България не е изпълнила изискванията за ефективна съдебна защита при издаването на европейска заповед за арест (ЕЗА), тъй като не е осигурила съдебен контрол преди предаването на издирваното лице. Решението е на Съда на Европейския съюз (СЕС) по преюдициално запитване на британски съд по повод на заповед за арест, издадена от прокуратурата в Свищов. Това съобщи днес специализираният сайт за правни новини "Лекс".

За какво става въпрос?

Клуб Z припомня, че дори по шумни случаи като тези на Цветан Василев или на Васил Божков прокуратурата влезе в ролята на "издаващ орган" и използва именно собствената си заповед за 72-часово задържане, с която задейства системите за издирване на европартньорите, а и на Итерпол. Повтаряме - само на базата на постановено 72-часово прокурорско задържане. Отделна тема е, че според определението на чл. 64, ал 2 на НПК тази крайна мярка се ползва само за довеждането на лицето пред съда ("Явяването на обвиняемия пред съда се осигурява незабавно от прокурора, който при необходимост може да постанови задържане на обвиняемия до 72 часа за довеждането му пред съда.")

Христоматиен е примерът с Божков, който - въпреки очевидните му възможности да си наеме адвокат, му се назначава служебен адвокат, на когото прокуратурата връчва въпросното постановление за 72 часово задържане. След което задейства гореупоменатта система за европейски арест.

Досега - въпреки опитите на адвокатите, няма случай, в който съдът да е отменил 72-часовото прокурорско задържане (не и в реално време, б.р.). Така на практика то се контролира само от... разпореждащата го прокуратура. Но пък е достатъчен повод да се издаде ЕЗА.

Решението на СЕС гласи:

„Член 8, параграф 1, буква в) от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г., във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и практиката на Съда, трябва да се тълкува в смисъл, че не са изпълнени изискванията, присъщи на ефективната съдебна защита, от която трябва да се ползва лице, срещу което е издадена европейска заповед за арест за целите на наказателното преследване, ако както европейската заповед за арест, така и съдебният акт, на който тя се основава, са издадени от прокурор, който може да бъде квалифициран като „издаващ съдебен орган“ по смисъла на член 6, параграф 1 от това рамково решение, но не подлежат на съдебен контрол в издаващата държава членка преди предаването на издирваното лице от изпълняващата държава членка“.

В превод - трябва да бъде упражняван съдебен контрол или над постановлението на прокурор за 72-часово задържане на даден заподозрян, въз основа на което е издадена ЕЗА за него, или над самата европейска заповед арест - но преди България да я изпрати на изпълняващата държава.

Какво следва нататък?

Решението на Съда на ЕС оттук нататък може да е основание за другите държави да откажат да изпълнят ЕЗА, издадени от България, докато не бъде въведен съдебен контрол. Развитието поставя серия от въпроси, на които тепърва съдиите и прокурорите, а може би и Народното събрание ще трябва да отговорят, обясняват от "Лекс".

Сред тях - кой акт ще трябва да премине през съдебен контрол – постановлението на прокурора за задържане на лица или самото искане за Европейска заповед за арест. Ако е постановлението - по чия инициатива трябва да започне съдебното производство – на прокурора или на обвиняемия (практика обвинителят сам служебно да изпраща актовете си за съдебен контрол няма, а пък на този етап лицето, за което е постановено задържане, може въобще да не знае за него). Освен това се поставя въпросът дали може да се гледа мярка за задържане на обвиняем в негово отсъствие - нещо, което досега съдебната практика отхвърля, тъй като приема, че липсва правен интерес да се обжалва арест преди да е осъществен на практика, а и целта на това производство е лицето да бъде изправено пред съда. Което в хипотезата на постановление за задържане издадено, за да обоснове последваща ЕЗА, няма как да се случи.

Самият казус от Свищов, благодарение на който британските власти искат тълкуване от Съда в Люксембург не се отклонява от общата практика в България по издаване на ЕЗА. Мъж, заподозрян за кражба на пари и бижута за близо 15 000 лв. през 2019 г., е задържан във Великобритания, въз основа на европейска заповед за арест, издадена от прокурор в Свищов. Преди да я издаде обвинителят е постановил задържането на мъжа за 72 часа. Районният съд в Уестминстър обаче оспорва валидността на издадената от българския прокурор ЕЗА и твърди, че тя не е съобразена с Рамково решение 2002/584. Според британския съд проблемът е в това, че нито актът на прокурора, с който се разпорежда задържането на издирвания, нито самата ЕЗА подлежат на съдебен контрол преди предаването на издирваното лице. Т.е. за първи път задържаният ще се изправи пред съд в предаващата държава, а съдебният контрол в изпращащата ще е едва след като ѝ бъде върнат в изпълнение на самата ЕЗА.

