Два дни безплодни разговори - така съпредседателят на българо-македонската историческа комисия проф. Ангел Димитров обобщи резултатите от провелото се в четвъртък и петък 14-о заседание. Самата комисия бе създадена на база договора за добросъседство между двете страни от 2017 г.

Самият Димитров започна изложението си с думите, че срещите му с медии стават все по-трудни, защото на тях няма много какво да съобщи. 

"Досега бях убеден, че въпреки сериозните проблеми, фундаменталните различия, сме комисия по исторически и образователни въпроси, но сега си задавам въпроса дали наистина е така. Нашите колеги категорично отказаха да водим какъвто и да е конкретен разговор по конкретна историческа тема", посочи българският съпредседател на комисията.

По думите му при поредното обсъждане на историческата личност на цар Самуил, македонските историци са предложили "теоретична рамка за мултиперспективност в която се фитишизира правото на всеки - историци, журналисти, политици да тълкуват както решат което и да било събитие". Допълни, че трудно може да се постигне и някакво разбирателство по отношение на Гоце Делчев, както и по други спорни моменти. Нарече и случилото се по време на заседанието "манифест на нежеланието да се промени каквото и да било в интерпретацията на миналото, както е залегнало в учебниците и историографията им".

Следващата среща на съвместната историческа комисия ще е чак в средата на откомври, стана ясно още днес - през летните месеци заседания няма да има. 

"Надяваме се, че летните месеци ще дадат възможност за преосмисляне на това отношение към работата, и да направим крачка напред. Същинският проблем е отказът да се занимаваме с конкретни теми, а нещата да се свеждат до поставянето им в една условно теоретична рамка", каза още проф. Димитров.

По-рано през деня темата Северна Македония - в контекста на евентуален старт на преговори на страната за членство в ЕС, рамката за които бе блокирана от България, бе част и от разговора на служебния външен министър Светлан Стоев с чешкия му колега министър Якуб Кулханек, който е на работно посещение у нас. Чехия е на позиция, че Република Северна Македония трябва да започне преговори за присъединяване към ЕС, заяви Кулханек и изрази надежда това решение да бъде взето на Европейския съвет Общи въпроси на 22 юни, съобщи БНР.

От своя страна Светлан Стоев заяви, че позицията на България остава непроменена и тя става все по-разбираема и за останалите държави от ЕС:

„Да върнем процеса там, където той трябва да бъде, а именно - в рамките на дискусиите в Европейския съюз, а не да бъде поставян от други държави по време на техните обиколки в тези държави членки. И ние смятаме, че опциите, които се предлагат и от българска страна, биха могли да намерят място в преговорната рамка“, подчерта българският външен министър.

Френският президент Еманюел Макрон също обяви, че Северна Македония "заслужава да започне преговорите с ЕС без отлагане" - по време на среща с премиера на страната Зоран Заев, съобщи БТА. Двамата направиха съвместно изявление пред Елисейския дворец в Париж. Посочвайки че Република Северна Македония трябва да се присъедини към ЕС, Макрон призна, че на Франция се гледа като на тежък и строг партньор.

"Но аз съм честен партньор, когато се ангажираме на един път, трябва да бъдем ясни за съдържанието и целта и да не се остави страната на този път, който изглежда невъзможен", добави френският президент.

На свой ред Заев заяви, цитиран от БТА, че Северна Македония е подготвена за диалог, който ще ни донесе приемливо решение в рамките на Договора за приятелство с България. Това означава, че въпросът за македонския език и македонската идентичност не трябва да се оказват на преговорната маса, каза Заев.

С позиция в подкрепа за започване на преговори за членство в ЕС със Северна Македония и Албания без отлагане се ангажира снощи и говорителят на Държавния департамент на САЩ Нед Прайс.  

We support the opening of EU accession negotiations with North Macedonia and Albania without delay. We are engaging at the highest levels of government to demonstrate our commitment to the aspirants' European paths.

Президентът на САЩ Джо Байдън подписа указ по-рано тази седмица, разширявайки обхвата на спешните мерки за региона на Западните Балкани, включително замразяване на имущество и забрана за влизане в страната на работещите срещу Преспанското споразумение и Охридското рамково споразумение, срещу прилагането на мира и подкопаването му, както и това на регионално сътрудничество.

Указът се отнася и за лица, за които след консултация с Държавния департамент е установено, че са „отговорни или съучастници, пряко или косвено замесени в дейности или политики, които застрашават мира, сигурността, стабилността или териториалната цялост на която и да е област или държава в Западните Балкани, и подкопават демократичните процеси и институции в региона“, припомня агенция "Фокус".