- Колко струва министерската дума в края на годината?

- Колкото е дефицитът, скрит в бюджета. Вади калкулатора и смятай!  

Сложната математическа задача определено не е за лаици, а хуморът е скрит в края на уравнението, което на практика няма решение. Шегата, развеселяваща единствено компетентните финансисти, обикаля парламентарните комисии в Народното събрание, но изправя косите на всички останали. И не защото попада в контекста на вече приетите на първо четене в бюджетна комисия разчети на държавните разходи за 2015-а, а защото бе провокирана от гаранциите на двама нови министри, че Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), заедно с цялото здравеопазване, няма да се продънят догодина.

Както не веднъж бе уточнено, в бюджета на осигурителната институция за 2015 г. са заложени всички фактурирани от нея дейности за 2014-а плюс двете актуализации за общо 325 млн. лв., гласувани от парламента в рамките на годината. Според елементарните сметки това прави точно 3.148 млрд. лв., но не съвпада нито с приетия от надзора на касата преди седмица разчет, нито с внесения в последствие в Народното събрание проектобюджет. Въпреки това здравният министър Петър Москов е категоричен:

"За мен този бюджет означава не само финансова стабилност, но и спокойствие за цялата система, което ще й позволи да се трансформира към по-добро".

Разликите обаче са категорично доказателство за едно - или някое ведомство пак е изкривило сметките или в бюджета на касата отново е заложен дефицит, скрит в счетоводните разчети.

Първите сметки са направени от Надзорния съвет на НЗОК, който изчисли, че през 2015-а институцията трябва да разполага с 3.156 млрд. лв., включвайки не само фактурираните дейности, но и тазгодишните актуализации. Ако обаче оставим настрани парите, отпуснати от държавата, установяваме, че общите средства за здравноосигурителни дейности са завишени с 8 млн. лв., което на практика означава, че недостигът на средства в касата все пак надхвърля прогнозите на държавните финансисти. На базата на тези разчети може да се заключи още, че реалният размер на дефицита в НЗОК през тази година е бил 333 млн. лева (колкото е сумата на двете актуализации и увеличението в проектобюджета, приет от надзорния съвет).  

Ако се вярва на думите на здравния министър Петър Москов, "всяка година на касата не й достигат между 300 и 500 млн. лв., но в следващата няма да има изненади", защото сумата е предвидена в разчетите за 2015-а. В проекта, внесен за обсъждане в парламента, обаче са записани разходи от 3.075 млрд. лв. - само с 252 млн. лв. повече от бюджета за тази година (без актуализациите) и с цели 80 млн. лв. по-малко от общата сума на реално извършените разходи за здравноосигурителни дейности. В последствие се оказа, че въпросните 80 милиона са били задраскани от проекта за 2015-а, защото са част от плащанията за извършени услуги през 2013 г., които касата не е успяла да преведе навреме, затова ги е прехвърлила в бюджета си за тази година.

"Тези 80 млн. лв. са контрулируема сума. По-притеснителното е, че в здравеопазването има заложен ръст, който не може да бъде спрян - броят на болните се увеличава, броят на диагнозите се увеличава ... И никой не може да предвиди колко точно ще струва всичко това", сподели скептично пред Клуб Z директорът на касата Румяна Тодорова.

С други думи, дефицит ще има, въпросът е какъв. Според експертите всичко зависи от това кога и как ще заработят мерките за ограничаване на разходите в касата, предложени от здравното министерство. Както е известно, догодина НЗОК няма да сключва договори с нови болници и няма да финансира нови дейности, с изключение на лицензираните до 31 декември тази година. По този начин се очаква да спести до 20% от здравноосигурителните си плащания или около 540 млн. лв. по съвсем груби сметки. Допълнителни средства би трябвало да освободи и електронната лекарствена борса, която ще контролира търговете за медикаменти в болниците. Ако всичко това действително се реализира, проблемът с дефицита наистина ще отиде в историята. Но тъй като на този етап никой не знае финансовото изражение на въпросните мерки, сметките отново могат да се окажат криви.

Според разчетите на Българския лекарски съюз, например, в края на следващата година в касата ще липсват между 100 и 150 млн. лева. Една от причините е, че здравното ведомство планира сериозни помени в спешната помощ, без да увеличава бюджетите на личните лекари и специалистите, които са пряко зависими от подобни реформи.

"Не е заложен нито традиционният годишен ръст от 30-40 млн. лв. в онкологията, нито очакваното увеличение на средствата за нови медицински изделия, за които касата ще плаща от 1 януари", негодува Райчинов.

В тази връзка от БЛС предлагат оперативният резерв на касата да се намали наполовина, за да се освободят около 150 млн. лв., с които да се покрие очакваният недостиг.

Според депутатите от БСП лява България обаче нищо няма да спаси касата догодина, защото недостигът е заложен още в предварителните разчети на приходната част. Там са предвидени допълнителни 220 млн. лв. от здравноосигурителни вноски, без обяснение как ще бъдат събрани. На фона на над 2 млн. неосигурени, отчетени от Националната агенция по приходите, здравната вноска запазва размера си от 8% от осигурителния доход, а трансферът от централния бюджет за хората, издържани от държавата, е увеличен с едва 3 млн. лева. За покриване на недостига от средства са планирани само 18 млн. лв. и не става ясно откъде ще дойдат останалите 200 милиона. Ето защо опозицията е категорична, че няма да подкрепи бюджета на касата в този му вид.

В цялата бъркотия единственият печеливш изглежда е Министерството на здравеопазването, защото не само извоюва допълнителни 65 млн. лв. в бюджета си за догодина, но и спечели благоразположението на финансовото ведомство заради предложения основен ремонт в сектора. Остава ни само търпеливо да дочакаме резултатите.