Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Авторът на международните бестселъри „Код диабет“ и „Код затлъстяване“ д-р Джейсън Фънг се завръща  с революционна нова книга за рака.

Представата ни за рака бавно се променя, позволявайки разработването на по-ефективни терапии. За пръв път в историята смъртността от заболяването намалява стабилно, но войната срещу рака далеч не е спечелена.

В „Код рак“ д-р Джейсън Фънг предлага ново разбиране за тази инвазивна и често фатална болест: какво представлява, как се проявява и какво прави лечението ѝ толкова трудно. Смята, че медицинската общност допуска огромна грешка, съсредоточавайки се върху генетиката – или това, което той нарича „семето“ на рака – за сметка на изучаването на „почвата“ – или условията, при които ракът процъфтява. Според д-р Фънг, чиято революционна работа в лечението на затлъстяването и диабет тип 2 му е спечелила международно признание, първичната болестна пътека на рака се причинява от нарушеното производство на инсулин. Всъщност затлъстяването и диабетът тип 2 значително увеличават риска от развитие на рак.

От векове ракът бива представян като чужд нашественик, който сме безсилни да спрем. В това достъпно четиво д-р Фънг предоставя нова парадигма за справяне с болестта чрез създаването на неблагоприятна почва за това опасно семе. Променяйки представите си за рака като вътрешен бунт на собствените ни здрави клетки, можем да започнем да си връщаме контрола. Семето на рака може да съществува у всички нас, но силата да променим почвата е в собствените ни ръце.

Д-р Джейсън Фънг е канадски нефролог. Той е водещ световен експерт диетолог, признат специалист в лечението на хора с диабет тип 2. Автор е на три бестселъра на здравна тематика и основател на собствена програма за отслабване.

Д-р Фънг е завършил университета в Торонто, както и Калифорнийския университет в Лос Анджелес. Живее и работи в Торонто, Канада.

Клуб Z публикува откъс от "Код рак" на Джейсън Фънг (изд. Изток-Запад).

Веднъж присъствах на болнична среща, където директорътна една нова програма представяше постиженията си от изминалата година. Обществото беше събрало за тази нова програма над 1 млн. долара и надеждите бяха големи. За разлика от други в залата, аз не бях сред впечатлените от резултатите, с които се хвалеше, но си замълчах – защото това всъщност не беше моя работа и защото майка ми ме е учила да не говоря, ако нямам нещо хубаво за казване. Но това не ме възпря да мисля, че тази програма е била чисто разхищение на ценно време и ресурси.

Навсякъде около мен други участници изразяваха подкрепата си. Браво! Поздравления! Отлична работа! Въпреки че за всички беше очевидно, че през миналата година не е направено почти нищо стойностно, повечето от медиците около мен се правеха, че всичко е чудесно, просто чудесно. Никой, включително и аз, не стана да извика: „Царят е гол!“

Проблемът не е присъщ само за нашата болница, а засяга цялата сфера на общественото здраве; така работи всяка бюрокрация. Докато да запазиш критичното си мнение за себе си обикновено може да е полезно в личните отношения, то не е полезно, що се отнася до напредъка в науката. За да решаваме проблемите, е нужно да знаем за съществуването им. Едва тогава можем да разберем как наличните решения се провалят и да ги подобрим. В крайна сметка от това зависи човешки живот. Но в медицинските изследвания мненията, които се отклоняват от предопределения наратив, не са добре дошли.

Този проблем засяга сериозно цели дисциплини, като например изучаването на затлъстяването, на диабета тип 2 и да, на рака.

Със сигурност би трябвало да бележим страхотен прогрес и срещу рака, нали така? Почти всеки ден слушаме доклади за някакъв пробив по отношение на рака или за медицинско чудо, открито от изобретателните ни учени. За съжаление, трезвият поглед върху наличните данни показва, че прогресът в изследването на рака изостава далеч зад почти всяка друга област на медицината.

