Работите много, от сутрин до здрач, както е казал Вапцаров.

Но в един миг все пак настъпва краят на работния ден. Все още невярващи, си тръгвате към вкъщи. Вечеряли сте, приспивате се пред телевизора. И тъкмо сте заели вече хоризонтално положение в леглото, звъни телефонът ви или получавате SMS.

„Искам в 11 ч. доклада на масата“, произнася шефът с нетърпящ възражение и непризнаващ никакви оправдания глас. Или това гласи неговият SMS.

Сънят ви отива по дяволите. За настроението да не говорим.

Признайте си, че не сте изключение и че не ви е подминала такава случка.

Изключение или правило?

Преди 20 години изглеждаше немислимо работодателят да потърси свой работник извън работно време, още по-малко – през уикенда. Изключения се правеха само при спешни случаи.

Днес обаче това е редовна практика. Много шефове търсят подчинените си по електронната поща или по телефона след работа и в почивните, и празничните дни. В много компании и дори в редица държави това се e превърнало в норма, показва проучване на „Юрофаунд“ – Европейската фондация за подобряване на условията за живот и работа.

Не са редки случаите, в които договорите задължават служителите да бъдат на разположение извън работното време. Това често бива натяквано като необходимо условие за успешна кариера. По тази причина много работници са склонни да поемат и този товар, който обаче по същество представлява нахлуване в личния им живот.

Всичко това заплашва да се превърне в твърде опасна тенденция с увеличаването на работата от дистанция поради пандемията от COVID-19. И затова в Европа се надигат все повече гласове в защита на правото на откъсване или изключване от работа извън определените за нея часове.

На 21 януари Европарламентът прие резолюция с призив към Еврокомисията да одобри нова директива. Тя трябва да позволява на работниците откъсване от работната среда в извънработно време, в почивни и празнични дни, както и по време на ползване на отпуск. Едно от най-важните според ЕП условия е работещите да имат правото да не използват и да могат да изключват цифровите си устройства, включително информационни и комуникационни технологии (ИКТ). Именно тези устройства са главният инструмент, чрез който служителите биват тормозени от босовете си.

Директивата също така трябва да определи минимални изисквания за работа от разстояние и да изясни условията на труд, времето за работа и за почивка.

„Не можем да се откажем от милиони европейски работници, изтощени от натиска винаги да бъдат на линия и от прекалено дълго работно време. Дойде времето да застанем зад тях и да им дадем заслуженото – правото на откъсване от работната среда. Време е правата на работниците да се модернизират по такъв начин, че да отговарят на новите реалности на цифровата ера“, заяви докладчикът по темата – малтийският евродепутат социалист Алекс Агиус Салиба.

Малтийският евродепутат Алекс Агиус Салиба е докладчикът по темата за правото на изключване от работа. Снимка Европейски парламент

През 2019 г. едва 5,4 на сто от наетите на работа граждани на ЕС на възраст между 15 и 64 години са посочили, че работят обикновено от дома си, сочат данни на Евростат. Тези проценти са се движили около 5 в периода 2009-2019 г. Процентите на понякога работещите от дома си обаче са се увеличили от 6 през 2009 г. на 9 през 2019 г.

Начело в класирането през 2019 г. са били Финландия и Нидерландия с по 14,1% обикновено работещи от дома, следвани от Люксембург (11,6%) и Австрия (9,9%).

На самото дъно е България с 0,5%. Малко по-нагоре са Румъния (0,8%), Унгария (1,2%), Кипър (1,3 %), Хърватия и Гърция (по 1,9%).

Проблемът – все още непознат в България

И това е причината проблемът с работата от разстояние все още да не е много познат в България. Така смята евродепутатката Атидже Алиева-Вели от ДПС и либералната група „Обнови Европа“ (ОЕ). Според колегата ѝ Радан Кънев от „Демократична България“ (ДБ) и Европейската народна партия (ЕНП) темата стана известна у нас едва след като влезе в дебатите на Европарламента. „Клуб Z“ потърси за мнение Алиева и Кънев в качеството им на членове на Комисията по заетост и социални въпроси в ЕП. Именно тази комисия изготви доклада и го представи за обсъждане на евродепутатите.

