Кампанията по ваксинирането срещу COVID-19 тече на пълни обороти в цял свят. Целта е да се постигне групов имунитет и вирусът да изчезне. Но ако това не стане?

Учени развиват тезата и че е възможно никога да не успеем да се отървем от опасния коронавирус поради хроничен недостиг на ваксини, който не може да се навакса, ако имунитетът не трае достатъчно дълго.

Въпреки това ваксинациите са важни, за да се намали смъртността от вируса, смятат учените.

Вече е ясно, че на теория вирусът ще изчезне, когато над 60% от населението получи имунитет срещу него – чрез ваксини или като прекара болестта. Но груповият имунитет зависи и от скоростта, с която се разпространява или мутира вирусът. А това зависи от много фактори, най-важните от които са дали се спазват правилата за хигиена и до каква степен се ограничава разпространението на по-заразните мутанти на вируса чрез тях.

Не са малко учените, които смятат, че е по-вероятно да не стигнем никога до групов имунитет. Известният автор на стратегията „Пътят към стадния имунитет“ Юянг Гу коригира преди дни стратегията си и я преименува на „Пътят към нормалността“. За това съобщи и списание „Нейчър“.

1. Първият проблем, който пречи на добиването на групов имунитет, е неравномерното разпределение на ваксините. Богатите страни разполагат с над 75% от спасяващото лекарство. Например страна като Израел успя да ваксинира над 50% от населението си, но граничните му Ливан и Египет имат под 1% ваксинирани. Дори и в рамките на една и съща държава разликите са огромни. В САЩ ваксинираните в щатите Юта и Джорджия са под 10%, в Аляска и Ню Мексико над 16%.  Към това се прибавя и проблемът, че все още нямаме ваксина за деца и младежи. Това означава, че възрастните трябва да се ваксинират масово, много над 60%, за да има резултат имунизацията. 

2. Нови варианти на вируса могат да застрашат имунитета допълнително. В бразилския град Манус от болестта са се заразили 60% от населението. Действително след преминаването на този пик броят на новозаразените рязко намаля, тъй като по-голямата част от жителите имаха имунитет. Но тогава вирусът се върна отново с по-заразния си вариант P1. Експерти се притесняват, че е въпрос на време да се появи мутирал вирус, който да надвие и имунитета след ваксиниране, който е по-стабилен. Засега от „Пфайзер“/„Бионтех" гарантират, че ваксината им е ефективна срещу всички съществуващи в момента мутации, а също така твърдят, че са в състояние да я напаснат светкавично и към нови варианти на вируса.

3. Засега се знае, че имунитетът трае поне 9 месеца – от толкова време съществуват ваксини и получилите ги не са се разболявали. Въпросът е дали имунитетът ще е достатъчно дълъг, за да има време за ваксинирането на поне 60% от цялото световно население. Някои учени смятат, че всъщност трябва да се ваксинират дори поне 80%.

4. Засега е ясно, че ваксинациите предотвратяват пренасянето на вируса в много от случаите, но не знаем дали в 100% от тях.

5. С напредването на ваксинациите хората може да се почувстват твърде сигурни и да се откажат от останалите мерки, което обаче ще даде възможност на вируса да мутира.

Съветът на учените е мерките да останат възможно най-дълго и да се разхлабват постепенно, за да се избегне създаването на мутация на вируса, която да надхитри ваксинациите. Тогава ще трябва да се започне от нулата с всичко. Затова е важно с маски и хигиенни правила да се ограничи максимално разпространението на вируса дори и при наличието на масови ваксинации.

Какво случва оттук нататък? Според анализите на учените най-вероятно вирусът няма да си тръгне и ще избухва периодично ендемично като грипа. Ваксините спират тежкото прекарване на болестта или леталния изход. Това в крайна сметка означава, че коронавирусът ще остане завинаги с нас и ще е просто една от болестите, които всяка година ни връхлитат, но можем да се предпазим от опасното им развитие с ваксини.