„Според тарифата на Националната галерия, цената за временно преотстъпване на авторски права за изображение е 100 лв. на изображение с ДДС.“ (цитат по мейл на Националната галерия)

ЗКН - (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 89 от 2018 г., изм., бр. 1 от 2019 г.) Създаването, разпространението и използването на изображения на културни ценности за лични нужди с представителна, образователна и научна цел, включително за създаване, издаване и разпространение на научни трудове и публикации, е свободно (12.06.2021, 16:08)

Правя бърза сметка. В монографията за художника Христо Берберов (1875-1948), по която работя ще влязат грубо 300 изображения. 24 от тях са от Националната галерия, а може и повече, но вече не смея да искам.

Значи на културната ни институция, чиято мисия е „музей, открит за публиката, който съхранява, изучава и обогатява националната колекция от българско и чуждестранно изкуство за настоящите и бъдещите поколения“ (цитат по Мисия и цели на НГ), аз трябва да платя 2400 лева!? Леле! Няма грешка! 

Закон за авторското право Чл. 27. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Авторското право се закриля, докато авторът е жив и седемдесет години след неговата смърт (12.06.2021, 16:15).

Тези произведения ще ми трябват и през февруари-март 2022 за юбилейната изложба на художника „Отзвуци. Христо Берберов и неговото наследство“. Каква ли сума ще ми искат пък тогава … Не ми се мисли и за това сега! Добре че галериите, които до сега съм идентифицирала  с произведения на художника са адекватни и имат отношение към изследователския процес. Трябва да проведа и разговор за тези перипетии с Мария – внучката на художника. 

Взимам се в ръце. Не ми е за първи път Националната галерия да ми изпраща подобни мейли със суми, които биха главозамаяли всеки нормален изкуствовед не само у нас, но и по света.

Ехоо, колеги, за кого ме мислите? Аз съм изкуствовед на свободна практика пък и искам само да изучавам някои от произведенията ви! Не познавам колега, който някога да е плащал за изображения от фондовете на галериите, когато подготвя публикация, каталог, монография и изложба за някой художник. Може и да има, но дълбоко се съмнявам и с такива стряскащи съзнанието ми цифри. Разбирам нещо символично, поискано с разбиране и отношение, а то… Или имате разписани стандарти как да осъществявате тази дейност или следва да мислим, че Националната галерия има двойни стандарти.

Работата на изкуствоведа е дълбоко неблагодарна и е заплатена лошо, пък и добре да е заплатена, пак се чудя КОЙ може да си позволи 100 лева за изображение? Чудя се как на колегите от НГ може да им хрумне подобно нещо? С кого ме сравнявате? Не искам да смятам, ако трябва по тази тарифа от 100 лева да платя 300 изображения…

Книгата ще бъде златна!

Излиза, че изкуствоведът трябва да плаща на галериите, защото иска да работи с колекциите им! А и тогава не е сигурно, защото преди да почнем да работим с произведенията трябва да представим „научни редактори, рецензенти, да притежаваме предварително ISBN  и обем от около 100 стандартни страници и… редакторско каре“! 

Звучи сериозно!

---

Текстът е написан специално за Клуб Z.