През 2020 г. кризата с коронавируса накара много частни и държавни компании да преминат към дистанционна работа. Така броят на работещите от разстояние започна бързо да се увеличава.

Според проучване на „Юрофаунд“ отпреди година 37 на сто от анкетираните са започнали работа от дистанция при налагането на ограничения заради пандемията.

„За“ и „против“

Масовото увеличаване на дистанционната работа има както положителни, така и отрицателни ефекти.

Плюсовете са увеличената производителност, по-добър баланс между работата и личния живот и по-голяма автономия на работното време. При пандемията този начин на работа направи възможни непрекъснатостта на бизнеса и наемането.

Сериозен минус е, че така могат да бъдат размити границите между професионалния и личния живот.

Какви са сега стандартите в ЕС

От гледна точка на ергономията – науката, изучаваща човека и неговия труд, работниците трябва да бъдат продуктивни, устойчиви и доволни от заниманията си за дълъг период и на практика за дълъг трудов живот. Ергономичните параметри в ЕС са 8 часа на ден, 40 часа седмично и 11 часа почивка между два последователни работни дни. Отделно от това са предвидени и най-малко 24 часа непрекъсната почивка поне веднъж седмично. Това е стандартът за здравословна и безопасна работа.

Масово е разпространено погрешното схващане, че по-продължителна работа означава по-голяма производителност, изтъкват от Европарламента. Резултатът от повече часове работно време е точно обратният.

В действителност все повече са доказателствата, че сред ефектите от намаляването на редовните часове за работа са положителното въздействие върху физическото и психичното здраве на работниците, подобрената безопасност на работното място и повишената производителност. Други резултати са намалените умора и стрес, по-голямото задоволство на служителя от работата, мотивацията и рязкото намаляване на отсъствията.

Така че много важен елемент от всяка законодателна рамка би била правителствената политика за намаляване на работното време. Защото директивата, която депутатите очакват от Еврокомисията, се отнася за правителствата на страните членки на ЕС.

А всяка държава сама ще реши как да действа, изтъква Атидже Алиева-Вели. Тя припомня, че социалната политика е изцяло от национална компетенция и Комисията има малки права в това отношение.

Какво правят страните членки

Част от страните членки на ЕС вече регулират отношенията между работодателя и работника при работата от разстояние. Това се случва там, където е силно застъпено колективното трудово договаряне, допълни българската евродепутатка. Тя даде пример с Франция, Испания и Белгия, където отскоро са приети национални законодателства в тази посока и тези въпроси са залегнали в колективните трудови договори.

Като цяло обаче повечето страни членки все още сами решават тези казуси „в движение“.

„За България тези отношения се договарят между работника и работодателя. Ние сме една от страните с най-ниско колективно трудово договаряне. То обхваща едва 20 на сто от работещите“, каза Атидже Алиева-Вели.

Атидже Алиева-Вели. Снимка Клуб Z

В Люксембург например процентите са над 50. А в северните страни – Швеция, Финландия и Дания, те са близо 90.

Важно е как ще бъде оформено предложението на Еврокомисията, посочи Радан Кънев. Той припомни, че това, което ЕП обсъжда и прие, е негова собствена инициатива и тя няма законодателни последици.

„Големият въпрос, който бе и предмет на голям сблъсък, бе дали да става дума за директива или препоръка. И дали водеща трябва да бъде държавната регулация, или насърчаването в рамките на социалния диалог“, допълни евродепутатът.

Лично той очаква препоръка, облечена в правната форма на директива, която Комисията да предложи към края на лятото. „Берлемон“ (централата на ЕК – б.р.) има навика да действа така. Доказателството е предложената наскоро оттам проектодиректива за минималната работна заплата.

„Целта е да бъде демонстриран по-голям ангажимент по темата. Макар да е от ЕНП, Урсула фон дер Лайен пое доста ангажименти пред социалистите в Европарламента, когато бе избрана на поста през 2019 г. Тя и еврокомисарят по заетостта Никола Шмит са една двойка, която има доста големи амбиции в социалната сфера“, отбеляза българският представител.

