Произволни арести, сериозни проблеми с независимостта на съдебната система, както и с ограничаването на правото на свободно изразяване, включително цензура в медиите, тежки корупционни действия - това са само част от констатациите за България в годишния доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на човешките права за 2020 г.

Документът беше обявен от държавния секретар Антъни Блинкън, съобщи посолството на САЩ в София. Припомня се, че Вашингтон поставя правата на човека в центъра на външната политика, защото те са от съществено значение за мира и стабилността. Тази година докладът обхваща 198 държави и територии. Срокът за публикуването на документа бе 30 март.

В резюмето на констатациите, засягащи България, се казва дословно:

„Съществените проблеми, свързани с правата на човека, обхванаха: насилствено отношение от страна на полицията; произволни арести; сериозни проблеми с независимостта на съдебната система; сериозни ограничения на правото на свободно изразяване, включително цензура на медиите, насилие и заплахи за упражняване на насилие срещу журналисти, както и корпоративен и политически натиск върху медиите; връщане на бежанци или търсещи убежище лица; тежки корупционни деяния; престъпления, свързани с насилие или заплахи за упражняване на насилие срещу роми; насилие срещу деца; престъпления, свързани с насилие или заплахи за упражняване на насилие срещу лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и интерсексуални лица (ЛГБТИ).

Макар че властите предприеха стъпки за наказателно преследване и налагане на наказание на длъжностните лица, извършили нарушения на правата на човека, действията на държавните органи бяха недостатъчни и се наблюдаваше проблем с безнаказаността“.

Припомнено е, че България е конституционна република, управлявана от свободно избрано еднокамарно Народно събрание. Държавното управление се осъществява от коалиционно правителство, ръководено от министър-председател. По отношение на последните проведени национални избори - парламентарните през 2017 г. и президентските през есента на предишната година, се припомня, че не са установени нарушения от изборната администрация, международните и местните наблюдатели са ги определили за свободни и честни като цяло, „но посочиха някои недостатъци“. За потребителите на документа се казва още: МВР отговаря за правоприлагането, миграционните въпроси и граничния контрол. Държавна агенция „Национална сигурност“ е подотчетна на Министерския съвет и отговаря за разследването на корупция и организирана престъпност. Въоръжените сили отговарят за външната сигурност, но могат също така да подпомагат опазването на сигурността на границите. По време на извънредното положение поради пандемията от коронавирус въоръжените сили получиха правомощия да прилагат мерките и ограниченията, свързани с COVID-19, но не ги упражниха. Националната служба за охрана, подчинена на президента, отговаря за сигурността на държавници и високопоставени официални лица. Гражданските власти поддържаха ефективен контрол върху силите за сигурност. От представители на силите за сигурност бяха извършени определени нарушения.

Очаква се скоро пълната версия на доклада на Държавния департамент да бъде публикувана и на български език. 

В публикувания документ на английски език  пет пъти се споменава името на бившия вече депутат от ДПС Делян Пеевски - в частта за свободата на медиите и изразяването, като е наречен „олигарх“. Казва се още, че той е използвал медийния си контрол, за да осигурява позитивно отразяване за определени политици и главния прокурор. По отношение на последния се говори и за селективност при разследвания.

В частта за медийната свобода са споменати и случаите на уволнения в медии, като за пример е дадена „Нова Броудкастинг Груп“, чийто вече бивш собственик Кирил Домусчиев е обозначен със същата дума. Частта от доклада, посветена на медиите и свободата на изразяване, е сред най-обемните в документа, като се подчертават проблемите със собствеността, влиянието върху съдържание, жълтите медии и т.н..

Цитиран е случаят с прокурорското преследване срещу председателката на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Сербезова, която беше обвинена заради предупрежденията си, че може да има дефицит на определени лекарства - като пример за потискането на свободата на словото с аргумента, че се разпространяват фалшиви новини. 

Изрично е посочена и историята с нападението над главния редактор на „168 часа“ Слави Ангелов. В доклада пише, че предполагаемите нападатели са арестувани, но досъдебното производство все още е продължавало в края на 2020 г., а един от обвиняемите е освободен под гаранция.

В доклада на Държавния департамент се разказва и за полицейско насилие по време на протестите с искане на оставките на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев, като са описани и конкретни случаи - като този с Димитър Педев - пребит от полицията на протестите на 10 юли, задържан, вкаран в болница, където по данни на неправителствени организации е окован на леглото с белезници за 2 дни, както и с Николай Илков - спрян на 30 февруари за проверка за алкохол и наркотици, отказал да влезе в патрулната кола за преглед на бельото и чорапите му и пребит от полицай, докато други трима са го държали. Цитира се докладът на Българския хелзинкски комитет, според който през 2019 г. е имало 78 отворени случая на полицейско насилие, от които по 13 са започнати разследвания, но нито едно не е приключило приключило със съд, обвинения, присъди. 

Не е пропуснат и случаят „Хиполенд“, чиито служители се бяха появили на протеста в облекло с логото на фирмата, а след това държавните органи „влязоха“ на проверки в компанията.  

Случаите на предаване на чужни правителства на хора, които са потърсили убежище в България, също не са пропуснати, като е споменат случаят с турския гражданин Абдула Бююк. 

 
„Конституцията и законът повеляват независима съдебна система, но корупцията, неефективността и липсата на отчетност са широко разпространени проблеми. Доверието на обществото в съдебната система остава ниско поради схващането, че магистратите са податливи на политически натиск и им е предоставена неравноправна справедливост“, пише още в доклада. 
 

Обръща се внимание на лошите условия в затвори, арести, места за социално настаняване, като данните се позовават и на доклад на омбудсмана, и на изследвания на неправителствения сектор.