Управляващите партии имат по-голяма преднина пред опозицията в сравнение с периода отпреди протестите. Това каза пред БНТ политологът доц. Стойчо Стойчев, позовавайки се на социологически изследвания.

Стойчев поясни, че моделът на управление на Бойко Борисов е такъв, че премиерът се е стремял да отговаря на всякакви разнопосочни искания, търсейки баланс. Според него цената на изкарването на този мандат не е била висока.

Стойчев бе категоричен, че дебат в политиката отдавна няма.

"Разделили сме се на фенклубове, които помежду си няма какво да говорят, могат само да се надвикват, освиркват и замерят с нещо - в случая с реплики през медиите", коментира той.

Относно конфликта между премиера и президента Стойчев заяви, че става въпрос за двама души с високо его, които заемат ключовите позиции в държавата, а не за за институционална война.

Стойчев обясни, че демокрацията е канал, по който процедурно се уреждат конфликтите. През миналата година и двата лагера действали извънинституционално, а това подкопавало устоите на демократичното развитие.

"Добре е в такива периоди да има не обединител, а помирител между враждуващите лагери. Президентската институция вече взима страна, отколкото да търси баланс между непримирими гледни точки", коментира той.

Политологът проф. Антоний Тодоров не отрече твърдението на Стойчев за преднината на управляващите пред опозицията по отношение на рейтинга. Той обаче обясни, че тази преднина се дължи на това, че в момента самата опозиция е разделена на много различни сектори и няма опозиция, която да може да вдъхне общо доверие на избирателите.

"Залогът на тези избори е дали следващото правителство пак ще бъде с ГЕРБ или без ГЕРБ", заяви Тодоров.

Относно вчерашните думи на президента Румен Радев, че власттта се опитва да постави под карантина паметта ни той подчерта, че това изказване е част от дълга предистория на противопоставяне между президента и правителството. Тодоров изтъкна, че предизборната кампания вече е започнала и утре само формално ще влезем в нея.

Според него конфликтът не е просто между две институции, а е далеч по-дълбок и се е видял на протестите миналата година.

"Става въпрос за това дали държавата е обзета от частни интереси, които не позволяват публичният интерес да се изяви, дали прокуратурата действа в интерес на обществото или в свой. Натрупало се е очакване за промяна, което не се реализира в предсрочни избори и проблемът стои", коментира Тодоров.

Той обаче не се съгласи, че конфликтът е персонален. Според него става въпрос за морален конфликт - за това как да продължим да живеем заедно, така че да спазваме някакви общи правила.

"Ще има напрежение между президент и правителство, самата ни конституционна уредба, която поставя президента като избран пряко от гражданите, предполага, че ще има баланс между двете институции, не може да очакваме непременно те да действат заедно", поясни политологът.