Двупосочен контрол

Приемането на директива означава да има механизъм за контрол, изтъкна Атидже Алиева-Вели. Той трябва да бъде упражняван върху работодателите дали те спазват законодателството. Но едва ли може да се говори за санкции, това според депутатката е твърде силно казано.

Трябва да има обаче и контрол в обратната посока – върху работниците, изтъква тя. Неговата цел е избягването на злоупотреби от тяхна страна с правото на откъсване.

Алиева допълва, че има доста важни въпроси, които постоянно възникват, но все не са регулирани. Като например кой покрива разходите за консумативите, когато се работи от вкъщи. Или кой покрива щетите при възникване на трудова злополука.

„Пример – ако сте в офиса и пострадате, в случай че гръмне компютърът, това е злополука. Но ако работите от дистанция от дома си и ви се случи същото, засега това не се води трудова злополука, поне по българските закони“, заяви тя.

Каква е картината у нас

Синдикатите в България подкрепиха предложението на ЕП, каза Атидже Алиева-Вели. Големите работодателски организации като цяло също донякъде го подкрепят. Мнението им е, че те и в момента осигуряват защитата и спазват правата на работещите.

В България и синдикатите, и много представители на гражданското общество, и голяма част от общественото мнение са привърженици на директива за правото на откъсване от работа, смята Радан Кънев. По думите му те не вярват, че у нас социалният диалог или законодателството ще решат проблема. И възлагат по-големи надежди на Брюксел, отколкото на социалните партньори в страната ни и правителството в София.

Радан Кънев. Снимка Демократична България

И именно затова Кънев отправи предупреждение:

„Тази позиция е колкото разбираема, толкова и недостоверна. Защото не може да се очаква, че Европа на брюкселско ниво може да разреши всеки проблем, свързан с пазара на труда, с трудовите права или въобще социално-икономически проблем. Най-малкото защото възгледите по тези въпроси са различни.“

И наистина има доста сериозни различия. В споменатите вече северни страни има много активен социален диалог и на него се разчита повече, отколкото на пряко държавно, още по-малко пряко европейско регулиране. Обратното – в държавите с по-слаб социален диалог, както е в Източна и Южна Европа, са по-склонни да препоръчат директно европейско регулаторно решение.

„Това, че у нас социалният диалог работи слабо, аз виждам като предпоставка да се действа за засилването му, да се потърси по-голяма отговорност както у синдикатите и работодателите, така и у правителството като основен посредник. Така може да има резултат, защото иначе оставаме на едни не много реалистични очаквания, че всеки един проблем ще бъде решен в Брюксел. Практиката показва, че дори в най-оптимистичния сценарий решението се взема много бавно и е доста несигурно като краен резултат“, обобщи Радан Кънев.

Сериозен проблем за България според него е и фактът, че има доста хора, които са с ненормирано работно време. Дали то се сумира коректно, за да се получи 40-часовата работна седмица, е отделен въпрос. И той е по-скоро отново в сферата на синдикалната защита.

Картината в Европа

„Общото впечатление към момента е, че при работата от разстояние трудовите права не се спазват. Някак си се приема, че човекът така и така работи по-малко, така и така не изпълва работното си време (което съвсем не е задължително). И съответно трябва да е 24 часа на разположение, което не е резонно и е против българските и международните правни норми“, е мнението на Радан Кънев.

Това важи не само за България. Навсякъде в Европа има проблем с разширяването на работата от вкъщи.

Много компании с традиции в работата от дистанция имат уговорки с работниците си, включително кога имат право на изключване и кога нямат.

„Когато обаче фирми и администрации, които никога не са работили по този начин, започват да го правят, те нямат подобни уговорки, нямат никаква форма на синдикални споразумения по тези въпроси и те се оказват напълно нерегулирани“, завърши нашият представител в ЕП.

Той е категоричен, че това не трябва да се случва, особено когато изключително актуален става въпросът с работата от вкъщи, с хоумофиса и другите форми на дистанционна работа и има изгледи тази тенденция да продължи дълго време.

Този материал е публикуван в списание "Клуб Z" през април 2021 г.