Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

„Политиката на трудова мобилност в ЕС трябва винаги да изхожда от интереса на слабия, на малкия, на този, който има затруднения да се реализира на пазара на труда, на този, който отчаяно търси своите възможности и шансове, който търси достоен път, за да осигури препитание, развитие и бъдеще на семейството си.“

Това заяви българският евродепутат Радан Кънев от „Демократична България“ (ДБ) и Европейската народна партия (ЕНП). Той говори на дебат в Европейския парламент, на който бе обсъден докладът му за въздействието на правилата на ЕС в областта на свободното движение на работници и услуги. Той ще бъде гласуван утре. Кънев изготви доклада в качеството си на член на Комисията по заетост и социални въпроси.

По думите на българския представител повече от 15 години след първото източно разширение през 2004 г. мобилността на труда твърде често е разглеждана като „проблем и повод за конфликт между Изтока и Запада, между богати и бедни, между работодатели и синдикати, много често между влиятелни бизнес интереси, свързани с властта в отделни национални държави членки“.

Кънев попита и сам даде отговор на въпроса защо правото на гражданите се е превърнало в проблем:

„Защото забравихме основополагащата римска максима, която стои в основата на конституционната ни демокрация, че законът е оръжие на слабия, че нашата законодателна и политическа дейност не трябва и не може да отразява предизборните интереси на ловки популисти, нито интересите на големия бизнес, близък до властта в отделни държави членки, нито дори интересите на големите синдикати на национално ниво.“

Пазарът за най-заможните потребители в света, какъвто е европейският, може и трябва да осигури работа на всеки. На него няма и не може да има място за отхвърлени и трайно безработни. Но не може да има място за работещи бедни и за работещи в недостойни, нездравословни или опасни условия, убеден е евродепутатът.

И точно затова целта на доклада е да бъде насочен погледът на законодателя не към интересите и конфликтите на големите, а към правата на малките. Трябва да се гарантира, че работникът е защитен както от недобросъвестни работодатели, така и от безсърдечни бюрократи. Свободният професионалист, малката фирма трябва да бъдат защитени от нелоялна конкуренция, както и от ненужни административни прегради.

„Ние видяхме, че това не е толкова трудно, че не се изискват безкрайни нови регулации и ограничения, а стриктно спазване на съществуващите правила. Но преди всичко еднаквото им спазване и прилагане от всички европейски държави. Че най-важното е не създаването на нови институции, а сериозният ангажимент на тези, които вече имаме, да използват правомощията, които договорите вече им дават“, изтъкна Радан Кънев.

Според него европейските институции не обичат да използват споделената отговорност, която й дава Договорът за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) при упражняването на социалната политика.

Той смята, че един от научените по време на пандемията уроци е, че пробемът на слабите лесно се превръща в проблем на силните. И даде следния пример:

„Безпомощността на слабо образовани сезонни работници да се справят с административния хаос на различни правила в различните държави се отрази на цените на хранителните продукти за всички ни.“

Кънев допълни, че нарушаването на елементарни правила за здравословни условия на труд и живот на ниско платени мобилни работници се е превърнало в здравна катастрофа за цели градове и цели региони.

„Моят извод от този урок е, че най-важното право на пазара на труда през XXI век се оказа правото на и лесно достъпна и ясна информация за условията, правата и особено за тяхната преносимост в различните държави членки. И това трябва да е първата задача на Европейския орган по труда (ЕОТ) – да използва силата на съвременните технологии в услуга на слабите на пазара на труда“, каза той.

Трябва да бъдат осигурени недискриминационни условия за всички европейски работници, независимо дали работят извън родината си за по-кратък или по-дълъг период.

Това поиска евродепутатката Атидже Алиева-Вели от ДПС и либералната група „Обнови Европа“ (ОЕ). Тя е вторият български член на Комисията по заетост и социални въпроси.

Алиева-Вели също така смята, че мобилността трябва да бъде плод на решенията на индивида, а не на принуда.

„Правото на свободно придвижване може да има положителни последици върху политиките на държавите и не може да се определя като главна причина за т.нар. процес на изтичане на мозъци. За да се предотврати това, всяка държава трябва да се старае да предоставя достойни условия на живот и конкурентни условия на труд“, заключи тя.

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.