Преди да отговори на съда в Уестминстър СЕС напомня, че процедурата по издаване на ЕЗА стъпва на принципа на взаимното признаване и доверие между държавите членки. А ефективността и доброто функциониране на опростената система за предаване на осъдени и заподозрени за престъпление се основават на установени в Рамково решение 2002/584 изисквания, чийто обхват е уточнен в практиката на Съда.

След това изрично уточнява, че българският прокурор, независимо че не е юрисдикция, е „издаващ съдебен орган“ и качеството му на такъв не се влияе от това дали има възможност за упражняване на съдебен контрол върху решението му за издаване на европейска заповед за арест.

СЕС подчертава и че постановлението за задържане за 72 часа, издадено от прокурора, е „подлежащ на изпълнение съдебен акт със същата юридическа сила“ като национална заповед за задържане по смисъла на рамковото решение.

Стъпвайки на тази основа – че няма проблем българският прокурор да издава ЕЗА и да я основава на постановлението по чл. 64, ал. 2 НПК, съдът в Люксембург заявява, че сега „следва да се прецени дали наказателнопроцесуална система, по силата на която както европейската заповед за арест, така и решението, на което тя се основава, са издадени от прокуратурата, като съдебният контрол в това отношение може да се извърши едва след предаването на издирваното лице, отговаря на изискванията на Рамково решение 2002/584, а именно зачитането на двойното ниво на защита на правата, от което трябва да се ползва това лице, съгласно тълкуването му в практиката на Съда“.

СЕС припомня предишния свои решения, че има две равнища на защита на процесуалните и основните права, от които трябва да се ползва издирваният – „доколкото към съдебната защита, предвидена на първото равнище, при приемането на националното съдебно решение, каквато е националната заповед за задържане, се добавя тази, която трябва да се осигури на второто равнище, при издаването на европейската заповед за арест, до което евентуално може да се стигне в кратък срок след приемането на посоченото национално съдебно решение“.

И посочва, че трябва да бъде осигурена ефективна съдебна защита поне на едно от двете нива – било по отношение на европейската заповед за арест, било по отношение на съдебния акт, въз основа на който е издадена тя, преди да се пристъпи към изпълнението ѝ.

„Когато правото на издаващата държава членка предоставя компетентност за издаване на европейска заповед за арест на орган, който, въпреки че участва в правораздаването на тази държава членка, сам по себе си не е юрисдикция, решението за издаване на такава заповед за арест, и по-специално пропорционалният характер на такова решение, трябва да може да подлежи в посочената държава членка на съдебно обжалване, което изцяло отговаря на изискванията, присъщи на ефективната съдебна защита“, пише СЕС за българския казус.

Незабавни реакции

Още в ранния следобед Министерството на правосъдието излезе със съобщение, че се свиква работна група "в бърз порядък". Тя ще трябва да обсъди изменения в законодателството, така че да се отговори на поставения въпрос.

Ето и съобщението:

"Министерството на правосъдието предприе действия във връзка с решението на Съда на Европейския съюз от 10 март 2021 г. по дело C-648/20, решено по преюдициално питане на Обединеното кралство във връзка с издадена европейска заповед за арест (ЕЗА) от Районна прокуратура-Свищов.

По заповед на министър Ахладова в бърз порядък се свиква работна група с представители на съдебната власт, Висшия адвокатски съвет и академичната общност, която да обсъди изменения в законодателството, така че да се отговори на поставения въпрос в Решението за регламентиране на съдебен контрол върху издаваната от прокуратурата на България ЕЗА."

Решението на СЕС срещу България бе коментирано и от Васил Божков на фейсбук профила му.

"Това решение важи и за онази европейска заповед за арест, за която се твърди, че е издадена и на мен и връчена на назначен от Каскета служебен защитник. Дори и да има такава заповед, тя вече е негодна. Като Иван Гешев", написа той.