения, и със затрудняване на достъпа до инвестиционните програми на алианса. 

"НАТО не е наказателна бригада, но определено липсата на национално финансиране за модернизация в някои страни членки, сред които е и България, е притеснително. Още повече на фона на срещата на върха в Уелс през септември, на която страната ви декларира, че до 2020 г. ще увеличи процентът от БВП за отбрана. Затова се обмисля въвеждането на доклади - на шест месеца или веднъж в годината, в които алиансът ще отразява как всяка негова членка изпълнява ангажиментите си", коментира източникът ни от щаба в Брюксел.

"При неспазване губиш имиджа си, губиш и финансиране по проекти на НАТО. Голям проблем за генералния секретар Йенс Столтенберг е как да накара държавите да участват по-активно", допълни той.

По думите му за алианса било важно да види, че изоставащите членки имат дългосрочен и деклариран план за нивата на бюджетирането. 

"Ако например през 2014 г. в националната рамка е записан по-нисък процент за отбрана от обещаното, да обясниш, че през 2015 г. и 2016 г. планираш по-драстичен скок, с който да компенсираш изоставането. Просто защото 2014 г. например е била лоша за българската икономика, но се очаква ръст в следващите две години", даде пример източникът ни.

Коригираме едно-две числа

"Съществува разговор за бюджета ни за отбрана и за доклади. Става въпрос за отбелязване на различни компоненти - толкова за ВВС, толкова за ВМС, тук графата сега е празна, но догодина има поет ангажимент да се попълни, тук пък е пълна, но догодина страната е декларирала, че ще е празна", коментира пред Клуб Z Даниел Митов. 

Той уточни, че ако такива доклади започнат да бъдат изготвяни (отделно от регулярните, с които се прави преглед на бойната ни подготовка и готовност), то и те вероятно няма да са публични. 

"НАТО няма наказателни механизми като на тези на Комисията и целта й не е да наказва", повтори и външният министър.

По думите му България има достатъчно време да реагира. Скокът на процента за отбрана до 2 на сто от БВП трябва да бъде достигнат до 2024 г. 

Планът на служебния военен министър Велизар Шаламанов (кадър на НАТО) бе през 2015 г. за отбрана да се отделят 1,229 млрд. лв., за 2016-а - 1,364 млрд. лв., 1,507 млрд. лв. (2017 г.), 1,660 млрд. лв. (2018 г.), 1,823 млрд. лв. (2019 г.) и 1,996 млрд. лв. (2020 г.). 

"За съжаление ситуацията в икономиката ни в момента е такава и нищо не може да се направи. Ще се наложи да коригираме едно-две числа в представената вече програма "2020"", каза в заключение Митов.

Оставаме зависими от руската техника

Освен имидж и влияние България може да загуби финансиране по натовски проекти. Така например във "Визия 2020" е записано, че страната ни планира да закупи 4 до 6 броя нови 3D радари за създаване на основно радарно покритие за задачите на ВВС в национален аспект и в Интегрираната система за ПВО и противоракетна отбрана (ПРО) на НАТО. За реализирането му ще се търси ресурс и от програмата на НАТО за инвестиции в сигурността (NSIP). Според плана на Шаламанов за следващата година страната ни би могла да се възползва от 22,2 млн. лв. за капиталови разходи от NISP.

Липсата на средства в отбраната за момента не позволява и да бъдат закупени и дълго обсъжданите и така желани и от Шаламанов нови изтребители. В момента българските ВВС са зависими от Русия, и като техника, и като поддръжка.

"Визия 2020" предвиждаше техниката да бъде закупена от страна членка на НАТО или ЕС. Проектът на Шаламанов бе за доставка и поддръжка на 8-10 броя бойни самолети с необходимото въоръжение. 

"Придобиването на нов тип боен самолет на практика ще замени трите вида използвани сега самолети – МиГ-21, МиГ-29 и Су-25 и ще се сложи край на зависимостта на българските ВВС от Русия. Освен това придобиването ще доведе до намаляване на необходимите финансови средства за поддръжка на цялата бойна авиация на страната", е записано в стратегията. 

Да купим някоя бракма от Гърция

Намерения да закупи американски изтребители F16 втора употреба имаше и първият кабинет "Борисов", но като че ли сега премиерът Бойко Борисов вече не е толкова убеден.

Още с анонсирането на стратегията на Шаламанов и последвалата реакция в twitter на руския вицепремиер Дмитрий Рогозин, който обвини България, че се готви да замени МиГ-а със скрап от "американския бос", Борисов заяви:

"Аз дори не знам за какво спорят. Ако спорят за това, че трябва да купим един цял самолет втора употреба, съм против. Да купим някоя бракма от Гърция и да се хвалим с един "Фантом“ е обидно за нашата държава. Освен това, ако искат споделена отговорност в рамките на НАТО, така както са подпомогнали много държави, да ни подарят една ескадрила".

Към днешна дата мнението на премиера остава непроменено както за изтребителите, така и за бюджета за отбрана. Срещу орязаните пари на министерството остро се обявиха президентът и главнокомандващ българската армия Росен Плевнелиев и разбира се - военният министър Николай Ненчев. И двамата изтъкнаха като аргумент нарушените ангажименти към НАТО.

Борисов и финансовият министър Владислав Горанов обаче издигнаха като приоритет социалната политика, образованието и задравеопазването.