От ГЕРБ се отказаха от въвеждането на задължителна предучилищна за 4-годишните деца. Това обяви бившият зам.-министър на образованието в първия кабинет "Борисов" и сегашна депутатка от ГЕРБ Милена Дамянова. Тя представи внесения от партията законопроект за предучилищното и училищното образование. В голяма степен той повтаря варианта от 2012 г. 

Сега обаче от ГЕРБ предлагат по-мекия вариант спрямо предучилищното обучение. То да започва от 5-годишна възраст, а не от 4-годишна, какъвто беше първоначалният замисъл. Тогава по-ранното предучилищно обучение събуди неодобрението на различни родителски организации. Включиха се даже и православни духовници, които обявиха, че въвеждането на забавачка за 4-годишните е "геноцид срещу децата". От различни места заплашваха, че ще искат президентът да наложи вето.

Предвижда се учениците от първи до трети клас да получават оценки по системата от "слаб (2)" до "отличен (6)" само по качествения показател - т.е., без да се пише числото. Независимо от получените оценки учениците ще преминават в следващия клас на началното обучение без да повтарят годините. Дори и четвърти клас ако имат "слаб (2)" по някой предмет, ще преминат в пети, стига да са се обучавали в присъствена форма.

Оценките от външното оценяване след седми клас, на базата на което се извършва и приемът в профилираните гимназии, да става с точки. С точките ще става и класирането за прием в гимназиите, предвиждат промените.

При встъпването си в длъжност новият образователен министър Тодор Танев получи препоръка от предшественичката си Румяна Коларова да се облегне на готовия законопроект на ГЕРБ. Танев вече обяви вчера, че и министерството му ще приготвя нов закон за предучилищното и училищното образование, но не се впусна в подробности. Обясни единствено, че ще наблегне на дуалната форма на обучение в горния курс. Далеч по-словоохотлив беше за явно по-близката му тема за акредитациите на университетите и присъждането на професорски титли.


Друг спорен въпрос около проектозакона на ГЕРБ при първото му четене през 2012 г. беше дали да има държавна субсидия за частните детски градини и училища. Новият проект има текст, който предвижда да има такава помощ от държавата, за да се подпомага задължителното предучилищно обучение.  

Предвиждат се и допълнителни пари за всички училища според оценката за качеството им по външното оценяване. Средства ще получават и тези, които имат недобра оценка, но те ще са за целево преодоляване на дефицитите, обясни Дамянова. 

В законопроекта не се предвижда промяна по отношение на броя на учебниците. Министърката в кабинета "Орешарски" Анелия Клисурова излезе с идеята, че по един предмет трябва да има едни учебник. Тодор Танев не даде конкретен отговор на въпроса - като обясни, че трябва да е повече от един, но не много, може би два.

Преди дни излезе и анализ на Световната банка какво може да се подобри в средното образование, за да се повишат резултатите на българските ученици. Една от идеите е да има по-продължително предучилищно образование. Предимствата на този вариант увеличават шансовете на децата от малцинствата да усвоят основните стандарти по български език и така да им се гарантира по-добър достъп до обучението в началното училище.

Другото предложение беше свързано с изместването в по-късен етап на профилирането на училищата. Сега в българската система това става в общия вариант след 7-ми клас, т.е. на възраст около 13-14 години. Според експертите от Световната банка това може да се измести след 9-и клас при 16-годишните.

Според законопроекта основното образование от I до VII клас се дели на начален етап от I до IV клас и прогимназиален – от V до VII. Както и сега, учениците ще се явяват на изпити за външно оценяване след четвърти и седми клас, като външното оценяване след седми клас е обединено с изпитите за вход към гимназиите.

Средното образование, което е от VIII до XII клас също е разделено на два етапа. Първият гимназиален етап е от VIII до X клас включително. След завършен десети клас учениците отново се явяват на външно оценяване. Вторият гимназиален етап е от XI до XII клас, след което учениците се явяват на държавни зрелостни изпити.

Сред задълженията на учениците са включени и следните: "да не участват в хазартни игри, да не употребяват тютюн и тютюневи изделия, алкохол и наркотични вещества". Освен това има и още една забрана- "да не носят оръжие, както и други предмети, които са източник на повишена опасност".