Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Един от най-важните енергийни проекти за България - газовият интерконектор със Сърбия, ще се забави поне с няколко месеца, заради постъпили пет жалби срещу решението за избор на строител. Те са подадени в Комисията за защита на конкуренцията. Първата е подадена още на 14 юни, след това и останалите четири са намерили място в Комисията. 

Припомняме, че "Булгартрансгаз" избра никому неизвестната компания "Кенпайп" за основен строител на обекта на 3 юни. Цената на цялата трасе се оценява на малко под 180 млн. лв. "Кенпайп" е канадско дружество, което обаче няма нищо общо с гиганта в бранша със същото име, показа разследване на "Капитал" тогава. В търга участваха общо 11 компании и обединения, но до отварянето на офертите стигнаха едва шест. Тоест - всички неспечелили в момента обжалват решението. 

Поглед към регистрите на КЗК показва, че жалбите са от четири консорциума и италианската фирма "Бонати", която бе участник и в търга за "Балкански поток" (б. р. всъщност на практика "Турски поток"), но и която загуби в конкуренция със саудитците от "Аркад". Впоследствие обаче стана подизпълнител на строителя. 

Първи е подал жалба консорциумът ДЗЗД "Интрабел 99", който е с основен играч в него беларуската "Белтрубопроводстрой", която също е поизпълнител на "Аркад" в потока. Вторият консорциум, жалвал се в КЗК, е "ДЗЗД "Нова газ 2021", в чиято структура е близката до Христо Ковачки "Атоменергоремонт", румънска и македонска компании. 

Третият жалбоподател е "Ай Би Ес - интергаз", който вклюючва руска компания и родната "Глобал констръкшън". Това бе и обединението, което предложи най-ниска цена за изпълнението на сръбската връзка - под 156 млн. лв. "Булгартрансгаз" обаче намери проблем в техническата им оферта. 

Следва жалба и от "Ай Би Ес - интергаз" - консорциум на ноторните у нас "Главболгарстрой" и "Главболгарстрой интернешънъл". 

Последният жалвал се в КЗК е вече споменатата "Бонати". 

Все още няма яснота колко ще се забави строителството, заради жалбите. Презумцията е, че тръбата трябва да бъде пусната в експлоатация до 350 дни след започването й, което означава, че при всички положения тя ще бъде готова най-рано в края на 2022 г. 

Засега мотиви не са обявени, защото КЗК все още не е образувала производства по тях, жалбите просто са видими на сайта на регулатора. 

Припомняме и че сръбката връзка е важна, защото осигурява реална диверсификация на доставките до България, а тръбата е и реверсивна, тоест газ може да тече по нея и в двете посоки.  

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.