В началото на XX в. ракът не привличал много внимание. Най-големите заплахи за общественото здраве били инфекциоз ните болести като пневмонията, стомашно-чревните инфекции и туберкулозата. Но обществената хигиена се подобрила и през 1928 г. британският изследовател Алегзандър Флеминг направил откритие, което променило света – пеницилина. Очакваната продължителност на живота на американците започнала да се увеличава и фокусът се пренасочил към хронични заболявания като сърдечносъдовите и рака.

През 40-те години на XX в. Американското общество за контрол на рака (АОКР, което по-късно се превърнало в Американското онкологично дружество) подчертало важността на ранното откриване и агресивното лечение. АОКР наложило рутинното прилагане на цитонамазката – гинекологично изследване за рак на шийката на матката. Резултатите били поразително добри: с много по-ранното откриване смъртността от рак на шийката на матката намаляла драстично. Това бил успешен старт, но смъртността от други видове рак продължила да нараства.

Решавайки, че това е прекалено, тогавашният президент на САЩ Ричард Никсън обявил война на рака в посланието си за положението на страната през 1971 г., предлагайки „интензивна кампания за откриване на лекарство за рака“. Той подписал Националния противораков закон и определил сумата от близо 1,6 млрд. долара за изследвания на рака. Оптимизмът бил голям. Америка била навлязла в атомната ера с проекта „Манхатън“. Страната тъкмо била изпратила човек на Луната с програмата „Аполо“. Рак? Това със сигурност също можело да бъде победено. Някои учени с ентусиазъм прогнозирали, че ракът ще стане лечим точно навреме за двестагодишнината на Америка през 1976 г.

Двестагодишнината дошла и отминала, но лекът за рака нямал намерение да се материализира. До 1981 г., на десетата годишнина от „войната срещу рака“, от „Ню Йорк Таймс“ поставили въпроса дали тази широко отразявана десетгодишна война е „донесла някакъв реален напредък срещу тази ужасяваща болест или... е била екстравагантна издънка на стойност 7,5 млрд. долара“.  Смъртните случаи от рак продължили безмилостно да се увеличават; усилията през изминалото десетилетие дори не били намалили скоростта им. До този момент войната срещу рака се била оказвала абсолютно поражение.

***

Войната срещу рака не е в застой заради липсата на средства. Бюджетът за 2019 г. на Националния институт по онкология е 5,74 млрд. долара, всички взети от данъкоплатците. Организациите с идеална цел се множат като гъби след дъжд. Според едно преброяване има повече организации с идеална цел, посветени на рака, отколкото на сърдечносъдовите заболявания, СПИН, Алцхаймер и инсулта, взети заедно. Американското онкологично дружество генерира над 800 млн. долара годишно от дарения за „каузата“. Може би в този момент си мислите: А какво става с пробивите срещу рака, за които слушаме в новините? Цялото това финансиране би трябвало да спасява животи? Вярно е, че е отбелязан напредък в лечението и тези терапии определено са променили нещата. Но те не спасяват толкова животи, колкото бихте предположили.

Противораковите лекарства се одобряват от Агенцията за контрол на храните и лекарствата (АКХЛ), ако покажат ефективност и минимална токсичност. Но ефективността може да се определя по толкова много различни начини – като далеч не всички от тях включват спасяването на живот. За съжаление, от 1990 до 2002 г.11 цели 68% от одобренията на АКХЛ били за противоракови лекарства, които не показвали непременно увеличаване на продължителността на живота. Ако тези лекарства не подпомагали оцеляването, какво правели тогава? Най-честата причина за одобрение се нарича „честота на частичен туморен отговор“, което означава, че лекарствата доказано свиват обема на първоначалния тумор с над 50%. Това звучи доста добре, ако не вземате предвид факта, че този параметър няма почти никакво отношение към оцеляването.

Ракът е смъртоносен заради склонността си да се разпространява, или да метастазира. Ракът е смъртоносен, защото се придвижва, не защото е голям. Видовете рак, които не метастазират, се наричат „доброкачествени“, защото много рядко причиняват сериозно заболяване. Видовете рак, които метастазират, се наричат „злокачествени“ поради свойството си да убиват.

 

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.